Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

3 септември, сряда

61.

Студеният фронт ги връхлетя точно след полунощ. Времето се смени толкова рязко, колкото бързо човек сменя телевизионните канали с дистанционното. Плаваха си спокойно с халфвинд[1] към английския бряг със свеж лек ветрец, който духаше от запад, пресичайки техния курс в посока север. В следващия миг температурата на въздуха падна с десет градуса, а вятърът се беше извъртял с 45 градуса на север, стана по-силен и докара пронизващ дъжд, който започна да се излива така, сякаш никога нямаше да спре. Яростният вятър се сборичкваше с всичко, което се изпречваше на пътя му. Той ги тласкаше напред в Ламанша върху вълните на отлива, събираше гонещите се гърбици в по-къси и по-високи вълни, които се стоварваха върху яхтата и я подмятаха, разтърсваха и стоварваха като играчка отново във водата.

Нямаше смисъл и тримата да стоят на палубата, затова решиха да дават двучасови дежурства. Курсът беше зададен на автоматичния рул. Дежурният просто трябваше да му хвърля по едно око, готов да отнеме властта на системата, ако се наложи, и да поеме руля. Карвър застъпи първи. Тренч доброволно се обяви за втори. Така Фолкнър щеше да си почива без прекъсване, докато не станеше време за неговото дежурство, защото наистина се нуждаеше от отмора. Беше прекарал повече от дванадесет часа в кокпита. Когато дежурството му свършеше, щеше да се е съмнало, а тогава всички щяха да са станали.

Карвър не очакваше никакви проблеми по време на дежурството си. Докато беше в кокпита, всеки, който искаше да го нападне, трябваше да се изкачи по стълбата и да мине през вратичката, излизайки от светлото на тъмно. Ако не заспеше на руля, никой нямаше да може да го изненада по този начин. Щеше да е уязвим едва когато се върне под палубата.

В края на дежурството си Карвър пристъпи до входа към кабината, хвана се за горната част, провеси крака и без да използва стълбата, скочи право в каютата. Стовари се приведен на люлеещия се под. Тренч седеше на ръба на голямата маса, разположена в центъра на каютата.

— Мамка му — подхвърли той хладно, — това беше прекалено драматично. — В ръката си държеше голяма чаша. — Горещ пунш — обясни той, като повдигна чашата си в знак на одобрение. — Трябва и ти да пийнеш. Оставихме ти малко в термоса в камбуза. — Тренч кимна наляво, където Боби Фолкнър се беше изтегнал на канапето и не помръдваше.

— Заспал е дълбоко. Горкото момче, беше напълно съсипано.

— Мисля и аз да се повия — каза Карвър. — Както и да е… твой ред е. Късмет. Горе е дяволски студено и мокро.

Тренч направи гримаса и каза:

— Прекрасно — както би направил всеки, който трябва да излезе в гадното време.

Той мина покрай Карвър и остави чашата си в мивката в камбуза. Не показваше външни признаци на напрежение или на повишено внимание, но въпреки това нито веднъж не застана изцяло с гръб към него, когато изтрополи нагоре по стълбата, излезе през люка и рязко дръпна вратата зад себе си.

Карвър го остави да излезе. Може би Тренч просто е искал да го предизвика да нападне. Освен това нямаше никаква гаранция, че Фолкнър наистина спи. Не искаше да се бие срещу двамата едновременно.

Той взе термоса и си наля чаша пунш, наслаждавайки се на парата, ухаеща на бренди, мед, лимон и чай. Точно когато се готвеше да отпие, вниманието му беше отвлечено от потракването на пластмаса, идващо от пода на каютата. Там долу лежаха две големи чаши, блъскащи се една в друга. Фолкнър трябва също да е пийнал пунш и сега лежеше на канапето, без да усеща нищо, сякаш беше изгубил съзнание. Карвър отиде при него и силно го разтърси, но не последва никаква реакция.

Е, така поне се изясни едно нещо. Битката щеше да е равна. Тренч срещу Карвър, учител срещу ученик. А когато Боби Фолкнър се събудеше от предизвикания от лекарствата сън, от тях щеше да е жив само един, за да му каже добро утро.

Бележки

[1] Ветроходен термин за курс напречно на вятъра. — Б.пр.