Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

47.

Григори Курск беше търпелив човек. Този урок беше научил в Афганистан. Твърде много от другарите му се бяха хвърляли в битката, като се надяваха да смажат муджахидините с проста огнева мощ, а се оказваха надхитрени, вкарани в засада и оттам изпратени право в ада. Курск можеше да чака часове, дни или колкото се наложеше, за да накара другия да се размърда и да издаде позицията си. Едва тогава нанасяше своя удар. Затова не му пукаше дали на Карвър ще му трябва цяла нощ или седмица, за да се върне в апартамента си. Той щеше да е готов да го посрещне, когато и да дойдеше.

Двамата мъже, които изпрати горе, се върнаха и докладваха, че вратата е със стоманена каса и резета в четирите краища. Пантите били подсилени. Единственият начин да се проникне насила вътре беше с помощта на бомба или гранатомет. Курск лично огледа прозорците със своя бинокъл. Стъклата бяха много дебели и с голяма доза сигурност — бронирани.

Не беше нещо, което не бе очаквал. Карвър не беше глупак и бе задължен да вземе предпазни мерки срещу хора като самия него. Междувременно и Курск трябваше да се погрижи за своята безопасност. Едно обаждане до Москва го снабди с швейцарския телефонен номер на лицето за контакти, от което имаше нужда.

— Аз работя за Юри — обясни той — и трябва да се отърва от кола, БМВ 750 лимузина, в която има нещо. То също трябва да изчезне. Разбра ли?… Добре, ще пратя човек с колата. Освен това ми трябва бус като на телефонна компания или фирма доставчик. Нещо такова. Моят човек ще го вземе. След двадесет минути. Дано имаш това, от което се нуждаем. Нали не искаш Юри да научи, че си ме разочаровал.

Курск изпрати Димитров да закара колата. Папин беше все още на мястото на пътника. Тялото му седеше изправено с помощта на стегнатия колан. Сега Курск остана сам на улицата. Беше тихо и почтено място, сред което той изпъкваше като вълк в кошара. Трябваше да избегне надничащите иззад всички тези саксии, кашпи с цветя и дантелени пердета. Погледът му попадна на табелка малко по-нагоре по улицата: „Ирландският пъб на Малоун“. Отлично.

Той занесе бирата и чашата с уиски до една маса край прозореца, откъдето свободно можеше да вижда надолу по улицата. Никой нямаше да влезе и излезе от кооперацията на Карвър, без той да го види. Курск отпи с наслада от питието си и огледа заведението. Беше ходил в подобно в Москва. Предположи, че сигурно има милиони такива по цял свят. Не беше зле. В сравнение с някои от местата, където беше седял и чакал, това си беше направо дворец.

 

 

Дженифър Сток беше слязла от колата, за да направи малка разходка. Позяпа витрините и привечер седна на чашка кафе. Тогава забеляза Курск и тримата с него. Да бъдеш жена имаше огромни предимства, дори и само заради инстинктивния мъжки отказ да те приемат сериозно, който беше неизтребим въпреки приказките за равенство на половете. Можеш да се разхождаш нагоре-надолу и те щяха да си помислят само, че си глупава женска без чувство за ориентация или просто неспособна да реши накъде да върви. Можеш да си пъхаш носа в кьошета и пролуки, а те го отдават на прословутото женско любопитство.

Освен това беше и много по-лесно да разговаряш с хората. И най-милият мъж събужда известно подозрение и дори страх, ако се обърне към непознат. Децата бяха научени да стоят настрана от мъже, които не познават, но всеки независимо от възрастта и пола си бе готов да разговаря с жена. Всъщност чорлавото момченце на собственика на кафенето й разказа всичко за французина, който тази сутрин задавал въпроси на татко му, и за странните мъже с торбести шлифери, които бяха слезли от голямата черна кола.

— О, да, и аз ги видях — каза тя и разчорли още перчема на момчето. — Бяха много смешни, нали?

Докато седеше в кафенето и отпиваше от двойното си еспресо, й се обадиха от Лондон. Беше Бил Селси.

— Здрасти, Джен, точно попаднах на информация за онова беемве с италианските номера, за което попита. Излиза, че е регистрирано на името на фирма, която се казва „Кожени изделия Мариновски“. Предполага се, че внасят кожи от Русия.

— Наистина ли? Хората в колата не приличаха много на кожари.

— Да, и кожарският магазин няма вид на законен бизнес. Никъде не мога да намеря някакви сметки, помещения или други доказателства за продажби и изобщо дейност.

Сток се смръщи.

— Това да не би да е нещо като фасада за руската мафия?

— Възможно е, така че внимавай. Те не са мили хора, с които да си имаш работа.

— Моите заповеди са да наблюдавам от разстояние и да не се намесвам. Точно това и възнамерявам да правя.

— Добро момиче, така трябва.