Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

15.

Джек Грентъм отпиваше от пластмасовата чашка с отвратително кафе и се чудеше колко още би могъл да се скапе уикендът му. Едва на тридесетина години, той беше един от най-способните в тайната разузнавателна служба МИ6, както беше известна на външния свят. В един сутринта го бяха завлекли в Уайтхол за кризисно заседание, което само по себе си беше достатъчно кофти. Но имаше и друго. Много повече. Кризата включваше ужасна катастрофа, красива принцеса и всички световни медии. И разбира се, неговите колеги държавни служители.

Като огледа заседателната маса, Грентъм видя някои типични, започващи да дебелеят заместник-секретари от Форийн офис, които излъчваха мазно итънско самодоволство. А до него седеше безмилостната мълчалива и с остър поглед дейм[1] Агата Бюли от МИ6. Значи трябваше да очаква вътрешна борба. Всеки отдел щеше да положи най-големите възможни усилия да избегне кацата с говна, която скоро щеше да се излее върху тях веднага щом британската общественост разбереше какво се бе случило на тяхната любима Кралица на сърцата, като хвърли колкото може повече боклуци върху всички останали. Очертаваше се голяма забава! И за да направи нещата още по-весели, шибаният Роналд Трод беше решил и той да си напъха гагата.

Грентъм имаше повече вяра на неоспоримите факти, отколкото на фройдистката психология. Затова не можеше да престане да гледа на Рон Трод като на сквернословното и невъздържано подсъзнателно, което надничаше изпод яркото и бляскаво его на министър-председателя. Той беше главният му довереник и винаги готов да направи всичко, независимо колко безвкусно, за да запази неговият господар белите си като лилии ръце чисти.

Първи заговори представителят на Форийн офис:

— Сигурно знаете, че нашият посланик е вече в болницата. Както може да си представите, французите са ужасно объркани. Това не е от нещата, които човек би искал да се случат в дома му. Естествено, изяснихме, че не ги смятаме за отговорни. Междувременно правим нужното, за да заведем Негово Кралско Височество колкото може по-бързо в Париж. Той е в Балморал. На младите принцове вече е съобщено, че майка им е претърпяла катастрофа.

— Благодаря, сър Клод — каза Трод с такова презрение, че рицарската титла прозвуча повече като обида, отколкото като почит. — Джек, какво научи разузнавателната служба?

— Пълна бъркотия — отговори Грентъм, опитвайки се да реши колко да разкрие и кога. — Някой е превърнал Париж в бойно поле. Получиха се доклади за приглушени експлозии под земята точно от другата страна на Сена срещу мястото на катастрофата. На юг от реката един апартамент е взривен на късчета. Полицията е казала на местните жители, че става дума за изтичане на газ, но очевидци са видели автомобил да потегля с висока скорост. Петнадесет минути по-късно същата кола избухнала в двора на господарска къща в квартал Маре. Преди няколко минути отряд въоръжени полицаи влезе вътре. Навсякъде са открили трупове. Изглежда няколко от тях са на англичани.

— Мамка му! — Трод яростно стовари дланта си върху плота на масата. — Хайде кажи ми сега, че те не са от вашите момчета и не участват в някаква частна мисия. Да не би да въртите частен бизнес?

— Не, не въртим. Разбира се, имахме хора в Париж, но само за чисто наблюдение. Никой от тях не е участвал в някаква мръсна операция. Мога да ви уверя в това.

— Разбира се, възможно е да познаваме онези, които са го направили. — Гласът на Агата Бюли беше сух като външността й.

Трод й се намръщи.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Ами от време на време всички използваме външна помощ. Хора, които вършат черната работа. Тези хора може да са нападнали принцесата за своя собствена сметка. Може да са били наети да го направят от някой друг клиент. Може гаджето й да е било главната мишена. Баща му има предостатъчно врагове. А може и да е било просто ужасен нещастен случай.

— Със сигурност всички приемаме, че е така — обади се сър Клод. — Да не би някой наистина да намеква, че е било опит за убийство?

