Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

30.

Сам в кабинета си през тази неделна вечер, Пиер Папин се занимаваше с Карвър, момичето и влака, на който се бяха качили, за да напуснат Париж. Проверката на автомата за билети на Гар де Лион показа петнайсетина покупки по време на липсващите минути, когато Карвър не беше заснет от камерите. Четири бяха за по един билет. Папин се изкуши да ги зачеркне, но трябваше да вземе предвид възможността, че англичанинът е зарязал момичето и е продължил сам към друго местонахождение. Неколцина от купувачите бяха използвали кредитни карти, но нито една не беше издадена на името на Карвър. Това трябваше да се очаква. Ако е използвал карта, тя сигурно щеше да е на чуждо име. Затова Папин трябваше да провери двадесет отделни пътувания, включващи повече от двадесет човека, като се надяваше да открие двамата заподозрени чрез метода на изключването.

Това беше тежка задача, която щеше да изисква голямо взаимодействие и сътрудничество. В идеалния случай Папин трябваше да поиска помощ от другите отдели, но той нямаше да го направи, освен ако това не беше абсолютно неизбежно. Просто въпрос на самосъхранение.

Папин знаеше какво се говори в политиката: твоите противници са в другите партии, а враговете ти — в твоята собствена. Той действаше на този принцип. Изпитваше дълбоко недоверие към колегите си от различните клонове на френската система за сигурност. Знаеше, че те с удоволствие биха забили нож в гърба му, ако това щеше да донесе дори мимолетно предимство за техните отдели. Такова беше положението във всички разузнавателни общности по света. Човек не трябваше да се тревожи за терористите, шпионите и другите опасности за националната сигурност, а за копелето в съседния кабинет.

Трябваше да има и друг начин, за да проследи плячката си. Той се постави на мястото на Карвър.

Добре, пристига на гарата заедно с момичето. Разделят се, в случай че някой наблюдава за двойка. Той й казва да отиде до влака за Милано, демонстративно купува билети за него и позволява да бъде заснет, докато крачи към съответния перон. Но освен ако не се е заел да разиграе голяма двойна шашма, не се качва на този влак. Качва се на друг, използвайки билетите, които е закупил от автомата. Но въпреки това Карвър и момичето не се появяват отново в чакалнята…

Папин беше изгледал записите. Дори ако бяха скрили лицата си от камерите, той щеше да ги познае по дрехите и по походката.

Така че какво е направил Карвър?

Той стана от стола и отиде при малката масичка, където стоеше машината за кафе, наля последните глътки в мръсната чаша и смръщи лице от вкуса на студената течност и утайката, която усети на езика си. Точно се готвеше да я изплюе в кошчето за боклук, когато изведнъж му хрумна решението. Разбира се! По лицето му се плъзна победоносна усмивка. Ако заедно с момичето не беше хукнал в лудешки бяг напряко на релсите, Карвър сигурно се е качил на влака, който е бил срещу този за Милано. Папин се протегна за разписанието на бюрото и ето ти го: експресът за Лозана, Швейцария, заминаващ в седем и тринадесет. Беше напълно сигурен, че Карвър и момичето са били в този влак.

Макар и през ум да не му минаваше да поиска помощта на някой от съперниците си в Париж, Папин изобщо не се поколеба въпреки късния час да се обади на Хорст Цитлер от швейцарската Стратегическа разузнавателна служба, известна и като Тайна разузнавателна служба. Цитлер нямаше да спечели нищо, ако го прецака, затова Папин премина направо на въпроса.

— Хорст, имам нужда от помощта ти. Опитвам се да намеря двама души. Мъж и жена. Мисля, че са пристигнала в Лозана по-рано тази сутрин.

— Трябва ли да се притеснявам от тях?

— Не, те не представляват никаква заплаха за Швейцария. Но…

— … са пречка за Франция?

Папин се изкиска уморено.

— Нещо такова. Да кажем, че трябва да знам къде са отишли, щом са пристигнали във вашата страна.

— От какво имаш нужда?

— Помощ в Лозана, разговори с всички служители, които са били вчера на работа, може би преглед на записите от охранителните камери… да речем, от десет до дванадесет часа. Но, надявам се, разбираш, че това е неофициално.

— Сутринта ще си поговоря насаме с директора на гарата. Ще му кажа, че си от Федералното министерство на вътрешните работи и че работиш по случай на нередовни визи. Чиста рутина, за която не бива да се тревожи. А ти се казваш, да речем… Пикар. Мишел Пикар. Ще имаш нужда и от лична карта. Ще получиш шаблон по мейла. Свали го и действай.

— Благодаря, задължен съм ти.

— Вярно е, но съм сигурен, че ще намериш начин да ми се отплатиш…

Папин се засмя отново, но този път с истинско удоволствие.

— Щом стана дума, ние наблюдаваме една къща в Парк Монсо, пълна със забележително красиви момичета. Тя е привлякла някои много интересни клиенти с впечатляващо екзотични и направо невероятни сексуални вкусове. Може би трябва да ти изпратя някои от записите, за да видиш дали не са набъркани швейцарски граждани. Нали разбираш, заради международното сътрудничество.

— Разбира се — съгласи се Цитлер, — каква друга причина би могъл да имаш? Пиер, както винаги е удоволствие да се работи с теб. Шаблонът, който ти трябва, вече е на път.

Папин взе най-ранния полет от летище „Шарл де Гол“ за Женева. Планираше да пристигне в Лозана по времето, когато директорът на гарата вече щеше да е на работа.