Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

67.

Джек Грентъм се срещна с дейм Агата Бюли на междуведомствена закуска в кафенето на „Травълърс Клуб“ на Пел Мел в Лондон. Подслонено в имитацията на италиански ренесансов дворец на Чарлз Бари от 1832 г., заведението отдавна беше традиционно място за срещи на дипломати, посланици и гостуващи висши чиновници.

Като офицер от МИ6 Грентъм на теория беше служител на британското външно министерство. Членството му в „Травълърс“ беше полезен щрих към прикритието му, но той по природа не беше клубен човек и презираше атмосферата на неизменни наследствени привилегии, които висяха над джентълменските клубове в Пел Мел като лондонската мъгла. Обаче трябваше да признае, че мястото му беше удобно. Нямаше нужда да се тревожи за подходящи ресторанти и запазването на маси. Просто се хранеше в „Травълърс“. Така пестеше време, избягваше да го прахосва и повишаваше своята ефикасност. Точно тези бяха принципите, които Грентъм харесваше.

— Съжалявам за хората ти в Женева — каза дейм Агата, докато чупеше късче от своя кроасан и го покриваше с дебел слой тъмен мармалад. — Никога не е лесно да загубиш служители по такъв начин, особено ако са млади. Предполагам, че не са имали деца. Е, слава богу и за това.

Грентъм заби вилицата си в наденичката. Както обикновено си беше поръчал английска закуска.

— Така е — съгласи се той. — Както и да е, важното е, че от това може и да излезе нещо хубаво. Започваме да получаваме имена и лица. Засега обаче не сме сигурни кое име на кое лице отговаря.

Дейм Агата беше изтънчена жена. Тя сдъвка грижливо хапката си, преглътна и едва след като опразни уста, попита:

— Нещо, което бихте искали да споделите с нас?

Грентъм току-що си беше напълнил устата с яйца и бекон и единственото, което успя да направи, беше да кимне и да измучи утвърдително.

Дейм Агата остави ножа си и забрави за храната. Остана напълно неподвижна, вторачила поглед над очилата си в Грентъм.

— Продължавай — подкани го тя.

— Изглеждаш скептична — отбеляза Грентъм, — но не бива. Не се опитвам да те забъркам.

— И какво имате досега?

— Две имена: англичанин на име Самюъл Карвър и рускиня, която се казва Александра Петрова.

— Откъде дойдоха имената?

— Да речем, че Пърси Уейк е използвал връзките си, поискал е да му върнат разни стари услуги. Помолих го и той ми ги каза. В момента не ме е грижа как се е добрал до тях.

Дейм Агата го загледа по начин, който показваше, че е чула отговора му, но още не го е приела.

— Карвър и Петрова… Какво знаем за тях?

— Не много. Карвър сигурно е псевдоним. В архивите няма информация за британски паспорт на това име. Във всеки случай не и истински. Няма кредитни карти, не се появява в никакви списъци с пътници на авиокомпании. Не можахме да намерим банкови сметки. Петрова е била дребна агентка на КГБ, работила в Москва. Започнала е да действа малко преди падането на Стената. Използвали са я за „сладък капан“.

Той извади една кафява папка, отвори я и извади няколко черно-бели снимки, които подаде на Агата.

— Красиво момиче — отбеляза тя.

— Когато са направени тези снимки, със сигурност. Било е преди седем години. Тя не можа да впримчи никого от нашите агенти, но неколцина бизнесмени са й разказали повече, отколкото е трябвало.

Дейм Агата вдигна вежди.

— О, мъжете са толкова семпли създания.

— Много жени също са се поддавали на подобна атака — защити се Грентъм. — Някой красив агент на Щази е трябвало само да каже: „Обичам те“, и половината служителки във федералното правителство с готовност са продавали документи на Изтока.

Дейм Агата замислено отпи от чая си.

— Предполагам, че си прав. Човешките слабости са универсални.

— Това не е лошо, защото иначе не бихме научили нищо. Във всеки случай тази Петрова изчезна от хоризонта преди пет-шест години. Доколкото знаем, все още живее в Москва, но не се е занимавала с шпионаж и няма криминално досие.

— Не звучи много логично да е убийца — подхвърли дейм Агата.