— Не знаем, нали така? — каза Трод. — За пред обществеността, било е нещастен случай. Това е историята и мамка му, аз действително се надявам да излезе така, защото иначе последствията ще прецакат всички ни. Но ако някакъв копелдак е очистил майката на бъдещия английски крал, не искам някоя сутрин да се събудя и да прочета всичко за него в „Сън“. Искам първи да науча.

— А министър-председателят? — попита сър Клод.

— Остави на мен да се тревожа за него. Засега искам Форийн офис да се придържа към вече оповестената линия: ужасна катастрофа, съболезнования към всички. Дръжте се мило с жабарите.

Дипломатът изстена.

— Разбира се, разбира се… но трябва наистина да почакаме, докато секретарят по външните работи реши как да действа.

— Секретарят по външните работи ще действа точно така, както аз ще му кажа. Така. Докъде бях стигнал? А, да. Джек, искам МИ6 да разбере какво наистина се е случило в Париж. Агата, а от теб очаквам списък с всички в тази страна, които може да са имали мотив да премахнат най-популярната жена на света и кого може да са използвали, за да го направи. Между другото — Трод се наведе напред и огледа присъстващите около масата, — ако намерите копелетата, които са направили това, оправете се с тях. Окончателно. И дръжте номер 10 настрана.

Той стана от масата, без да каже дума повече, и излезе от помещението. Сър Клод го последва веднага.

Грентъм се опита да си намери занимание, като започна да прибира бележника и химикалката в чантата си, но въпреки това чувстваше ястребовия поглед на Агата впит в него.

— Ти имаш представа кой стои зад това. Така ли е?

— Хайде, Агата, много добре знаеш, че не е толкова просто. Има екипи из цяла Европа, на половината седалището им е тук в Лондон, които биха могли да са извършителите на операцията. Освен това, както ти предположи, много хора са могли да ги наемат.

Тя го гледа известно време втренчено, после заговори по-тихо и почти доверително:

— Мисля, че имаш предвид конкретни хора и не искам да бъда държана на тъмно. Съжалявам, Джек, но не съм готова да мълча прекалено дълго, защото доброто име на моята служба е заложено на карта.

— Сега не е моментът да се боричкаме помежду си — напомни Грентъм, опитвайки се да я успокои. — Между другото, ако хипотетично имам представа кой може да го е направил, нямам нищо, което дори малко да прилича на улики, да не говорим за доказателства.

Дейм Агата го загледа мълчаливо, издавайки устни напред по начин, който внушаваше едновременно недоверие и неодобрение.

— Добре — отстъпи Грентъм, — признавам, че има една или две възможности, които ми идват на ум. Ще си поговоря на спокойствие с Пърси Уейк. В доброто старо време преди да падне Стената, той помогна на службата да реши няколко трудни проблеми. Всичко се разви над моето равнище на заплащане и аз никога не съм участвал в нещо подобно. Обаче легендата разказва, че Уейк е гениален в намирането на начин да се свърши работата. Знае кого да използва и как ще се развият събитията. Той, естествено, ще го отрече, но ако е имало заговорническа шмекерия, скъпият стар Пърси ще има някаква представа кой носи отговорността.

— Да, много добре знам с какво име се ползва — хладно каза дейм Агата. — Аз самата съм имала вземане-даване с Уейк. Никога не съм познавала някого другиго с по-голямо влияние в Уайтхол, независимо какво правителство е на власт. И не само там. Той има връзки във Вашингтон, Москва и Пекин — човекът разполага с удивителен инстинкт кого да подкрепи в подходящия момент. Но не забравяй и за миг, че въпреки големия патриотизъм и принципност, които сър Пърси манифестира толкова гордо, неговата най-голяма лоялност е към него самия. А Трод? Какво ще му кажем? — попита тя, смекчавайки тона си съвсем малко.

За първи път, откакто беше влязъл в помещението, Грентъм почувства, че на лицето му се появява усмивка.

— Нищо. Мисля, че е време някой да покаже на този паркетен грубиян кой управлява в действителност страната. Не си ли съгласна?

Дейм Агата кимна.

— Да, мисля, че си прав.

Бележки

[1] Титлата на носителка на Ордена на Британската империя. — Б.пр.