Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 15 гласа)

8.

Първата подземна клоака е изкопана под парижките улици през 1370 година. Сега под града вече има 2000 километра тунели. Известни като les égouts, или червата, ежедневно те пренасят 1,2 милиона кубически метра вода и отпадъци и следват посоките на улиците отгоре. Всеки тунел има табела с името на булеварда, улицата или площада, чиято мръсотия отнася.

Ако искате да организирате престрелка в сърцето на града, без никой да забележи, мястото, където може да го направите, са клоаките. Но Париж е направил една стъпка напред. Градът не само има клоаки, но и техен музей — лабиринт от бетон и стомана, гъмжило от тунели и помещения точно под южния край на моста Алма.

Карвър хукна надолу по тесните стъпала, оградени от голи бетонни стени. Когато стигна дъното, проходът зави рязко наляво. Пред него изникна здрава стоманена врата. На бяла табелка пишеше с червени букви: „Внимание, опасност!“. Вратата беше затворена с резе и тежък катинар.

Карвър пусна един куршум в катинара, разби го, бутна вратата навътре и пред него се откри непрогледен мрак, пълен с хлад, влажен въздух и миризма на канал.

Той включи лазера, разшири лъча и изпълни черния мрак с призрачна радиоактивно зелена светлина. Изглежда проходът пред него стигаше до ниско, широко помещение.

От вътрешната страна на вратата имаше друга ключалка, която се задействаше с помощта на метално колело. Карвър затвори вратата и завъртя колелото. Вероятността типовете, които го преследваха, да влязат оттук, беше малка. Само идиот би се хвърлил слепешката надолу по тесния тъмен коридор срещу мъж със заслепител, а вероятно и с пистолет. Щяха да намерят друг вход. Дори да беше така, нямаше да му навреди, ако си подсигури гърба.

Карвър продължи напред в клоаката с лазер в лявата и „Зиг Зауер“ в дясната ръка и се опита да отгатне посоката, от която щяха да дойдат враговете му.

Първото помещение завършваше в два стари тунела, които вървяха успоредно. Клоаката бе напълнена с бетон, за да се изравни подът. Стената между тунелите бе накъсана от поредица ниски яйцевидни арки, за да се получи едно цяло пространство. Карвър мина под една арка, хвърли се на земята с вдигнат за стрелба пистолет и се претърколи по бетона. Отляво, на зелената светлина от лазера, беше забелязал групичка хора с работни комбинезони и каски. Трябваше му половин секунда, за да разбере, че това са восъчни фигури, част от музейната експозиция.

Той се изправи смутено и изтупа праха от дрехите си. Отдясно видя друг, по-малък тунел. Табелката над него гласеше: „Маршрут на обиколката“. Карвър тръгна по него и навлезе още по-дълбоко в градската канализация.

 

 

Григори Курск стигна до другия край на моста Алма само няколко секунди след Карвър. Той беше следвал англичанина, докато онзи не изигра щурия си каскадьорски номер пред завиващия автобус. Докато автобусът се махнеше от пътя, щеше да го изгуби.

За секунда си помисли, че Карвър е успял да се измъкне. После видя от другата страна на моста зарязания до будката мотоциклет. Подкара дукатито по паважа в края на моста и го паркира до металната клетка, която се издигаше над една отворена шахта. Спираловидно разположените в нея метални стъпала се спускаха надолу.

Курск нареди със знаци на спътника си да се приближи отдясно до мотоциклета на англичанина, а той пое наляво. Двамата пресякоха бегом моста. Курск изтича пред муцуната на закъсалия автобус, а партньорът му се втурна между рейса и струпаните в очакване коли. Приближиха мотоциклета, но не видяха следи от моториста. Тогава Курск забеляза избитата брава на вратата и бетонното стълбище зад нея.

Той се вторачи в многоезичните надписи и символи по будката, опитвайки се да разбере какво означават. Добре, това очевидно беше вход. Което означаваше, че трябва да има и изход или може би пожарен изход, а той имаше нужда от шахта. Курск се ухили под каската. Сега вече знаеше как да победи англичанина.

