Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

13.

Болничният комплекс на Питие Салпетриер в Югоизточен Париж води началото си от 1656 г. и времето на Краля Слънце Луи XV. През миналия век той беше модернизиран и значително разширен, докато не се превърна в цял град, принадлежащ на болните и на онези, които се грижат за тях. Тази вечер спешното отделение представляваше смесица между бойно поле и дипломатически прием. Там се намираха френският министър на вътрешните работи, префектът на парижката полиция и посланикът на Великобритания. Вече минаваше два през нощта, когато пристигна почетният гост. Тя закъсня по светски, както се полагаше на най-известната жена в света. Но пристигна с линейка, а не с обичайната лимузина.

Директорът по операциите чакаше в болницата. Усети, че започва да се ядосва на забавянето. Това беше нелогично, защото колкото по-неефикасна беше парижката служба „Бърза помощ“, толкова по-добре щеше да бъде за него. В края на краищата нали искаше жената да е мъртва. Той се обърна към стегнатия, загорял мъж до него, облечен в късо кожено палто.

— За бога, Пиер, защо отне толкова време?

Пиер Папин работеше във френското разузнаване. Службата му нямаше име. Официално той изобщо не заемаше някаква длъжност. Това му осигуряваше известна свобода. Например понякога работеше по проекти, за които неговите началници, каквито официално нямаше, не знаеха нищо.

— Отпусни се, mon ami — каза Пиер и извади пакет „Житан“ от джоба на лененото си сако. Носеше чисто бяла тениска и прилепнали черни джинси. Изглеждаше така, сякаш току-що е изскочил от нощния живот на Сен Тропе. — Ние във Франция не обичаме да бързаме. Вие, англосаксонците, мятате жертвите на наранявания в линейки, подкарвате със сто и двадесет километра в час, а след това се чудите защо пациентите ви пристигат мъртви. Ние предпочитаме да ги стабилизираме на местопроизшествието, а след това да ги закараме trés doucement, което ще рече — много внимателно, в болницата.

— Е, надявам се да успееш да обясниш това на медиите. Те ще надушат заговор в това забавяне, повярвай ми.

Французинът се усмихна.

— Може би защото наистина има заговор, а?

— Не и за тъпата линейка.

Настроението на директора по операциите не се подобри от невъзможността да се свърже с Макс. Не бяха говорили вече цял час. Не и откакто Макс се беше обадил да докладва, че руснаците са премахнати точно според плана. За Макс не беше необичайно да изчезва от време на време от радарите. Причината се криеше в неговата натрапчива загриженост за безопасността, секретността и личното му оцеляване. Но не беше характерно да изчезне преди края на операцията.

Директорът по операциите отново натисна бутона за бързо избиране. Пак никакъв отговор. Той се обърна към Папин:

— Какви са последните новини от лекарите?

Французинът дръпна продължително от цигарата си.

— Коронарната артерия е откъсната от лявата камера на сърцето. Бедната жена е помпала кръв в гръдния си кош. — Папин гледаше към директора по операциите. — Това не може да се нарече чиста операция. Принцесата няма да оцелее, но един куршум щеше да е по-милостив.

— Да, но тази възможност не съществуваше, нали? Какво правите по въпроса за аутопсията?

— Патологът чака пред помещението заедно с всички останали лешояди.

— А формалдехидът?

— Ще бъда вкаран в тялото веднага след аутопсията. Но защо това е толкова важно за вас?

— Ще даде лъжлив положителен резултат при всеки следващ тест за бременност.

— Значи светът ще си мисли, че е била бременна?

— Светът никога няма да знае със сигурност.

Папин се намръщи.

— Кажи ми тогава защо трябваше да умре?

Директорът по операциите се усмихна, но не отговори на въпроса му.

— Извини ме за минутка. — Той се обърна с гръб към Папин и отново се опита да избере номера. Все още никакъв отговор от Макс. Какво ставаше, по дяволите?