Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

73.

Летището на Сион беше разположено в долината между двете планински вериги. Тя беше тясна и пистата си делеше пространството с шосе, чиито две ленти вървяха успоредно с нея. Разделяха ги по-малко от двеста метра. Докато гледаше как самолетът на Карвър се снишава, за да кацне, Тор Ларсон се запита колко ли пъти пилотите са обърквали двете ивици и са се приземявали на шосе А9 вместо на пистата.

Когато Карвър слезе от самолета, Ларсон го чакаше с лаптопа.

— Ето го — каза той. — Преработката е направена според твоите изисквания. И, ааа…

Ларсон отмести поглед и го впи в далечните планински върхове.

— Какво има? — попита Карвър.

— Най-накрая успях да отворя някои от файловете — обясни той. — Знам за какво е всичко това. Какво си направил.

Карвър кимна.

— Добре. А намери ли и онова, което ми казаха, че ще правя? Името Рамзи Хаким Наруаз говори ли ти нещо?

Една различна усмивка се появи на лицето на Ларсон.

— Да, знам за него.

— И?

— Не те обвинявам за случилото се. Измамили са те. Както и да е… Трябва да знаеш паролата. Състои се от осем знака. Тр1златО. Първата и последната буква са главни. Това е много важно. Паролата е чувствителна към грешки.

— Как, по дяволите, ще запомня това? — попита Карвър.

— Много просто. Направил съм ти картинка, като в рекламите на нескафе. Три в едно е злато.

— Боже мили, нямам време за това. Не бива да закъснявам.

— Не бива да я забравяш. Системата ти дава само три възможности да напишеш вярната парола. Ако не успееш, вирус ще изтрие записаното на твърдия диск и всичко ще изчезне.

Карвър повтори пет пъти паролата. Тогава Ларсон му даде преносимия компютър заедно с чантата, която Карвър прехвърли през гърди, така че лаптопът опря на хълбока му.

— Благодаря — каза той. — Хеликоптерът ми е в другия край на пистата. Ела да ме изпратиш. Ще можем да говорим по пътя.

Вече беше шест и половина местно време и слънцето бе започнало да потъва зад най-високия от върховете на запад, който хвърляше тъмни сенки върху долината. Двамата крачеха през пистата към хеликоптерната площадка. Карвър имаше по-малко от тридесет минути, за да стигне до хотел „Палас“. Времето беше ясно. Като сложим пет минути за излитането, петнадесет, докато стигнат Гстаад и още пет, за да стигне от хеликоптера до мястото на срещата, да, щеше да успее, но на косъм.

— Колко успя да декодираш? — попита той Ларсон.

— Малко в сравнение със записаното, но достатъчно, за да разбера, че Макс е вкарвал всяка подробност за операцията и много допълнителна информация. Изглежда си е подсигурявал гърба, в случай че нещо се обърка.

— Нещо за руснаците?

— Курск и Алекс се споменават в няколко имейла. Но няма нищо, което да ги свързва с Жуковски.

— По дяволите! — Карвър се замисли за миг. — Няма значение. Това не може да е причина за провал на сделката. Всеки с нужната власт да проведе разследване ще открие връзката. Проблемът за Жуковски е, че не може да остави тези следи да излязат наяве. Направи копие, нали?

— Разбира се.

— Добре, това пък е част от моето подсигуряване. А ето другата — бръкна в чантата и извади видеокамерата. — Записах самопризнанието си по време на полета насам. Как съм бил нает, как се ме изпързаляли за тази задача, как проведох операцията, всички имена и какво се случи след това. Всичко е вътре. — Карвър се усмихна виновно. — Е, почти всичко. Не споменах за Алекс.

Ларсон се изсмя.

— Ах ти, стари романтико!

Карвър се изкашля смутено.

— Е, да… както и да е. Ако не се свържа с теб до девет сутринта, изпрати компютърните файлове и самопризнанието до всички новинарски агенции и всяка интернет страница, за която се сетиш. Искам да бъдат навсякъде.

— Разбрано — каза Ларсон. — Не се притеснявай, ще бъде изпълнено. Винаги си се справял, нали?

— Този път не съм толкова сигурен — измърмори Карвър.

Вече бяха наближили хеликоптерната площадка. Машината стоеше там готова за излитане.

— Това е лудост — добави Карвър. — Върша всичко това, без да спазвам правилата. Нищо не съм планирал, дори маршрута за бягство. Но по някаква причина не ми пука. — Той погледна над хеликоптера към планините, издигащи се на хоризонта. — Сякаш съм се оставил в ръцете на съдбата. Тя ще ме съди и ще каже дали съм невинен, или виновен. Или ще успея, или няма.

— Разбирам — тихо каза Ларсон.

Пилотът запали двигателите. Сега Карвър трябваше да вика, за да го чува Ларсон, докато му подаваше кожената чанта.

— Вземи я. Сега на мен няма да ми трябва. Вътре има маса пари. Ако не оцелея, парите са за теб. Недей да спориш. Това е най-малкото, което ти дължа.

Карвър потупа Ларсон по гърба.

— Добре, а сега трябва да вървя.

Ларсон гледаше как хеликоптерът се издига в небето, зави и полетя на север към планинските проходи, които щяха да го отведат в богаташкия ски курорт Гстаад. По въздуха човек можеше да минава от една долина в друга, а по сушата трябваше да заобиколи планините, а не да ги прескача, което отнемаше малко повече от час. С чантата в ръка Ларсон се затича към колата си. Карвър може и да не беше планирал как да се измъкне, но той щеше да направи всичко възможно, за да го подсигури.