Матю Удринг Стоувър
Героите умират (118)

15.

Дори етническите канали с ограничена аудитория, които не поддържаха английски език, предаваха репортажите на Джед Клиърлейк; слабите им приходи от реклами не бяха достатъчни за излъчването на самото пряко предаване, но за репортажите стигаха. Те прекъсваха редовно програмата си, за да излъчват всяка нова информация.

Обобщенията на Клиърлейк представляваха истински модел на яснотата; останалите говорители можеха само безпомощно да му завиждат за отличаващата го смесица от напрегнати емоции и добросърдечна любезност, за умението му да се представи за вътрешен човек, за играч.

— А сега, след това съобщение, завръщане към Каин: на живо!

Съобщението беше от самата Студия, шейсетсекундна безплатна автореклама, която се излъчваше по цял свят. Мотото им: „Приключения без край: когато се нуждаете да бъдете някой друг“, бавно избледня от екраните и прякото предаване започна.

И целият свят застина.

Движението по Таймс Скуеър спря — застаналите рамо до рамо пешеходци зяпаха нагоре към кръга от джъмботрони. Токио се намираше в същото състояние; Лондон, Йоханесбург, Кабул, Ню Делхи… Онези граждани, които имаха късмета да носят със себе си джобни екрани, се спираха насред пътя си, за да гледат, а всички останали бързаха към домовете си, ресторантите и витрините на магазините, където поне можеха да виждат картината. Търговията в стоковите и фондовите борси беше прекратена; въздушният трафик се поддържаше единствено на управляваните от компютри обслужващи линии.

Почти всяко дишащо човешко същество на Земята чу монологването на Каин:

Изглежда, по-голямата част от живота ми минава в измъкване от чужди лайна…