Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

77.

Алекс каза, че от вида на Карвър й се гади, и не излъга. Когато той лежеше гол и победен в краката й и лигавеше ботушите й от „Версаче“, да го отблъсне беше единственото, което можеше да направи, за да не повърне. Трябваше да го ритне, за да не се издрайфа отгоре му.

Но на нея й се гадеше не защото презираше Карвър, а от нея самата. Беше предала единствения мъж, който истински я обичаше, в ръцете на едно чудовище. Беше изиграла една игра повече и казала една лъжа повече. А сега Карвър плащаше цената за нейното предателство.

През последната им нощ в Женева му се беше ядосала. Първо се появи изпълненото с гняв раздразнение, което обикновено идва след караница между влюбени. После то отстъпи място на навъсено раздразнение заради отказа му да я вземе със себе си, когато тръгна, за да провери какво става. Стори й се, че той я гледа отвисоко, малката женичка, която остава в тила, докато силният мъж отива да свърши работата. А когато се появи Курск и превърна тихото кафене в скотобойна, тя изпита безпомощната ярост, която върви заедно със страха и изоставянето. Винеше Карвър за своето залавяне и започна да трупа гняв срещу него, за да оправдае това, което трябваше да направи. Знаеше, че ще умре, ако Юри Жуковски някога заподозреше, че отношенията й с Карвър бяха нещо повече от професионална измама. Оцеляването й зависеше от това да успее да го убеди, че просто беше прибягнала до онова, което можеше най-добре: емоционална и сексуална заблуда. Затова беше сплела в разказа си за трите си дни с Карвър презрение и подигравки. Тя го описа като заблуден глупак, способен в сраженията и саботажите, но непохватен аматьор, когато вместо оръжие държи жена в ръцете си.

Разбира се, в това имаше известна доза истина. Но точно затова го беше харесала толкова много и знаеше, че би могла да го обича, стига да си беше разрешила. Неочакваната емоционална ранимост на Карвър разкриваше сложно и достойно за обич човешко същество, а не просто машина за убиване.

Каза си, че докато е жива, винаги ще съществува надежда, че един ден може отново да се събере с него. Тя не знаеше кога и къде, но беше сигурна, че той ще се опита да намери начин да я върне при себе си. Дотогава единственото, което можеше да направи, беше да убеди Юри, че няма за какво да се тревожи. Беше изключила истинските си чувства и му се отдаде напълно, разреши му да я използва както пожелае и заплати покаянието си, като проституираше повече от всякога в живота си.

Най-накрая му беше оказала последната услуга, тази, която не можеше да си прости. Когато Карвър се обади следобеда, преди по-малко от дванадесет часа, тя изигра своята роля на безпомощна жертва и нададе вик от фалшива болка, а Юри се престори, че я шамаросва. Щом лъжливите преговори завършиха и Карвър беше подмамен да тръгне, Юри я хвана за ръцете и надникна в очите й, сякаш търсеше някаква следа, че го е предала. Изглежда не откри нищо.

— Ти си добро момиче — похвали я той. — Винаги съм ти имал вяра и ти не ме накара да съжалявам. Това е много мило. Щеше да ми е неприятно да те накажа. Но сега — лицето му се проясни и настроението му стана весело, — някой ще те закара да си купиш каквото поискаш. И се постарай отново да станеш хубава. — Той разроши късата й черна коса с почти бащинска привързаност. Изведнъж в гласа му се промъкна нотка на топлина и дори привързаност: — Липсва ми красивото златно момиче.

Алекс направи каквото й нареди. Прекара дълги часове да пробва най-късите поли, обувките с най-високи токчета и най-бляскавите бижута в бутиците на Гстаад, които градът, свикнал със скъпи жени, можеше да предложи. Но това беше само началото. Подложи се на масаж. Направи си маникюр и педикюр. Лицето й беше покрито с маски, а после успокоено с кремове. Удължи си косата. Фризьорката се беше разкудкудякала щастливо:

— От рускини е, като вас самата. — Смяташе, че така ще й достави удоволствие, но тя още повече се намрази. После отново се изруси, направиха й изкусна прическа и я лакираха. Накрая лицето и крайниците й бяха бронзирани в абсурдното пълно съвършенство на кралица на красотата, което човек като Жуковски най-добре би оценил, и тя беше готова отново да бъде предоставена на неговото внимание. Момичето в салона за красота само леко повдигна вежди, когато видя натъртванията по кожата й. Отдавна беше престанало да се стряска или изненадва от личния живот на клиентките си.

Алекс влезе със ситни стъпки в огромната дневна на вилата в ботуши с тънки високи токчета и минирокля на Стела Макарти, за да се изложи на жадните сладострастни погледи на Курск и неговия екип от безделници. Юри я посрещна с кратка усмивка и думите:

— Александра, скъпа моя, изглеждаш прекрасно. Не мога да дочакам да видя изражението на мистър Карвър, когато те види!

Тя не можа да прикрие фалша в своя смях.

— Не се притеснявай — успокои я Юри, който прие реакцията й като нежелание да има нещо общо с англичанина. — Знам как е трябвало да страдаш и ще го накарам да си плати. Първо ще вечеряме, а после ще го доведат. Тогава ще се позабавляваме.

Алекс седеше срещу Юри в трапезарията, когато чу пристигането на микробуса. Той мина през входната врата и след това пое по алеята за автомобили, която заобикаляше вилата и стигаше до подземния гараж. Някъде дълбоко под тях във вътрешността на къщата се чу блъскане на врати и тътрене на крака. Когато прислужниците сервираха, тя не можа да опита храната. Отлежалото шампанско й се стори безвкусно и изветряло.

Най-сетне Юри каза на иконома, прислужницата и готвачката, че вече могат да си вървят по домовете. Той изчака, докато те излязоха от вилата, след това стана от масата, хвана Алекс за ръката и се върна с нея в дневната. Настани се на едно от креслата до огъня и потупа дебело тапицирания му подлакътник, подсказвайки й, че трябва да седне там. Алекс се подчини. Дори се насили да му каже:

— Очаквам с нетърпение представлението.

Предполагаше, че Карвър ще влезе в помещението висок и горд, готов да преговаря с Юри като мъж с мъж. Обаче, когато го въведоха като животно, гол и с покрита глава, тя едва се сдържа да не заплаче. Насили се да остане бездушна и надменна, докато той страдаше от болки, които разрушаваха тялото му и пред очите й смазваха духа му. И тогава най-сетне успя да избяга.

Успя да запази самообладание, докато излезе от стаята. Потискаше риданията си, докато не стигна в мраморното убежище на своята баня и заключи вратата. Едва тогава заплака за своя мъж, за самата себе си и за любовта, която беше захвърлила.

Пусна водата, за да си вземе вана, както за да заглуши риданията си, така и за да оправдае отсъствието си. Мъжете приемаха за даденост, че жените изпитват безкрайна нужда да се киснат в пяна и ароматни соли. Между другото, Юри сигурно вече я беше забравил. Беше видяла отровата в очите му, докато гледаше Карвър, и знаеше какво означава това.

Алекс лежеше във ваната, вдишваше ароматизираната с „Шанел“ пара и гледаше как крайниците й почервеняват като раци в горещата вода. Когато се изправи и се протегна към тежката памучна кърпа, вече знаеше какво трябва да направи. Каквото и да й струваше това.