Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

84.

Зрението на Карвър още беше замъглено и пред очите му играеха светли точки. Той виждаше света като на частично изгоряла филмова лента, картини, прогорени от снопове ярка бяла светлина. Но постепенно започваше да прави слаба връзка със заобикалящия го свят.

Знаеше, че жената с него се казва Алекс, и беше сигурен, че тя е едната от красивите жени със златисти коси, с които се бе опитвал да говори. Двете жени, които все се отдалечаваха. Тя изглеждаше много разстроена, сякаш го бе наранила, и докато размишляваше за това, той си спомни за някаква ужасна обида, за страшна болка в сърцето, но не се сещаше нито защо, нито кога е било това. Но това нямаше значение, защото тя каза, че го обича и че всичко ще се оправи. Беше му обещала.

И тогава видя Димитров да влиза през вратата. Веднага разбра, че той е много лош човек, от онези, които му причиняваха болка. И този зъл човек държеше автомат. Целеше се в тях двамата. Карвър не искаше този тип да застреля Алекс, от дълбините на душата му се надигна необуздан, всепоглъщащ гняв и той помете всичкия боклук, който беше засипал неговата самоличност.

Изпадна в някакво състояние на импулсивна лудост, сякаш друг човек пое юздите, сякаш нечий чужд дух се всели в тялото му и взриви съзнанието му. Тази друга личност запрати Алекс на пода, после залитна напред, без да обръща внимание на куршумите от автомата, вдигна зиг зауера, зае позиция за стрелба от приклекнал стоеж и наниза три куршума в гърдите на руснака.

Без да каже дума, Карвър се изправи на крака, отиде при Алекс и грубо я вдигна на крака. Тя го погледна в очите, учудена от тази неочаквана грубост и ужасена не видя никакви признаци, че той я разпознава.

— Да се махаме — каза той. — Гаражът. Кола.

Хвана я за ръката и я повлече навън от килията със сила и решителност, които я удивиха. Вече нямаше нищо общо с размазания човек, за когото допреди секунди се беше грижила.

Затичаха се по коридора към гаража.

 

 

На горния етаж в спалнята на Юри Жуковски зелените цифри на електронния будилник прескочиха 4:15. В същия миг будилникът бе заличен, защото бомбата в компютърната чанта се взриви с такава сила, че огненото й кълбо се понесе със свръхзвукова скорост и вълна от налягане, която смаза всичко по пътя си, преди вакуумът да я засмуче обратно. Жуковски беше разкъсан на малки късчета, които изгоряха в огненото кълбо. Допреди миг беше милиардер и олигарх, ръководеше хиляди работници, а сега вече не съществуваше.

Бомбата беше малка. Взривът не причини особени щети на сградата извън рамките на господарската спалня, но огънят, който предизвика, скоро се разгоря така, че не подлежеше на овладяване.

 

 

Долу в мазето Карвър се спря, когато чу експлозията, и една жестока и победоносна усмивка се появи на лицето му.

— Пипнах те! — изсъска той.

Алекс го гледаше втренчено, сякаш не беше много сигурна кого вижда.

— Бомба — обяви той. — Грозен нещастен случай. Заслужи си го.

Той вдигна глава и се заслуша за други шумове.

— Трябва да изчезваме. — Повтори той. — Веднага!

Те се завтекоха по коридора към гаража. Вътре Карвър се заоглежда за контролния панел, който командваше вратите.

— Всичко е наред — провикна се Алекс. — Зная как става.

Тя натисна един бутон на стената и голямата метална врата се издигна нагоре и се сгъна под тавана.

Вече навън, погледнаха към вилата. От избитите черни дупки, където допреди малко бяха прозорците на спалнята, изскачаха дълги пламъци и се стрелкаха към нощното небе. Пушекът се носеше нагоре по хълма, а земята пред тях беше посипана със стъкла.

Карвър се затича по асфалтовата алея, която завиваше към главния вход на вилата. Алекс се поколеба за миг, но след това го последва. Колкото и странно да се държеше, той все пак беше единствената й гаранция за безопасност.