Даде нареждания на другата облечена в черни кожени мотористки дрехи фигура и затича обратно през моста към металната клетка, където беше паркирал мотоциклета си. Горната част на клетката беше захваната с панти. Можеше да се вдига и да освобождава достъпа до шахтата, но сега бе заключена с верига и катинар. Курск свали каската, бръкна в единия куфар на мотоциклета и извади комплект инструменти в найлонова калъфка. Взе малки ножици за рязане на вериги, наведе се небрежно над клетката и сряза една от брънките. После вдигна капака, прекрачи страничните перила и се спусна по металните стъпала. Когато стигна дъното, извади пистолет от джоба на якето и закрепи върху монтажната скоба в горната част на цевта малко черно фенерче.

В дъното на шахтата имаше двойна врата, която изглеждаше аленочервена на светлината от фенерчето. Това беше авариен изход, който се отваряше навътре. Курск изстреля къс откос в бравата. Шумът от стрелбата отекна и се изгуби в мрака. Англичанинът щеше да го чуе със сигурност, но това беше хубаво. Курск не искаше да се върти из парижките клоаки и да си играе на сляпа баба. Предпочиташе да се заеме с противника, изкушавайки го да попадне в засада. Но все още не беше измислил начин да я организира.

Отвори сцепената врата и прекрачи в нещо като пещера, изградена от човешка ръка, дълга около петнадесет и висока пет метра. Чуваше шума на течаща вода под себе си. Фенерчето се плъзна по бетонния под и спря до вградена метална решетка по цялата ширина на пещерата. Под нея течеше гъста супа от канални и отпадни води, която изпълваше въздуха с тежка миризма на фекалии. Хората наистина ли плащат, за да слязат тук долу?

Курск се огледа за прикритие. Голямото пространство беше почти напълно голо. Единственият начин да се влезе в пещерата беше по двата тунела. Единият тесен и застлан с бетон, а другият по-широк, с решетъчен под, който се издигаше право над открития канал. Те бяха само на метър — метър и нещо един от друг и продължаваха наляво.

От дясната страна имаше ниша. В задната й стена беше изрязан кръг с диаметър около три метра. В средата му, закрепена върху ниска дървена рампа, лежеше огромна черна сфера, която приличаше на гигантско оръдейно гюлле. То беше толкова високо, че Курск не би могъл да стигне върха му. На пода имаше умален модел на топката, който показваше, че тя е изработена от дъски, а вътрешността й е куха. Бележка с илюстрации показваше как някога са теглили сферата из основните клоаки, като са я удряли в стените, за да смъкнат боклуците от тях. Курск проучи бележката. Огледа топката и видя как е захваната върху рампата. Добре, вече имаше план.

 

 

Карвър чу приглушеното ехо от стрелбата далеч пред него точно докато излизаше от нисък, тесен тунел насред някакъв подземен площад. Той плъзна лъча на лазера наоколо, за да се ориентира. Това тук приличаше на кръстовище — лабиринт от подземни тунели, които се съединяваха в една точка. От всички страни на площада се издигаха арки. Зад тях не можеше да види нищо друго освен мрака на проходите, които се губеха в дълбините. Отворът на единствения тунел, който интересуваше Карвър, лежеше точно пред него. Беше сигурен, че шумът от изстрелите бе долетял от далечния му край.

Той тръгна напред, приемайки загатнатата покана. Който и да беше стрелял, бе пожелал да бъде чут. Карвър напълно го разбираше. И той искаше това да свърши. Имаше нещо много успокоително в безусловната природа на играта, която двамата играеха. Всички „защо“ и „за какво“ бяха забравени. Просто трябваше да убие другия, преди той да убие него. Елементарна, недвусмислена задача. Това му харесваше.

