Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

71.

Те хванаха Карвър, когато той се засили да спринтира надолу по Екълстоун стрийт, точно пред един италиански ресторант. Носеше се с пълна скорост, слаломирайки между пешеходците, както ръгбистите избягват преследвачите си, съсредоточил цялото си внимание върху задачата да изцеди изтощеното си тяло и да вземе километър и половина за седем минути. Единствената друга мисъл в главата му бяха постоянните пристъпи на страх какво ли се случва с Алекс и какво могат да й направят, ако не успее да стигне навреме.

Затова не забеляза черния „Форд Мондео“, който остави един пътник зад него, избърза напред и пусна други двама на около четири-пет метра отпред, след което паркира най-нахално в забранената зона. Усети се едва когато мъж с едро телосложение, носещ винтяга, пристъпи странично към него и го блъсна.

Карвър политна и се просна на паважа, останал без въздух от удара. Другите двама веднага се присъединиха към своя другар с винтягата, вдигнаха Карвър, довлякоха го до колата и го хвърлиха на задната седалка. Когато се усети какво става, вече бяха затворили вратите, насочиха пистолети към него отляво и отдясно, а едно яко копеле с горнище на анцуг с емблемата на „Челси“ размахваше чифт белезници.

Карвър прокле небрежността си, своята глупост и умората, която беше причина за всичко. Прибраха го с точност, изградена на основата на голяма практика. Но независимо колко добри бяха тези хора, той трябваше да внимава и да разбере какво се готви.

Зачуди се дали Пърси Уейк го беше предал, но не можа да измисли причина за това. Старецът сигурно знаеше, че ако Карвър затъне, щеше да повлече и него. А може би връзките му в Уайтхол бяха толкова добри, че щеше да си остане недосегаем.

Или пък има друга причина? Може би всичко това нямаше нищо общо с Уейк? Карвър погледна двамата мъже, които седяха до него на задната седалка на мондеото. Бяха съвсем спокойни и не бяха продумали и дума, като изключим краткото съобщение по радиостанцията, че са прибрали обекта и се връщат след пет минути. Не действаха като бандити. Не изглеждаха напрегнати, не сипеха заплахи срещу него, нито го удряха безпричинно.

Карвър се сети за организациите, разположени на пет минути от Уоксхол Бридж Роуд, които разполагаха с добре обучени хора, способни да хванат опасен човек посред бял ден на лондонска улица. Имаше три възможности. Всичко зависеше от това накъде ще завие шофьорът.

Той не зави по първото отклонение вляво, което щеше да ги отведе пред Ню Скотланд Ярд. Значи не бяха ченгета. Когато поеха, надолу към река Темза, не мина направо по моста Воксхол, с което МИ6 отпадна. Вместо това зави наляво към Милбанк и подкара покрай реката, докато не стигна до голяма светлосива сграда с декоративни чугунени лампи и статуи, осеяли скучната фасада, подобно на грим, който трябва да превърне грозната жена в красавица.

Сега Карвър разбра кой го беше прибрал.