Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

10.

Ноби Коулклъф беше работил петнадесет години като детектив в Столичната полиция, преди да се реши да предложи уменията си на частния сектор. Беше свикнал да проследява и сега седеше в едно цивилно „Рено Меган“ на Рю Лиуз-ен-Лил, гледаше минаващите хора и чакаше.

Стана почти един през нощта, когато Макс му се обади, че руснаците идват. Видя ги да се появяват няколко минути по-късно на лъскав черен мотоциклет. Боже мили! Макс не спомена, че единият от тях е мадама. Носеше полата си вдигната до талията, за да може да обкрачи седалката и беше изложила всеки сантиметър от бедрата си на втренчения му поглед. Тя слезе, показвайки му за кратко бикините си, после издърпа полата надолу от дупето, като го размърда насам-натам. Коулклъф преглътна. Искаше да види дали лицето й беше също толкова хубаво като тялото. Жалко, че тъпата джуфка все още беше с каска.

Сега и мъжът слезе от мотора, хвана момичето за ръка и го задърпа към вратата. Развратните малки маймуняци нямаха търпение да се изчукат. Майната им. Готвеха се да се чукат, и какво от това? Той изчака да влязат, после се обади в базата.

— Пристигнаха.

— Задръж така — се чу глас отсреща. — Обзалагам се, че Карвър е нагласил часовниковите механизми за около минута забавяне, защото иска да влязат в апартамента преди взрива. Няма да отнеме много време. Светнаха ли лампите в жилището?

Коулклъф погледна нагоре.

— Не. Мръсните гадове сигурно са се спрели на стълбището, за да се изклатят набързо. Не, почакай, току-що светнаха. Няма да отнеме много време.

 

 

Коулклъф беше прав само наполовина. Жилището щеше да избухне, но Карвър и Алекс не се бавиха на стълбището, а на бегом се изкачиха до горе. Точно преди да влязат в апартамента, Карвър спря. Свали черната чанта от рамото си, опипа вътрешността за оръжия, а после доволен от резултата й я подаде.

— Може да ти потрябва. Не забравяй, че имаме точно шейсет секунди и че трябва да изглеждаш различна, когато излезем. Отиди право в банята, преоблечи се, вземи каквото ти трябва и излизай. Готова ли си?

Карвър отвори вратата, влезе, изключи алармата и запали всички лампи. Докато Алекс тичаше към банята, той влезе във всекидневната, дръпна пердетата, свали каската си и я остави в средата на помещението.

Вече бяха минали дванадесет секунди.

Отиде до лавиците с книги, сряза кабелите на тонколоните и ги постави в камината. Оставаха мините, които щяха да се взривят и да предизвикат исканата от него експлозия, но здравата зидария на комина на камината щеше да погълне ударната вълна и да ограничи полета на стоманените топчета. Съседите не биваше да пострадат.

Двадесет и шест секунди.

Той се върна по стъпките си обратно в коридора и се затича към спалнята. Алекс точно навличаше роклята, която носеше в чантата. Беше гола, като се изключат белите бикини, обгръщащи ниско долу един гладък плосък и светлошоколадов корем. Гърдите й бяха малки и спретнати със съвършени розовокафеникави зърна. Те се вдигнаха нагоре заедно с гърдите й, когато жената повдигна ръце над главата и светлосинята рокля се плъзна като живак по формите й.

Карвър не я погледна втори път, а заобиколи леглото от другата страна, свали мината от стената и я пъхна между леглото и матрака, насочена със задната част към матрака, за да погълне част от енергията.

Тридесет и девет секунди.

Отне му още три секунди да влезе в банята и да откъсне бомбата от казанчето, да извади детонатора и да пъхне и двете в различни джобове. По пътя грабна чантичката с гримове на Алекс и тоалетната й чанта. Когато влезе отново в спалнята, ги подхвърли към нея.

Алекс точно обуваше белите си маратонки.

— Помислих си, че може да ти дотрябват — каза той с неловка усмивка, когато тя го погледна изненадано над леглото.

