Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

57.

— Обади ли се?

Бил Селси гледаше колегата си не само със съчувствие, но с голяма благодарност за това, че не той трябваше да изпълни най-неприятното задължение на старшия офицер.

— Да. — Джек Грентъм изглежда беше изразходил обичайния си запас деловитост. — Тя беше единствено дете. Нали разбираш, радостта и гордостта на нейните родители. Първенец на випуска в Кеймбридж, бляскава кариера. Единственото, което й липсваше, бяха съпруг и деца. Най-лошото е, че родителите нямат ни най-малка представа с какво са се занимавали децата им. Ако детето ти е в армията, знаеш, че може да получиш и лоша новина. Но тези хора са си мислили, че малкото им момиченце има безопасна дипломатическа служба в Швейцария. А в Швейцария няма убийства, нали така?

— Как го обяснихте? Автомобилна катастрофа?

— Аха, обичайното. Блъсната от кола, шофьорът избягал, мигновена смърт, не е страдала. Всички тия дрънканици.

— Взех ти кафе.

Селси му подаде бялата пластмасова чашка, пълна с неопределима кафеникава течност. Грентъм отпи една глътка и направи гримаса.

— По дяволите, това е гадно!

— Някои неща никога не се променят — отбеляза философски Селси. — Нова главна квартира и все същото боклучаво кафе.

Грентъм се изсмя горчиво. Отпи още малко и поклати глава.

— Не трябваше да става така. Казах им, просто наблюдавайте и не се забърквайте.

— Знам — потвърди Селси. — И аз казах същото. Обясних й да внимава. Знаем ли как е станало?

— До голяма степен. Мърчисън, другият наш човек в Берн, прекара цялата нощ с женевската полиция. Видял е криминологичните доказателства, чел е свидетелските показания. Джонсън е правил снимки до мига, когато е решил да се намеси. Изглежда очевидно, че нашият руснак от черното беемве, онзи, който смятаме, че е убил Папин, е успял да подмени транспорта си. Набавил си е микробус на телефонната компания и го е използвал, за да наблюдава един от имотите на улицата. Вероятно на това място го е завел Папин. Сигурно там се е криел парижкият екип. Той наблюдава сградата, а ние него и всичко е по мед и масло, докато без видима причина руснакът решава да промени плана и влиза в това кафене.

— Може би просто е искал да изпие чаша прилично кафе.

— Да, бих могъл да го разбера, но трябва да е имало и нещо друго, защото Джонсън е решил лично да отиде до кафенето. Когато стигнал там, руснакът вече бил сграбчил някаква млада жена, самоличността й е неизвестна, и я влачел навън през вратата. Тогава Джонсън решил да се направи на рицар и за благодарност бил застрелян. Това е причината руснакът да разстреля свидетелите, двамата в кафенето и Сток, която долетяла бегом по улицата, когато видяла, че партньорът й е на земята.

— Каква касапница. Чудно коя ли е тайнствената жена, която са отвлекли. Руснакът трябва да я е искал много, след като е застрелял четирима души, без да му мигне окото. А нея, забележи, не е убил.

— Не, още не.

— Тя е ключът към случилото се.

— Да, със сигурност е част от ключа. Защото има още нещо. — Грентъм започна да се съвзема, намирайки някакви нови резерви от енергия. — По същото време, докато руснакът е стрелял по хората в кафенето и пред него, нагоре по улицата в ирландския пъб е станало сбиване.

— Божичко, кой би си помислил, че в Женева е като в Дивия запад.

— Така е, но има нещо интересно. В това кръчмарско сбиване е имало три жертви и всички са руснаци с дипломатически паспорти. Не искат да кажат нищичко за случилото се, но и тримата са били въоръжени с автомати и са били обезвредени от един и същи човек, преди да успеят да стрелят дори по веднъж.

Селси подсвирна от възхищение.

— Впечатляващ тип.

— Да, същият тайнствен човек е бил видян да тича по улицата и да стреля с пистолет. Познай кой е бил мишената.

— Да не би руснакът?

— Отгатна. Руснакът, който отпрашил с микробуса. Вероятно жената е била отзад. Какво ти говори това?

— Че тайнственият мъж и тайнствената жена са били преследвани от една и съща група руснаци.

— И че руснаците са получили информацията от Пиер Папин, който се опита да ни шитне следата на хората, убили принцесата. Което означава…

Селси с лекота довърши изречението.

— … че ако открием тайнствената двойка, ще пипнем убийците.

— Точно така.

— Може би горките ни колеги не са умрели съвсем напразно.

— Бил, не смятам, че това ще утеши кой знае колко техните родители.

И двамата не знаеха какво още да кажат, но преди някой да успее да измисли нещо, звънна телефонът. Грентъм вдигна слушалката. Известно време слуша гласа, който идваше от другия край на линията, а после се смръщи на онова, което чуваше. Тогава каза:

— Изчакай за секунда — и махна на Бил Селси, посочвайки нещо на бюрото си. — Дай ми бележника и нещо за писане. — Селси му подаде исканото и Грентъм започна да пише, притиснал слушалката между рамото и ухото си.

Накрая остави химикалката и отново хвана слушалката с ръка.

— Благодаря ти, Пърси, наистина оценявам това много високо. Както сигурно знаеш, случилото се снощи ни засяга лично. Както и да е, добре свършена работа. Ти за пореден път ни даде коз.

Грентъм остави слушалката и лицето му, което допреди малко беше толкова отчаяно, беше станало по-ведро, а в ъгълчетата на устата му се зараждаше усмивка.

— Пипнахме ги! Изглежда Пърси Уейк е успял да убеди лицата, с които поддържа връзка, че трябва да са по-услужливи. Те са му казала две имена. Изненада, изненада: става дума за мъж и жена. И аз ще ги хвана, ако ще това да е последното, което ще свърша на тази земя.