Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

65.

На Боби Фолкнър му трябваха няколко минути, за да проумее с дрогираната си глава, че Куентин Тренч е мъртъв. Следващите минути прекара в крясъци срещу Карвър със злобен глас и объркани мисли, като сипеше обвинения срещу него и го наричаше убиец. Жена му била права. По-добре да си беше останал у дома и да отиде на работа.

— Брат офицер, глупости на търкалета! — беснееше той. — Ти носиш само неприятности. Трябваше да те оставя да се оправяш сам с гадните си проблеми. Те изобщо не ми влизат в работа. Сега Куентин е мъртъв, най-добрият командир, който човек може да има. И за всичко си виновен ти.

Карвър остави Фолкнър да се изприказва. Докато другият беснееше, той обмисляше своите възможности. Можеше да го изслуша и да си замълчи или да си отвори устата и да му го върне. Реши да избере мълчанието, като действие на силен човек. Вероятно това щеше да е по-зрелият отговор. Обаче не можеше да е сигурен, че Фолкнър нямаше да опита някоя глупост, докато смяташе Карвър за убиец, а Тренч за невинна жертва. Освен това беше уморен и облъскан и за тази нощ беше понесъл толкова, колкото можеше. Същото важеше за снощи и за останалите вечери преди това. Затова сграбчи Фолкнър за яката, придърпа лицето му съвсем близо до своето и се вторачи във все още замъглените му от химикала очи.

— Слушай — изсъска той, — слушай много внимателно, защото няма да го повторя. Куентин Тренч беше лъжлив предател и гадно копеле, което се опита да ме убие и ти щеше да си следващият. Сложил ти беше нещо в пунша. За бога, ти си голямо момче и трябва да знаеш, че са те упоили. А не може да съм аз, нали така?

Фолкнър вдигна неопределено рамене. Не можеше да спори, но и не беше склонен да се съгласи.

— Стреля по мен, но не улучи — продължи Карвър. — Погледни — той посочи към рамката на люка, — ето ги дупките. Нищо нямаше да се случи, ако не го беше взел с теб.

Карвър пусна Боби, премести се до румпела и насочи яхтата на север в очакване на първия светлик на деня.

— Защо Куентин ще иска да те убива? — попита Фолкнър. — Той те обичаше като син. Сам ми го е казвал.

— Изпрати ме със задача, след която не трябваше да оцелея. Когато оцелях, той поиска да умра. Виж, прекарах последните пет години в изпълнение на незаконни задачи, операции, които никога не са били провеждани. Никога не съм знаел кой ми заповядваше. Смятах, че и те не знаят кой съм. И за двете страни това щеше да е по-добре. Оказа се, че съм грешал. Един от моите шефове е знаел съвсем точно кой съм, защото е бил Куентин. Работил съм през цялото време за него, само че не съм знаел.

Фолкнър се смръщи.

— Чакай малко. Нали ти първо ми се обади за телефона на Куентин. Затова си помислих за него, когато звънна за яхтата.

— Така е. Смятах, че може да ми помогне. Доста глупаво, нали?

— Как разбра, че иска да ти види сметката?

— Защото пусна някаква тъпа шега за Алекс, че била булка, поръчана по пощата от Русия. Откъде можеше да знае, че е рускиня? Аз не ти бях казал това. Значи е получил информация отвътре. След това единственото, което трябваше да установя, беше дали и ти участваш. Разбрах, че нямаш нищо общо веднага щом те видях проснат в безсъзнание.

Фолкнър се опитваше да смели това, борейки се с вцепенения си мозък.

— Пабло, откъде да знам, че казваш истината? Откъде да знам, че няма и мен да убиеш?

— Защото, ако исках, вече щях да съм го направил. Ти беше в безсъзнание, неспособен за нищо. Винаги можех да те хвърля през борда. Както и да е, сам знаеш истината. Кое е последното нещо, което си спомняш, преди да заспиш?

Карвър наблюдаваше как Фолкнър присвива очи, опитвайки се да възстанови картината в главата си. Пое си няколко пъти дълбоко дъх и издиша през носа. Измърмори нещо. После отвори очи и поклати виновно глава.

— Прав си. Трябва да е бил той. Бяхме долу и точно смятах да полегна да си почина, когато той пристигна с чаша в ръка. След това нищо не си спомням.

— Упоил те е. После се зае с мен, но беше забравил колко съм добър в занаята. Затова умря.

Фолкнър се наклони напред.

— Пабло, какво точно работиш?

Карвър не отговори.

— Хайде — настоя Боби, — превърна яхтата ми в бойно поле. Имам право да зная.

— Нали вече ти казах — отговори Карвър. — Незаконни операции, нещастни случаи. Като, да кажем, ветеран от морската пехота с дългогодишен опит попада в буря, докато прекосява Ламанша, и е ранен смъртоносно от сигнална ракета. Тя избухва преждевременно, докато се опитва да даде сигнал на приближаващ контейнеровоз за яхтата пред него и взривът го изхвърля през борда. Такива неща.

— И каква беше задачата, която Тренч ти възложи? Когато си срещнал момичето?

— Не питай. И за двама ни ще бъде по-добре, ако прекратим този разговор. Дръж за малко румпела. Слизам долу в каютата, за да проверя някои неща. Искаш ли чаша кафе, за да се съвземеш?

И Карвър слезе долу. Радиостанцията на яхтата беше монтирана на една от стените на каютата край масата за морски карти. Карвър изтръгна радиостанцията от мястото й и я разби в пода.

— Какво става? — провикна се Фолкнър от кокпита.

— Съжалявам — отговори Карвър. — Май съборих нещо. Не се притеснявай, нищо сериозно не се е случило.

Той направи кафе и се върна горе с две чаши.

Застана с чаша в ръка и се загледа в южния бряг на остров Уайт, който лежеше по курса им, но няколко мили встрани. Черните му контури изпъкваха на фона на тъмното, сивеещо небе. Долните краища на облаците бяха оцветени от първите лъчи на изгряващото слънце.

— Какво стана? — попита Фолкнър.

— Строших радиостанцията. Когато стигнем на брега, ще ти трябва обяснение защо не си повикал помощ, когато си открил, че двамата ти спътници са изчезнали.

— Само единият се изгуби.

— Ще стигнем и дотам. В мига, когато стигнем брега, накарай началника на пристанището да извика бреговата охрана. След това разкажи истината. Бил си упоен. Все още има следи в кръвта ти, а и чашата, която Тренч е използвал се търкаля накъде из каютата. Събудил си се, качил си се горе и си открил, че и двамата ти спътници, Тренч и Джаксън, са изчезнали. Както и спасителната лодка. Не се тревожи, и това ще стане. Първата ти мисъл била да се обадиш за помощ, но си открил, че радиото е счупено. Няма да могат да разберат кога точно се е случило. Сега си отчаян, защото двамата ти най-стари приятели са изчезнали и нямаш представа какво се е случило. Нямаш идея и от какво са дупките от куршуми по цялата лодка. Искам да кажа, щом никъде няма пистолет. Можеш ли да се справиш с това?

Фолкнър помисли малко, после отговори доста неохотно:

— Да, предполагам.

Вече бяха съвсем близо до английското крайбрежие. Пул се намираше от другата страна на Солент северозападно от остров Уайт и тяхното местонахождение. Имаше вероятност Тренч да е поръчал комитет по посрещането за всеки случай, ако не е успял да свърши сам работата в открито море. Карвър изви глава на североизток и огледа хоризонта. После се извърна отново към Фолкнър.

— Смени курса — нареди той. — Имаме нужда от ново пристанище.