Тя напъха козметиката и тоалетните принадлежности в черната чанта, вдигна я от леглото и изхвърча от стаята, а леката й рокля се увиваше около бедрата. Оставаха още десет секунди, когато Карвър последва Алекс навън от спалнята, надолу по коридора, а след това и през входната врата. Карвър я затвори и двамата хукнаха към стълбището.

Пет, четири, три…

 

 

Коулклъф беше видял как светват лампите. Известно време нищо не се случи и той започна да се чуди дали нещо не е наред. В мълчанието от другата страна на линията можеше да почувства нетърпението на Макс. Тогава прозорците на апартамента на последния етаж бяха избити от взривната вълна, която посипа улицата с отломки от дърво и парчета стъкло. По покрива и стъклата на автомобила на Коулклъф се чу остро потракване: малките стоманени топчета заваляха като метален град.

Улицата беше почти пуста. Ресторантите вече бяха затворили, а туристите се бяха напъхали в своите хотелски легла. Имаше само двама души, които се прибираха вкъщи, когато апартаментът избухна. Жената изпищя, мъжът я сграбчи и се опита да я прикрие с тяло, когато около тях започнаха да падат отломки. Изглежда не получиха сериозни рани, но жената плачеше безпомощно, докато мъжът просто се оглеждаше замаяно и неразбиращо.

— Мамка му — провикна се Коулклъф. — Онзи, когото си накарал да свърши тази работа, не си поплюва!

Макс не прозвуча много развълнуван:

— Така-а, значи имаше експлозия?

— Да, мамка му. Почакай малко. Имаме си компания.

От предната врата на кооперацията изскочи една блондинка в синя рокля. Тя затича към колата с разширени от паника очи и притисна лице към стъклото.

— Помогнете! За бога, трябва да помогнете! — изпищя тя. Говореше английски. Звучеше като янки.

Коулклъф можеше да чуе гласа на Макс по конферентния телефон.

— Какво става?

— Някаква мадама, попаднала във взрива. Нищо сериозно. Малко е истерична и това е всичко.

Той натисна бутона и отвори прозореца. Момичето си пъхна вътре главата и започна да го дърпа за ръкава.

— Моля, елате бързо. Майка ми! Тя… О, боже, мисля, че е мъртва! — изкрещя тя.

Коулклъф не чу как се отваря вратата на пътника. За присъствието на Карвър разбра едва когато почувства студения метал на пистолета да се притиска зад ухото му и чу шепнещия глас, който му нареди:

— Продължавай да говориш! Аз не съм тук. Разбрано?

Оплешивяващата глава на полицая кимна.

— Сега кажи на момичето да се разкара. Ясно и силно!

— Ъъъ, съжалявам, скъпа — заекна Коулклъф. — С удоволствие бих ти помогнал, но нали виждаш, че съм зает. Имам работа.

Гласът на Макс се чу от високоговорителя:

— Ей, Коулклъф, уреди този въпрос!

— Разбрано, началство — отговори експолицаят. — Нали чу човека, скъпа? Изчезвай.

Алекс се усмихна и го потупа по бузата.

— Добро момче — измърмори тя и се качи в колата, сядайки зад него.

Карвър потупа бившия полицай по рамото, за да привлече вниманието му. Със свободната си ръка посочи към телефона, закрепен на арматурното табло. След това прекара пръсти по гърлото си. Значението беше ясно: прекъсни разговора.

Коулклъф се обърна към микрофона.

— Тръгна си — каза той. — Връщам се в базата. Край.

— Точно така — обади се Карвър. — Седни на дясната си ръка. Пъхни я хубаво под задника. Добре. Сега сложи лявата на волана. Не мърдай.

— Или какво?

Преди англичанинът да успее да отговори, Алекс се наведе напред и прехвърли ръка през облегалката на шофьорската седалка със стиснат юмрук. Натисна леко с пръсти и между палеца и показалеца й изскочи острие от неръждаема високовъглеродна стомана[1]. Тя притисна върха на острието към врата на бившия полицай.