Вляво, на десетина крачки надолу, имаше отвор. От него се разнасяше шум от течаща вода, много по-силен от всичко, което беше чул досега. Той се спря при отвора, притиснат до стената. Пое дълбоко дъх, за да успокои пулса си и постави лявата си ръка, с която държеше лазера, под дясната, стиснала пистолета, така че всяка подкрепяше другата. После излезе на открито с разкрачени, леко присвити в коленете, крака.

Там нямаше никого. Пред Карвър се простираше друг, много по-голям тунел. От тавана висяха плакати и табла. Цялата история на парижките клоаки беше описана и окачена за разглеждане. Точно под плакатите и таблата гъста телена мрежа покриваше един действащ канал. Значи оттам идваше шумът на водата. Бетонни тротоари покрай стените пазеха краката на посетителите сухи. Карвър се върна обратно в другия тунел и продължи нататък. Около него продължаваше да тече вода, но сега беше много по-бавна. Миризмата изведнъж стана по-силна — гадна воня на човешки отпадъци.

От тавана пред него висеше масивна тръба, обвита с шарени предупредителни ленти, за да не си удрят хората главите. Зад нея следваше друго кръстовище, където тунелът се разделяше на две. Лявото разклонение представляваше тясна бетонна тръба. Дясното беше по-широко, а отстрани, покрай леко издигната метална решетка имаше тротоарче. Карвър тръгна наляво. В това не вложи някаква дълбока стратегическа мисъл. Просто реши, че бетонният тунел няма да мирише толкова гадно.

Докато крачеше, вслушвайки се напрегнато за шум от човешко движение, той въртеше лазера наляво и надясно. Едва не падна в широкото открито пространство в края на тунела, но успя да спре миг преди да се строполи долу. Дръпна се няколко крачки назад и се зачуди защо още не са стреляли. Сега враговете трябваше да са наблизо. Защо не стреляха? Да не би да са тръгнали в обратната посока, без той да забележи? Да не са го заобиколили?

Той светна с лазера в посоката, откъдето беше дошъл. Нямаше никого. Обърна се, подпря ръце една в друга, излезе в откритото пространство и… нищо, просто безмълвна празнота. Пристъпи няколко крачки напред. Лъчът на заслепителя попадна върху голяма черна топка в една ниша и разцепената червена врата, през която Карвър видя стълбище. Враговете му бяха влезли оттук, но къде, по дяволите, бяха сега?

Той пристъпи напред, спря и бавно се завъртя, осветявайки цялото пространство, а пистолетът му следваше плътно лазера. Почти беше привършил огледа, когато чу зад гърба си сумтене, човешки шум, сякаш щангист се опитва да вдигне голяма тежест. Последва го скърцане на дърво. Карвър рязко се завъртя точно в мига, когато масивната сфера се освободи от платформата си и се затъркаля към него. Той стреля четири пъти право в огромната черна топка, но куршумите отскочиха от дървото, оставяйки само драскотини по твърдата като скала повърхност. Ехото от изстрелите се смеси с трополенето на сферата по бетона.

Карвър се обърна, за да се втурне към входа на тесния тунел, който беше само на няколко крачки от него, но се подхлъзна в една локва и се препъна. Топката почти го затисна. Той успя да се изправи, но изпусна лазера, който беше смазан като празна кутийка от бира под парен чук. Пещерата потъна в мрак и Карвър се хвърли назад в тунела. Чу как гигантската сфера се блъсва страховито във входа, но беше прекалено голяма, за да влезе навътре.

Той се хвърли като обезумял напред в пълния мрак. Прехвърли пистолета в лявата ръка и опря пръстите на дясната в стената. Те щяха да му служат като водач. Беше напълно сляп, но се насили да спринтира в нищото, въпреки че инстинктите му направо виеха да върви бавно.

Спомни си, че тунелът беше дълъг около двадесет крачки. После идваше кръстовището. Другият щеше да дойде оттам. Карвър се заслуша. Чуваше шум от бавни, равномерни, внимателни стъпки. Стъпките на човек, който иска да пипне врага си, без той самият да се превърне в плячка.

