Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

18.

Капакът на шахтата помръдна само около сантиметър, но това беше достатъчно, за да се измести леко от мястото си. Минаха няколко секунди, през които не се случи нищо. След това помръдна отново, изскочи от рамката и се плъзна с дрънчене по паважа.

Григори Курск изстена, когато усети болката в строшените си ребра. Дишаше тежко и това също болеше. Набра се, излезе от шахтата и се оказа отново на парижките улици. Изплю се на тротоара, опитвайки се да прогони от устата си вкуса на лайна. Беше погълнал половината канализация на Париж. Имаше нужда от инжекции срещу холера, дизентерия, тетанус — всичко, за което лекарят можеше да се сети.

Какво друго? Беше изгубил слуха си. Взривът временно го беше оглушил, оставяйки тъпанчетата му да звънят в гневен писклив протест. Носеше лека бронежилетка, но въпреки това експлозията беше облъскала гръдния кош и черепа му. Не беше имал такова главоболие от последните си дни в Кабул, когато се беше опитал да измие срама от поражението с домашна водка от картофи. Повдигаше му се, чувстваше се замаян, изтърбушен и здраво раздрусан. Добре де, майната му. Той беше раняван много по-тежко и бе продължавал да се сражава. Но едно беше да смърдиш, когато си се сврял в миша дупка някъде на гъза на географията в Афганистан, където всички воняха еднакво, а съвсем друго нещо — в центъра на Париж. Не беше много умно.

Курск се огледа. Стоеше на широко авеню. Напред можеше да види рампи, водещи към някаква магистрала, но по нея почти нямаше движение. Зад него се намираше някаква разпределителна гара, залята в оранжеви светлини и потънала в сиви сенки. Между товарните вагони се мяркаха фигури на железничари. Никой от тях нямаше вид да се преработва.

Курск знаеше какво трябва да направи. Отпусна се на земята с гръб към стълба за уличното осветление, който стърчеше до автобусната спирка. Зачака.

Заприиждаха хора. Трима железничари, смяната на които беше свършила, радостни, че са на път за вкъщи, му подвикнаха да си намери работа и да вземе да се изкъпе. Единият от тях точно се готвеше да му тегли един шут, когато другарят му го хвана за ръка.

— Ей, Пако, да не си мръднал? Никога няма да можеш да си помиришеш обувката! — Мъжете си тръгнаха, заливайки се от смях.

Курск продължаваше да чака.

Минаха двадесет минути, преди да се случи онова, което искаше. Сам мъж, горе-долу с неговия ръст, малко отпуснат. Нямаше да знае как да се защити. Курск го разбра от пръв поглед.

Когато мъжът мина покрай него, Курск се изправи и залитна подире му — още един пияница, който се готви да изпроси няколко су. Очите на мъжа се разшириха тревожно и той се опита да се престори на корав мъжага.

— Разкарай се, скитнико!

Курск се ухили и направи още две крачки към него. Мъжът се обърна и закрачи бързо, но не се затича, защото искаше да запази достойнство. Курск го настигна с няколко крачки, сграбчи го за главата, завъртя я рязко и счупи шийните му прешлени. После подхвана тялото, когато то започна да пада.

Руснакът почувства отново силна болка, която прониза торса му. Тя се превърна в непрестанно дълбаещо шило, докато влачеше тялото на мъжа към оградата на разпределителната гара, където го заряза. Отново изстена, докато сваляше сакото, панталоните и ризата на човека. Болеше го, докато смъкваше подгизналите си смрадливи и окъсани дрехи. Болеше го и докато се обличаше. Каквото и да правеше, болката не стихваше.

Той пребърка джобовете и портфейла на мъжа. Тридесет и пет франка в банкноти и девет или десет на монети. Беше предостатъчно.

Курск остави мъжа свлечен до оградата, облечен надве-натри в неговите стари подгизнали дрехи. Щеше да мине време, преди някой да се сети, че е мъртъв. Никой нямаше да иска да се приближи твърде много до тип като този.

Той тръгна по авенюто, което минаваше под магистралата. След нея улиците се стесняваха и всички си приличаха. Безкрайни редици кооперации на четири или пет етажа, от време на време кафенета, барове и магазини. На ъгъла имаше обществена тоалетна. Курск пусна няколко франка в цепката за монети, изчака металната врата да се плъзне встрани и влезе вътре. Изми се колкото можа на мивката, насапуниса лицето и косата си и отми браздите мръсотия, които покриваха бръснатата му глава, докато се наслаждаваше на боцкането на наболата коса по дланта.

Когато свърши, се погледна в огледалото. Не беше толкова зле. Приличаше на корав пич, който се е бил, без да се предава. Курск се ухили при мисълта за парижките буржоа, които щяха да усетят тръпки от страх при вида му. Той приемаше за даденост способността си да плаши, точно както красавицата е уверена, че ще накара мъжете да обръщат глави след нея. Ходенето по улицата беше манифестация на неговата сила.

Курск излезе от тоалетната и се огледа за телефонна будка. Пъхна всички монети, които имаше, в цепката и набра чуждестранен номер. Мина известно време, преди някой да вдигне.

— Курск се обажда. Дай ми Юри. Да, знам кое време е. Просто млъкни и ми дай Юри.