— Или си права, или е много добра, защото е успяла да остане извън светлината на прожекторите.

— Изглежда малко вероятно, макар че знае ли човек? Първо спи с мишената, а после я убива. Предполагам, че и двата акта изискват една и съща безпристрастност, една и съща студенина към другия. За подобно обучение ще са нужни съвсем различни качества. Какво те кара да мислиш, че е набъркана? Разбира се, извън споменаването на нейното име.

Грентъм преглътна последната хапка наденичка, гъби и печен фасул.

— Преди два дни получихме съобщение от агент на френското разузнаване. Неофициално. Той заяви, че знае къде да намерим хората, които търсим, и че ще ни каже това в замяна на половин милион долара.

Дейм Агата се засмя.

— Човек наистина не може да не се възхищава на французите. Има нещо величествено в пълното отсъствие на скрупули у тях.

— Да, ние си помислихме същото. Разбира се, казахме му да си гледа работата. После проследихме обаждането и изпратихме екип агенти по дирите му. Той беше в Женева.

— Ааа…

— Нашите хора проследиха французина. Срещнал се с човек, който носел куфарче.

— Съдържащо половин милион долара?

— Не знам, защото куфарчето не било отворено. Но франсето сигурно си е мислило, че мангизите са вътре, защото тръгнало с този мъж, което се оказало голяма грешка. Качили се в черно беемве, регистрирано на името на руска кожарска фирма в Милано. Спрели на една от улиците в стария град. Тогава французинът бил убит. Накратко казано, руснаците започват да се въртят из квартала до девет вечерта тамошно време, когато настава ад. Първият руснак, онзи, който убил французина, отвлича една жена от кафене, убива собственика, един клиент и двамата наши агенти.

— Боже мили… — измърмори дейм Агата.

— Да, кървава баня. Ние смятаме, че отвлечената е Петрова. Междувременно другите трима руснаци са яко пребити по време на сбиване в кръчма от другата страна на улицата. Свидетелите казаха, че са чули мъжа, който ги е подредил така, да говори с някого на бара. Акцентът му бил британски.

— Нашият господин Карвър ли е бил?

— Така смятаме.

— Значи момичето е отвлечено по същото време, когато този юнак започва боя. Това означава, че някой е искал и двамата. Прилича на операция за прочистване.

— Точно така. Но как са се забъркали тези руснаци? Всички предполагат, че случилото се в Париж е планирано от британска организация. Не мога да разбера каква е връзката й с Москва.

— Знаеш ли нещо за похитителя?

— Да. Казва се Григори Курск. Добър познат на московската криминална полиция. Многократно е арестуван за нападения, включително за няколко убийства. Но никога не са могли да докажат обвиненията. Гражданинът Курск има могъщи приятели.

— Значи Курск отвлича Петрова — каза дейм Агата. — Неговите хора тръгват след Карвър, но той се измъква. Къде би отишъл?

— А ти къде би отишла?

— Колкото може по-далече.

— Би било логично — съгласи се Грентъм. — Но погледни на това от неговата гледна точка. Прекарва почти два дни в компанията на жена, чийто единствен известен талант е да съблазнява. Има вероятност да го е впримчила здраво. Какво ще стане, ако иска да си я върне?

— Ще подгони руснаците.

— Може би не знае кои са те. Може да е объркан като нас, защото е получавал заповедите си от Лондон и ако иска да разбере кой държи момичето…

— … трябва да се върне тук.

— Точно така — съгласи се Грентъм. — Затова МИ5 също трябва да се включи.

Дейм Агата точно се готвеше да отговори, когато един от клубните лакеи се приближи до стола на Грентъм, изкашля се дискретно, за да привлече неговото внимание, и прошепна нещо в ухото му. Грентъм кимна и освободи човека, след което каза:

— Агата, извинявай, веднага се връщам — и последва лакея.

Върна се след по-малко от пет минути. Настроението му изглеждаше много по-добро, когато седна и си наля още една чаша прясно кафе от сребърната кана.

— От службата — обясни той — получихме още информация от Москва. Един от нашите хора там сметнал, че Петрова му се струва позната. Затова престанал да рови из полицейските архиви и се заел с изрезките от вестници. Излиза, че не само Григори Курск има могъщи приятели.