Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

28.

Директорът по операциите се беше върнал в Англия. Трябваше да говори със своя началник, за да решат какво да правят. Без съмнение щяха да използват собствени средства, за да намерят своя изчезнал оперативен служител. Папин беше решен да ги изпревари, за да може да се възползва от онова, което открие.

Забавляваше го мисълта, че никой друг в Париж не се интересува от съдбата на двойката. Още в ранния следобед телевизионните станции бяха престанали да показват фоторобота. Смъртта на принцесата се беше превърнала в световна приливна вълна, заливаща всички други новини с невиждана скръб, спекулации и съвсем обикновено любопитство. Полицията беше щастлива да остави другите събития, станали през нощта, да бъдат покрити от бюрократичния килим.

Толкова по-добре за Папин. Така нямаше да има конкуренция. Въпреки това знаеше, че Чарли работи за хора, които много искат да намерят Карвър, момичето и скъпоценния компютър. Освен това неговите инстинкти му подсказваха, че хората на Чарли няма да бъдат единствените, които ще търсят двойката. Щеше да има и други. В края на краищата, ако предположението му излезете вярно и сега Петрова беше новата партньорка на Карвър, нейният шеф в Русия нямаше да бъде много доволен. Щеше да започне да се чуди къде ли е изчезнала и какво прави. Ако Папин успееше да се сдобие с информация, искана от две страни, можеше да вдигне цената до небесата. Затова нареди да му дадат всички записи от Гар де Лион и ги отнесе в своя цивилен и неномериран офис. Направи си голяма кана силно кафе, намери нов пакет цигари и се залови за работа.

Първата му задача беше да разпознае Петрова. Боята за коса, която Карвър беше купил, явно е била за нея, защото не личеше той да я е използвал. Поне това се виждаше на записите от видеокамерите за наблюдение, които бяха открили. Така че фотороботът му за Петрова вече беше недействителен. Той реши да започне отначало. Започна да оглежда всеки човек, който се виждаше да крачи към перона с влака за Милано между шест и четиридесет и пет и часа на заминаването му в седем и петнадесет. Слава на Бога, че в този час на неделната утрин гарата беше сравнително безлюдна. Той не обръщаше никакво внимание на самотните мъже, на семействата с деца и всички, които очевидно бяха под осемнадесет и над четиридесет години. Единственото, което го интересуваше, бяха млади, сами жени.

Двадесет и две отговаряха на тези условия, затова Папин разпечата кадри от всички. След това започна наново процеса на изключването.

Той подходи към проблема логически. Петрова беше убедила едни обучен убиец да забрави всички основни правила в занаята. Той би трябвало да я убие. Дори и да беше преспал с нея, след това би трябвало да я убие. Не можеше да си позволи да остави жива една възможна свидетелка, но очевидно го беше направил. Значи тя явно е изключителна жена.

Отне му само няколко минути да прегледа купчинката снимки и да се отърве от всички очевидно трътлести и обикновени женици. Онези с раниците и издуващи панталоните бедра, късогледите плоскогърди стари моми със стърчащи зъби, анонимните млади жени, чиято съдба е да останат завинаги незабелязани от мъжете. След това отсяване му останаха седем. Красотата, помисли си Папин, наистина е много голяма рядкост. Не всички от седемте жените бяха истински красавици. Но човек трябваше да внимава. Тази жена беше прекарала тежка нощ. Тя щеше да е уморена и не можеше да изглежда по най-добрия начин. А и камерите за видеонаблюдение не бяха оборудвани с най-ласкателните лещи. Папин започна отново и по-внимателно да оглежда снимките. Още четири попаднаха в кошчето за боклук.

В конкурса на Пиер Папин бяха останали три финалистки. Първата беше дребничка красива блондинка в тесни джинси и бяла дантелена блузка. Папин се усмихна вътрешно. Тази със сигурност би изкушила всеки мъж. Но златистата й коса се спускаше до раменете. Защо Карвър ще купува боя за коса и ножици? Естествено, за да се отърве от подобни запомнящи се къдрици.

Оставаха две. Едната беше червенокоса. Въпреки ранния час беше облечена модно, амбициозна млада шефка, която си позволява в почивните дни да се носи небрежно. Папин огледа острите черти и стиснатата тъмна черта на начервената й уста. Можеше да си представи каква е в леглото: пламенна, контролираща и нервна. Човек можеше лесно да я ядоса и трудно да я контролира. Мъжът, който искаше да й бъде гадже, трябваше да се прави на Петручио от „Укротяване на опърничавата“. Тя изобщо не приличаше на съблазнителната манекенка, която Чарли беше описал.

Третата жена носеше къса светлосиня рокля. Папин се спря и си представи как ли ще изглежда, опъната по задника й, но полюшваща се върху стройните бедра, докато крачи. Той направи пауза, за да се наслади на мисълта. Това е просто работа, каза си той. Трябваше да се постави на мястото на Карвър. Чарли беше казал, че тя прилича на манекенка. Е, това момиче притежаваше тялото, нужно за тази работа, плюс фините високомерни черти. Поне толкова се виждаше в размазания зърнест кадър от видеозаписа. Папин се загледа в гарвановочерната й коса. Беше подстригана късо като на момче. Прическа като тази можеше да струва цяло състояние в някой парижки фризьорски салон, но ако те бива, можеш да постигнеш същия ефект и без пари. С ножици и шише боя за коса, купени от денонощна аптека.

Да, помисли си Папин, тази е. Беше рисковано да отхвърли всички други възможности, но той бе готов да играе за всичко или нищо, защото вярваше, че е открил госпожица Петрова.