Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Благодарности

Изразявам сърдечната си и искрена благодарност на многото хора, без чиято помощ тази книга нямаше да бъде написана и издадена.

На Чарли Брокит, чийто несекващ интерес към събитията от 31 август 1997 г. й качествата му на отличен разказвач събудиха моя интерес и ме подтикнаха да напиша романа.

На екипа на моя литературен агент Лукас Александър Уайтли в Лондон и специално на Джулиан Александър, без чиято вяра, постоянство и творчески импулси в течение на над две години нищо нямаше да се получи. На Марк Лукас, чийто отговор на първите ми неуверени опити може да се опише като „творческо унищожение“ (Жестоко, но изключително резултатно!). На Пита Найтингейл, чийто анализ на всеки ред от ранните чернови ми помогна толкова много.

На Сали Гаминара и Саймън Търогуд от издателство „Трансуърлд Пъблишърс“, че имаха достатъчно вяра, за да се гмурнат в този проект с невероятна бързина и всеотдайност, както направиха Клеър Фераро и Джошуа Кендал от издателство „Вайкинг“ в Ню Йорк. Те ми дадоха нужната доза кураж, за която много автори могат само да мечтаят.

Найджъл Паркър както обикновено ми предоставяше мъдрите си съвети, а Майкъл Саймънс не само беше търпелив и многострадален слушател, но ми помогна с едно много важно предложение в особено ключов момент.

На ръководството и пилотите от „Елит Хеликоптерс“, Гудуд, Уест Съсекс, които ми дадоха безценна информация за хеликоптерите. На д-р Майкъл Перинг от „Оптимал Хелт“, който състави лекарството на мосю Леклерк, и на Гизела Грубер от „Голд Еър Интернешънъл“, която състави летателния план и вероятната сметка за полета с частен самолет от Нортхолт до Сион и оттам с хеликоптер до Гстаад. Тревър Клифтън ми даде информацията как може да преплаваш Ламанша с яхта „Ръстлер“ 36 и да избегнеш сблъсък с контейнеровоз. А Джон Смайти ме изведе в открито море на собствената си яхта.

И накрая, но не по значение, както обикновено, аз дължа всичко на своето семейство. На Фред, без когото може би щях да се изкуша да гледам леко на нещата. На Холи и Люси, чиито критики срещу техния баща бяха (този път!) желани и много полезни. И разбира се, на Клеър. Както винаги, вие сте началото и краят на всичко, което правя.

Край