Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

19.

— Ще ми дадеш ли една от гадните си цигари?

Папин се ухили.

— Смятах, че не пушиш.

Директорът по операциите направи гримаса.

— Обикновено не пуша, но тази нощ мисля да направя изключение.

Папин бръкна в джоба за пакета „Житан“, но ръката му замръзна, преди да докосне телефонната слушалка в ухото му. Намръщи се от усилието да се съсредоточи, докато слуша, после отговори късо в микрофона, който висеше на врата му. Отново кимна и се сбогува, после изключи телефона си.

— Страхувам се, че имам още лоши новини — каза Папин, подаде на англичанина цигара и услужливо щракна запалката си. — В Маре е извършено убийство. Една от най-хубавите господарски къщи в Париж е превърната в кланица. Взривена кола. Труп при входа. Още две тела в коридора. И още две на стълбищната площадка. Човешки останки, разхвърляни от взрива като конфети по двора. Мъртвите мъже са били въоръжени с автомати. Професионални убийци, ликвидирани на свой ред. И си задавам въпроса какво правят тази нощ в Париж професионални убийци?

— Добре, изказа гладната си точка.

— Последвай ме.

Те поеха с колата към господарския дом в първата сумрачна светлина на наближаващото разсъмване. Папин показа значката си на полицаите, които пазеха входа и задържаха растящата тълпа зяпачи, привлечени от проблясващите светлини на патрулните и полицейските камионетки, струпани безразборно пред входа на сградата. Вътре Папин проведе кратък яден разговор с дебеловрат мъж в костюм, който не му беше по мярка, и следи от потни петна под мишниците.

— Това е детективът, на когото са възложили случая — обясни Папин на директора по операциите.

— Разбрах. Какъв е проблемът?

— Иска да отнесе телата, за да може по-бързо да бъдат аутопсирани. Каза му, че ще ги получи след пет минути. Хайде да не губим повече време. Разкажи ми всичко.

Двамата стигнаха до първия труп.

— Познаваш ли го? — попита Папин.

— Да. Казва се Уелън. Бивш парашутист. Съвсем ясно е какво се е случило. Някой пристига пред вратата, Уелън отива да види кой е и го гръмват.

Те продължиха нататък и влязоха навътре, където видяха изгорялата коруба на взривената кола. Детективът стоеше край разкъсаните останки от шофьорската врата.

— Вижте — подкани ги той и посочи вътре. Двамата мъже надникнаха и видяха овъгления волан. На него висяха останки от пластмасови белезници. Парче от откъсната ръка беше още в халката. Останалата част от тялото беше разпръсната на късове из целия двор. Един фотограф от следствената служба снимаше всяко парченце.

Папин посегна за цигарите си. Той предложи пакета и на англичанина.

— Не, благодаря, добре съм. Виждал съм и по-лоши неща.

След това влязоха в сградата и видяха двамата мъже, проснати на пода на фоайето. Яркочервената им кръв изпъкваше живо на фона на черно-белите плочки.

— Никъл Джарет. Също парашутист — каза директорът по операциите. — Беше в екип с Уелън и още двама други.

— Може би трябва да преразгледате политиката си на наемане — подхвърли Папин.

— Не се тревожи, ние наемаме само най-добрите. Затова тези двамата са мъртви.

— Знаеш ли кой е направил това?

— Почти съм сигурен. Ще се уверя, когато видя кои са горе.

Мъжете влязоха в трапезарията. Директорът по операциите изстена, щом видя Макс.

— Онзи с джинсите е четвъртият в екипа, Маккол. Предполагам, че ще намерите онова, което е останало от петия, Харисън, долу в градината.

— А другият, когото съм сигурен, че добре познаваш?

— Казва се Макс. Или поне така го наричах. Не бих могъл да ти кажа какво пише в кръщелното му. Не бяхме толкова близки, че да се обръщаме един към друг с истинските си имена.

— Хайде де, прави ли го изобщо някой? Кажи ми, видя ли интересната разлика между мъртвите в тази стая и онези долу?

— Разбира се. Макс и Маккол са убити с откоси от три автоматни изстрела, а другите — с единични. Моето предположение е, че единичният огън е воден със „Зиг Зауер“ П226. Ако е така, стрелецът ми е познат като Карвър. Той е единственият човек, който би могъл да направи това. Като изключим една малка подробност. Предполагаше се, че е мъртъв.

— Приеми, че не е. Можеш ли да го опишеш, моля?

— Не мога да ви дам физическо описание, но е носил черно яке, тениска и джинси, също черни, и е карал мотоциклет „Хонда“ ХР 400. И той беше черен.

— Знаеш това, защото…

— Защото ги платих.

— Разбирам. И за съучастника му ли плати?

— Не. Карвър винаги работи сам.

— Тогава защо оръжията са били две?

— Нямам представа.

— Моля те, не ми губи времето! Или този човек, Карвър, е дошъл с любимото си оръжие, пистолет, както знаеш, с дванадесет патрона в пълнителя, дава четири изстрела, след това по някаква причина решава да вдигне едно напълно различно оръжие. Или просто са били двама души, стрелящи с различни оръжия. Alors, Чарли, ти какво мислиш?

— Честна дума, Пиер, не зная какво се е случило тук. Дори не съм сигурен, че е бил Карвър. Беше решено да бъде премахнат веднага след края на операцията. Що се отнася до мен, така е станало.

— Но ако е оцелял…

— Тогава в момента би бил един много ядосан човек.

— И ще потърси отмъщение?

— Да, това бих предположил.

— Идвал ли е тук и друг път?

— Не.

— Знаел ли е за съществуването на това място?

— Не.

— Но въпреки това господин Карвър очевидно успява да намери тази къща сред всички останали сгради в Париж и да убие всички хора вътре, като използва две различни оръжия. А после да изчезне безследно. Чарли, ти си прав. Вие наемате най-добрите. Може би затова не сте успели да се отървете от него толкова лесно, колкото от…

— По дяволите, компютърът!

— Pardon?

— Макс имаше компютър. Лаптоп.

— И…

— Ами виж масата. Няма го там. Това копеле Карвър е взел нашия преносим компютър!

Папин замълча, за да събере мислите си. Тогава заговори с насиленото покровителствено спокойствие на човек, който се опитва да успокои положението.

— Може би правим прибързано предположение. Кажи ми, как смятахте да убиете този Карвър?

Когато директорът по операциите отговори, вече беше успял да постави чувствата си под контрол.

— Двама руснаци, мъж и жена. Казват се Курск и Петрова. От Москва. Но и те са мъртви. Ние взривихме апартамента им на парчета.

— Онзи на остров Сен Луи?

— Да.

— Да, действително е избухнал, но вътре не е имало никого. Нито мъртви, нито ранени. Що се отнася до обществеността и медиите, това е нещастен случай, изтичане на газ, значи нищо тревожно.

— Това не може да е истина. Бяхме сложили човек да наблюдава апартамента. Той докладва, че мъж и жена са влезли. След това стана експлозията. Сигурен ли си, че хората вътре не са просто изпарени?

— Да. Когато е станала експлозията, в жилището не е имало хора. И така, кои са били мъжът и жената? Как са излезли? И най-важното, къде са сега?