Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

60.

Бяха дали на Магнус Леклерк един телефонен номер, за да се обади в случай на нещо непредвидено. Обясниха му, че е слабо вероятно някой да се оплаче заради фалшифицирания паричен превод. Телефонът беше само за всеки случай, защото някои хора биха искали да узнаят, ако се случеше нещо подобно. И щяха да са много благодарни за информацията.

Не му беше лесно да събере кураж. Дълго обмисля.

Ако го разкриеха, това щеше да унищожи брака му, но колкото повече си мислеше за това, толкова по-малко му приличаше на проблем. Щеше да се отърве от Марти и единственото, което изпитваше при тази мисъл, бе облекчение. Разбира се, щеше да изгуби работата си и положението, което тя му даваше. Това включваше и определена доза унижения, дори присмех, които щеше да се наложи да изтърпи. Но той много добре знаеше, че дълбоко в себе си неговите колеги и приятели биха искали да заемат неговото място до сексбомбата в бялото бельо. Щяха да си говорят, че добрият Магнус е старо хитро куче, че не са подозирали, че е способен на такова нещо. Само след няколко месеца щеше отново да се върне в бизнеса.

А може би не? Не можеше ли просто да покаже на всички среден пръст и да замине за Каймановите острови? Беше прекарал дълги години в тихо пестене, в криене на данъци и наливане на пари в своя джоб. Можеше да прекара остатъка от живота си на някой плаж и май точно това му се искаше.

Ако погледнеше на нещата от този ъгъл, нямаше какво толкова да изгуби, ако се разприказва. Но какво щеше да стане, ако си държеше устата затворена?

Вандерварт трябваше да има някаква причина, за да търси номера на Малгрейв. Той очевидно си искаше парите и щеше да използва всички необходими средства. Това щеше да предизвика големи или по-скоро огромни неприятности. Рано или късно хората щяха да разберат, че Леклерк е в дъното им. Това нямаше да им хареса. Направо не му се мислеше как биха реагирали. Но от друга страна, не вярваше и за миг, че Вандерварт би се замислил, преди да изпрати записите на медиите, ако се почувства предаден.

Различните възможности се въртяха из главата на Леклерк в спираловидни пермутации. Той прекара една безсънна нощ в стаята за гости и когато на следващата сутрин тръгна за работа, още не беше сигурен какво да прави. Но най-накрая успя да вземе решение. Обади се на два телефона. Единият беше този, който бе получил от Малгрейв.

В ухото му заговори женски глас.

— Консорциумът. С какво мога да ви помогна?

Свързаха го с мъж, който говореше с изтънчен английски акцент. Той му благодари разточително за информацията, след това го попита как може да се свържат с него по-късно днес „само ако се наложи да ви зададем допълнителни въпроси, да уточним подробностите около това какво е искал този Вандерварт, такива работи“. Леклерк имаше голямо желание да помогне колкото може повече. Даде телефонните си номера и домашния си адрес. Искаше мъжът от другата страна на линията да оцени колко съжалява за възникналия проблем. И че е направил всичко възможно, за да поправи небрежността си. Мъжът прояви голямо разбиране.

— Искрено ви съчувствам, господине — каза той. — Вие сте преживели голямо изпитание. Всеки би постъпил така.

Когато остави слушалката, Леклерк се беше изпотил. Избърса челото си и разхлаби вратовръзката. След това се обади на друг телефон. Той беше на туристическа агенция. Поиска билет за най-скорошния полет до Маями. Служителката му резервира място първа класа за ранния сутрешен полет на „Бритиш Еъруейс“ за Хийтроу, Лондон, откъдето трябваше да се прехвърли на самолет, излитащ по обяд за Маями. Леклерк използва кредитната карта на фирмата, за да плати.

Когато тази вечер се прибра вкъщи след работа, той опита да се държи както обикновено. Караницата не беше по-ожесточена от обичайното, мълчанието помежду им не по-оглушително от обикновено. След вечерята бяха седнали във всекидневната. Леклерк се беше изтегнал на коженото кресло с опора за краката и гледаше един лошо дублиран американски криминален филм по телевизията, когато някой звънна на вратата. Той грабна дистанционното и намали звука на телевизора. Звънецът звънна още три пъти, всеки път по-настоятелно.

— Върви да видиш кой е — нареди той на Серж, начумерен върлинест седемнадесетгодишен младеж, по-малкото от двете им деца.

Момъкът остана неподвижен в креслото си, за да могат всички да разберат колко омразно му е да прекъсват важната му работа да седи наоколо и да безделничи, но най-сетне стана. Тресна вратата, когато излезе от хола, и затътри крака към фоайето.

Леклерк наведе глава настрани в посока към входната врата. Чу я да се отваря. След това чу сина си да пита:

— Кой… — Изведнъж се чу пукот, нещо средно между звука на бухалка, удряща топката, и пукането на яйчена черупка. Последва приглушеното тупване на нещо тежко на пода.

Марти реагира първа. Скочи от дивана и почти беше стигнала до вратата към фоайето, когато в хола влетяха двама мъже. В ръцете си държаха пушки помпи. На едната от ръкохватките имаше кръв.

Първият мъж, който мина през вратата, беше с щръкнала оранжево-червена коса. Той едва не се сблъска с Марти в средата на хола, но се дръпна леко настрана и вдигна коляно, за да го стовари в корема й. Марти се сгъна беззвучно на две, защото й беше изкарал въздуха, и мъжът я блъсна в гърба, запращайки я в стената. Амели, дъщерята на Леклерк, тъничка, обикновена млада жена на деветнадесет, изпищя. Вторият мъж, с кръгло лице и пълни устни, я удари с юмрук в устата, за да я накара да млъкне, и след това я запрати през помещението. Тя се стовари на земята до майка си.

От влизането на мъжете в стаята не бяха минали повече от пет секунди. Леклерк все още лежеше отпуснат в креслото, наблюдавайки безпомощно как нападат жените в семейството му. Той с усилие се изправи на крака и очите му се разшириха, когато единият от мъжете завъртя пушката към корема му. Другият беше насочил помпата към двете жени, сгушени една до друга край далечната стена.

Двамата мъже се спогледаха, червенокосият кимна леко за потвърждение и те дръпнаха едновременно спусъците.