Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

59.

Алекс беше сама в мрака. Досега се бяха отнасяли добре с нея. Първата нощ Юри я остави да се наспи на спокойствие. Това я изненада, защото беше отклонение от обичайната му техника. На следващия ден въпросите бяха настоятелни, но любезни, дори човечни. Как се е срещнала с този мъж? Защо е тръгнала с него? Защо не го беше убила? Поне опитала ли е? След като го беше оставила жив, какво е научила от него? Къде е компютърът? И какво е издала?

Единствено последният въпрос беше зададен без някакъв подтекст. Юри почти не си направи труда да скрие внушението, че залогът е много повече от информация. Въпреки това още не я бяха измъчвали. Служителите в къщата се отнасяха към нея със сдържана любезност, сякаш беше по-скоро случаен гост, отколкото затворничка. Поднасяха й същата храна, както на всички останали, позволяваха й да пие същото вино.

Но през цялото време тя знаеше, че не може да бъде вечно така. Рано или късно търпението на Юри Жуковски щеше да се изчерпа. Той щеше да поиска отговори на по-дълбоки и тайни въпроси и нямаше да го е грижа какво ще се наложи да й направи, за да ги получи. Рано или късно обикновените разговори щяха да му досадят и той щеше да прибегне до физически методи, които щяха да му доставят търсените отговори.

Очевидно беше, че Юри действа под силен натиск. В огромната мрежа от корпорации, която съставляваше неговата бизнес империя, се оформяше криза. Прекарваше затворен в кабинета си дълги часове в разговори с най-старшите си съдружници и в преговори с клиенти, докато Курск надзираваше Алекс с ледено внимание. Очите му следяха всяко нейно движение с несекваща, неумолима омраза не само срещу нейната личност, което само по себе си беше достатъчно, но и срещу всичко, което тя олицетворяваше. Щом Юри се появеше, за да продължи с разпита, тя долавяше стреса, на който беше подложен, по здраво стиснатите му челюсти и непрестанното разпускане и свиване на дланите в юмруци. Сигурна беше, че тя ще плати за това напрежение, той щеше да си го изкара на нея.

Накрая й наредиха да се качи горе и я оставиха на мира в помещение с дебели капаци на прозорците, докато той не се окажеше готов да се оправи с нея. Нямаше представа колко време прекара в опити да се подготви за неизбежното. Може би час, но с лекота можеха да бъдат и три. Изглежда времето се движеше по различен начин в този кадифен сумрак.

В един момент тя чу стъпки по коридора отвън. Знаеше какво означават. Пое си дълбоко дъх и положи усилие да остане спокойна, съсредоточи се върху блъскащото си сърце и се опита да успокои пулса, като изпусна бавно дъх. Сега трябваше да стои неподвижно и да мълчи. Щеше да пищи достатъчно в часовете, които й предстояха.