Когато заобиколи къщата, Карвър изостави алеята и потъна между храсталаците. Алекс едва не падна върху него, когато и тя се вмъкна зад големия храст. Той махна ядосано с ръка и й нареди да отстъпи назад. Обърна се към нея със смръщено лице, постави пръст на устните си и изшътка, преди да се върне на първоначалната си позиция. Оттам наблюдаваше входната врата и чакаше да се появят оцелелите обитатели на вилата.

Първи изскочи Курск. Той изхвръкна през вратата и се изкашля три-четири пъти, за да изхвърли дима от дробовете си. След това се изправи и се огледа наоколо. Карвър забеляза, че той няма оръжие, и показа зъби като хищник, набелязал плячка.

Няколко секунди по-късно се появи и Титов. Той бе успял да спаси автомата си от пожара, но се беше натровил от пушека повече от Курск. Затова се преви на две и започна да буха и хрипти. Курск гневно размаха ръце в очакване онзи да му даде автомата, но Титов не беше много склонен да направи това.

Карвър се надигна и тръгна приведен през шубраците. Излезе на края на кръглата площадка и малкия паркинг пред къщата и тръгна към двамата мъже. По лицето и тялото му играеха червено-оранжевите отражения на пламъците, бушуващи из къщата.

Двамата руснаци бяха прекалено заети със спора си и последствията от вдишания пушек, за да забележат Карвър, докато той не се оказа на по-малко от пет метра от тях. Англичанинът застана неподвижно и зачака Григори Курск да го види, да го познае и да забележи пистолета в ръката му. Едва тогава заби два куршума в него. В стомаха и слабините. Карвър не искаше да го убие бързо и безболезнено. Стреляше така, че да причини колкото може повече болка.

Курск изкрещя с писклив глас, съвсем неподходящ за масивното му телосложение. Той се сгърчи на земята и ръцете му заопипваха разкъсаните му вътрешности.

При трясъка от изстрелите на Карвър Титов вдигна глава. Третият изстрел изби автомата от ръката му. Четвъртият разби дясното му коляно. Сега той също лежеше на земята и виеше от болка.

Алекс отмести очи, ужасена от този неочакван садизъм. Карвър повтаряше мъченията, които сам беше изтърпял.

Изправи се над Титов и отново стреля, но този път в бедрото му — черна на фона на беснеещите пламъци кръв бликна от бедрената артерия. После Карвър се обърна към Курск, ритна го така, че да се претърколи по гръб, и простреля левия му дроб.

Курск беше още жив, макар крясъците му да се бяха превърнали в шепот. Карвър стреля още два пъти.

— Спри! — изкрещя Алекс. — За бога, престани!

Звукът на нейния глас накара Карвър да се изправи и да се огледа с учудено изражение. Бурята, която бушуваше в него, неочаквано утихна. Ръката, която стискаше пистолета, се отпусна надолу. Той погледна към двамата мъже в краката си, сякаш не можеше да разбере кои са те и как са се озовали там.

Алекс прекоси алеята и взе пистолета от ръката му.

— Хайде — тихичко каза тя, — всичко свърши.

Той кимна безмълвно и й позволи да го поведе по алеята към вратата в оградата. Алекс натисна един бутон и големите врати се отвориха. Двамата излязоха на улицата и щом стъпиха на асфалта, чуха, че заработи двигател на кола, а срещу тях светнаха фарове.

Карвър гледаше право натам и когато светлината на фаровете го заля, той се приведе, притисна ръце в лицето си и тихичко изстена.

Вратата на колата се отвори и отвътре се показа върлинеста фигура. Алекс заслони очи с лявата ръка, а с дясната вдигна пистолета.

— Не мърдай! — извика тя.

— Спокойно, аз съм.

Тя се отпусна, когато позна гласа на Тор Ларсон.

Дългият норвежец се приближи с нехайна походка към мястото, където стоеше Алекс и се опитваше да успокои Карвър, който изглежда се беше върнал към самотата и неразбирането от първия си път в стола за мъчения.

— Бях започнал да се тревожа за вас — ухили се Ларсон.

После погледна надолу към Карвър.

— Какво, по дяволите, е станало с него?