Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

40.

Алекс гледаше как Карвър се справя с огромната порция от задушено сърнешко с макарони в ресторанта на хотел „Бо Риваж“ „Льо Чат Боте“.

— Това означава „Котаракът в чизми“ — обясни Карвър с дързостта на лошо момче в очите.

Наистина имаше нещо пубертетско в удоволствието, с което се нахвърляше на храната, сякаш нямаше никакви грижи на този свят и единственото, за което му се налагаше да мисли, бяха чинията пред него и чашата с червено вино. Апетитът му изглеждаше напълно неповлиян от това, което трябваше да направят след няколко часа. Но имаше и нещо друго. Не той трябваше да се напъха в тясноскроената пола.

Докато се качваха към апартамента му, тя все още се опитваше да го разбере, да стигне до истинското му аз, което той криеше толкова грижливо както от себе си, така и от всички останали. Толкова много от мъжете, които беше познавала, се мъчеха да скрият съмненията си. Но не и този. Той беше уверен в своя свят, а несигурен в нейния. В някои мигове беше страшно студен, а в други крайно емоционален. Понякога й се струваше, че чувствата на Карвър бяха отворена книга за всички други, но не и за него.

Запита се дали той знаеше колко много неговите очи разкриват чувствата му. През краткото време, откакто го познаваше, беше видяла в тях леден гняв, нежност до болка, поривист смях и морна уязвимост. Тя се замисли за книгите, плочите и картините в неговия апартамент и вниманието, което успяваше да покаже, когато беше спокоен. После си спомни как влезе в господарската къща в Париж, застреля двама души и ги довърши с изстрели в главите, а после отмина нататък, без да удостои телата им дори с бегъл поглед. Спомни си и как лежеше по корем на автобусната спирка с лице в прахта и забито в кръста й коляно. Как може да примири този мъж с онзи, който беше лежал в едно легло с нея тази сутрин и отново, и отново я беше любил следобед?

Тя леко се отдръпна от него.

— Трябва ли да правим това? Помислих, че сме тук заради… — Тя се опита да намери подходящата дума. — Бизнеса.

— Така е — отговори той. — Имаме една-единствена възможност, за да научим това, което ни трябва. След няколко часа Магнус Леклерк ще влезе в бара на долния етаж. Ти ще го прелъстиш. А аз ще му изкарам акъла. След това ще започна да му задавам въпроси. Леклерк е нашата единствена следа. Ако можем да го накараме да проговори, ще успеем да намерим хората, които ни предадоха. А ако не успеем, е, тогава ще бъде само въпрос на време, докато те ни открият, независимо колко бързо бягаме.

— Точно заради това не е ли по-добре да направим нещо друго? Нали разбираш, нещо полезно или важно?

— Какво например? И тази операция е като всяка друга. По-голямата част от времето прекарваш в чакане. Не знаем дали операцията ще бъде успешна. Не знаем дали утре ще сме живи. Какво може да бъде по-важно от това, да се възползваме от всеки миг, който имаме?

Тя обмисли казаното от него, претегляйки достойнствата в неговата теза. После се усмихна.

— В такъв случай — каза, — да се възползваме от мига.