Карвър погледна наляво и забеляза в мрака едва загатната светлина от фенерче. Лъчът се плъзгаше насам-натам, мъжът зад него го търсеше. Карвър се обърна с лице към отвора на другия тунел и даде три бързи изстрела. Не се надяваше да улучи, просто имаше нужда другият тип да се прикрие дори само за няколко секунди.

Все още можеше да се получи. Той се обърна отново, протегна се към стената и хукна напред в мрака.

 

 

Курск нападаше. Бе принудил врага да отстъпи и смаза най-важното му оръжие. Без лазера, с който да освети мишената си, пистолетът на англичанина не беше кой знае каква заплаха. Сега Курск трябваше да извлече полза от своето предимство.

Не беше направил и шест крачки надолу по тунела, успореден на онзи, по който англичанинът побягна, когато видя проблясването на цевта му в лъча на фенерчето. Курск се хвърли на земята, а три куршума рикошираха над главата му. В мига, когато се стовари на пода, той изключи фенерчето и отново стана невидим.

Чу бързите стъпки на англичанина, отдалечаваше се от него. Курск отново запали фенерчето и продължи напред до края на тунела. Видя тръбата с шарената предупредителна лента, но освен нея — нищо друго. Англичанинът сигурно беше свърнал нанякъде и бе продължил по друг път надолу.

Отдясно Курск видя арката на още един тунел, от който се носеше шум на бързотечаща вода. Той затича към нея и без да спира, се хвърли на пода, претърколи се пред арката и стреля в нея. Когато стигна другия край, два куршума се забиха в стената, поръсвайки го с прах и парченца бетон. Е, това беше отговорът на единия въпрос. Англичанинът беше намерил нов авариен изход.

Когато ехото на изстрелите заглъхна, Курск сякаш чу нещо въпреки шума на водата: тътрене в мрака, след това трясък, придружен от приглушени псувни. Едва се удържа да не се засмее. Бедното копеле се беше блъснало в нещо, докато се опитваше да избяга в мрака.

Добре, време беше да види къде се крие англичанинът. Курск се изправи на крака и спринтира покрай отворената арка, протегнал светещия пистолет пред себе си, така че този, който би стрелял по фенерчето, да не улучи него самия. Погледна надолу в тунела и видя плакатите и таблата, увиснали от метална решетка между тавана и пода. Може би англичанинът смяташе, че може да се скрие зад тях. Е, щеше да провери тази работа.

Изгаси фенерчето. Всичко потъна в пълен мрак. Сега и двамата бяха слепи. Той се отпусна на земята и запълзя по корем към центъра на арката. Продължи напред, докато не почувства как бетонът под него се смени с метал. От бързото течение на отпадните води отдолу го лъхна облак влажен зловонен въздух. Той се протегна напред и опипом почувства първото стоманено въже, опънато като въже на палатка, на която висеше витрина от плексиглас. Бавно и тихо се промъкна под нея, като внимателно избираше пътя си покрай другия кабел, с който витрината беше закрепена към пода.

Излезе от другата страна в празното пространство между витрините, спря и се ослуша за някакъв звук от англичанина. Къде беше изчезнало копелето? Курск завъртя глава на една страна, после на друга, наострил уши и внезапно разтревожен, че англичанинът вероятно е наблизо. Двамата можеха да са само на сантиметри един от друг. В мрака, заради шума и вонята на водата те нямаше как да се усетят. Насили се да чака и да бъде търпелив. Въпросът вече беше в това кой пръв ще си изпусне нервите и ще направи някакво движение, което да го издаде.

Англичанинът пръв се пропука. Някъде отпред се чу кратко изтопуркване на крака. Курск хвана пистолета с две ръце и се наклони напред, за да заеме позиция за стрелба. Точно се готвеше да дръпне спусъка, когато мракът в тунела се освети от нажежена до бяло огнена топка, разнесе се оглушителният трясък на експлозия, съпроводен от неочаквана въздушна вълна. Тя повдигна Курск, блъсна го в тавана на тунела, запрати го сред лавина от отломки надолу през зиналия отвор и го блъсна в течението на отходните води.