— Или ще те науча да уважаваш жените.

След като изказа гледната си точка, Алекс се отпусна назад и прибра острието в дръжката. Карвър я погледна объркано, неспособен да скрие изненадата си. Той забеляза подигравателното изражение по лицето на Коулклъф и усети как изненадата се измества от яд, и то главно заради собствената му глупост.

Той бръкна в джоба си, извади още едни пластмасови белезници и ги подаде на Коулклъф.

— Заключи едната халка за волана и прекарай другата половина под него.

Коулклъф направи каквото му нареди. Сега едната халка беше заключена за волана, а другата се полюшваше свободно.

— Сега вкарай лявата си ръка в халката — заповяда Карвър и посочи с пистолета към празната халка. — Заключи я с дясната. Добро момче.

Сега бившият полицай беше закопчан за волана. Не можеше да излезе от автомобила, докато Карвър не срежеше белезниците. Карвър отупа тялото му, търсейки оръжие.

— Може би трябваше да претърсиш мадамата. Поне щеше да се позабавляваш — изръмжа презрително Коулклъф.

Той оплешивяваше и тежеше десетина килограма повече, отколкото би трябвало. Бялата му риза беше найлонова. Носеше сиви панталони, едно сако в подходящ цвят висеше на закачалката зад пътническата седалка. Обувките му бяха черни и с връзки. Не носеше нито пистолет, нито нож. В сакото също нямаше нищо.

Карвър го погледна с кисела замислена усмивка, след това отправи очи надолу към пистолета си. После без предупреждение замахна, удари Коулклъф в лицето с пистолета, спука скулата и му пусна кръв. Коулклъф се килна напред, притиснал свободната си ръка към бузата. Той опипа разбитата си скула с връхчето на пръста и изстена от болка.

— За какво, по дяволите, направи това?

— Нали чу дамата — обясни Карвър. — Покажи малко уважение.

— Моят герой — закачливо се обади Алекс. Тя подхвърляше сгънатия нож в ръка. — Беше в ботуша — обясни тя, — а после в ръката ми. От мига, когато ме освободи, можех да те убия, когато си поискам.

— Защо не го направи?

— Все още мога.

Карвър не реагира на тази забележка и насочи отново вниманието си към Коулклъф. Той извади парчето маджун от d4 от джоба си и го протегна към него.

— Знаеш ли какво е това?

— Мога да предположа.

— Добре — зарадва се Карвър, — а сега гледай.

Той се наведе напред и закачи маджуна за долната страна на пътническата седалка извън обсега на бившия полицай. След това зарови из другия джоб и извади оттам часовниковия механизъм с детонатор.

— Макс е тук в града, нали?

Коулклъф кимна.

— Така си и мислех. Такава операция трябва да се контролира на място. Предполагам, че не е далеч от тук?

Повторно кимване.

Карвър тикна взривателя под лицето на Коулклъф.

— Ще наглася часовниковия механизъм на петнадесет минути. Имаш толкова време, за да ни закараш при Макс. Ако стигнем навреме, ще извадя детонатора и нищо няма да се случи. Ако не стигнем, ще отворя вратата и ще сляза. Дамата ще слезе от задната врата. А ти ще останеш заключен за волана.

Той нагласи механизма и напъха детонатора в маджуна. В далечината се чуха сирените на пожарната.

— Алтернативата е да променя времето на тридесет секунди и да слезем сега. Какво избираш?

Коулклъф не отговори. Нямаше и нужда. Тежкото му дишане и потта, която изби на челото му, казваха всичко. Той завъртя ключа, запали двигателя и изкара колата на платното.

— Добро момче — обади се Карвър. — А сега е време да си побъбрим малко. Да не започнеш да го увърташ. Кажи ми къде отиваме. Опиши мястото. Колко души има при Макс? Остават още четиринадесет минути и половина. Говори!

Бележки

[1] Сплав със съдържание на въглерод от 0,6-0,99%, която се отличава с голяма здравина — Б.пр.