Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

32.

Карвър отвори едно око и вдигна ръка, за да спре лъчите на утринното слънце, които нахлуваха през отворения прозорец.

— Ъъъ, добро утро — промърмори той, — пия го силно, с малко мляко и две бучки. Благодаря. — В този момент внезапно го порази някаква мисъл и той бързо свали ръка и я сложи на устата си. — Боже, още не съм си измил зъбите. Надявам се, че дъхът ми не е прекалено отровен.

Алекс се засмя.

— Мисля, че ще го преживея.

Тя стоеше там, обрамчена от блестящ ореол светлина. Беше само по старата му тениска и бикини, косата й още разчорлена от съня, а по лицето нямаше и следа от грим. Карвър никога не беше виждал нещо толкова красиво.

— Мамка му, прекрасна си — каза той. В гласа му звучеше изненада, сякаш не можеше да повярва, че тя наистина е там.

— Глупчо — каза Алекс и разчорли косата му. Докосването на пръстите й изпрати ударни вълни из цялото му тяло. — Върви да си измиеш зъбите, а аз ще ти донеса кафето.

Карвър не знаеше как да стане, без да разкрие какво удоволствие му беше доставило просто да я види. Той сграбчи одеялото, за да се прикрие и се затътри към банята. И двамата избухнаха в смях, защото знаеха какво се беше случило.

Той се пъхна под душа, пусна си толкова гореща вода, колкото можеше да издържи, после спря топлия кран и остана под струите, студени и свежи като водопад. Сега вече беше наистина буден.

Той си беше измил зъбите и се бръснеше, когато тя влезе с чаша кафе в ръката. Улови погледа й в огледалото и се усмихна от удоволствие, че я вижда в банята. Тя се приближи към него изотзад, подаде му чашата с едната си ръка и плъзна другата надолу по гръбнака. Той взе чашата, остави я на лавицата под огледалото, обърна се и се наклони към нея. Но тя вдигна пръст и го постави на устните му, спирайки го с докосването на кожата си.

— Не — промърмори много по-гърлено. Той видя как зърната й надигат тънкия, избелял лен на тениската. Кожата му беше като наелектризирана, копнееше за допира на тялото й, но тя нежно го обърна отново към огледалото.

— Избръсни се. Пийни кафе. Имаме време.

Продължаваше да стои зад него, облегната на стената, и го наблюдаваше зорко, докато той не свърши с бръсненето, изми лицето си и се избърса с хавлията за ръце, които висеше до мивката. Карвър хвърли кърпата на пода до себе си и се обърна. Застана там напълно неподвижно и без усмивка загледа момичето. Очите й се присвиха и посрещнаха погледа му. Гледаха се втренчено, без някой да отклони очи.

Той прекоси помещението с две големи крачки и я вдигна от земята, притисна я към стената и я целуна със страст, която беше стояла окована в него твърде дълго. Тя отговори на настойчивостта му по същия начин, притисна устни в неговите, обгърна врата му с ръце, а кръста му с бедрата си.

Карвър я подхвана за задника, без да отделя уста от нейната, и я понесе през вратата към спалнята. Пусна я на пода до леглото, откъсна се от нея само колкото да измъкне тениската през главата й, а тя остана с вдигнати ръце, изви гръбнак и изпъна гърди срещу него. Той вече плъзгаше език около едно от зърната й, тя смъкна кърпата от кръста му, двамата се търколиха на леглото и най-сетне можеха да заситят глада си. Втория път трескавата им страст беше заменена от нежност, настойчивостта — от мързеливо угаждане и взаимно изучаване, опознаване на вкуса, миризмата, усещането за другия и какво го възбужда най-много.

По-късно, докато лежаха един до друг, а главата й почиваше на рамото му, той усети, че тя се обръща. Погледна нагоре към него с брадичка отпусната на гърдите му.

— Забравила бях, че може да е така — прошепна Алекс.

Той помилва косата й, нежно прокарвайки пръсти през косите й.

— И аз отдавна не бях изпитвал подобно нещо.

— Коя е тя? Момичето на снимката.

— Казваше се Кейт. Щяхме да се женим.

— Остави ли те?

— Не, умря.

— Съжалявам. Не трябваше да питам.

— Не, време е да говоря за нея. Прекарах последните пет години в опити да не го правя. Това не ми помогна особено.

Тя кимна.

— Добре тогава, разкажи ми за Кейт. Всъщност искам да ми разкажеш всичко. Вчера ми обеща, нали не си забравил?

— Надявах се, че ти си.

— Аз съм жена и никога не забравям.

Карвър се засмя.

— Това обучение, което си минала в КГБ, включваше ли и разпити в учебната програма?

— Не, те са ми в кръвта.

Той се изхили.

— Ти си прекрасна, знаеш ли? Прекрасна. — Той плъзна ръка по тялото й, наслаждавайки се на всяка извивка. — И не го казвам само защото имаш великолепен задник.

Тя го плесна по ръката с фалшиво раздразнение.

— Кейт! — настоя отново.

— Добре. Кейт. Вече десет години бях в морската пехота. Нали разбираш, типичен войник. Обичах ги, но ги зарязвах. Нищо сериозно. Но с Кейт, не зная защо, беше по-сериозно, и то още от началото. Запознах се с нея на някакъв купон. Започнахме да си говорим и не спряхме, докато не се съмна. Просто стояхме сгушени в едно голямо старо кресло и си разказахме почти всичко. На сутринта вече знаех, че това е жената, за която щях да се оженя.

Той вдигна очи към Алекс. В очите й вече нямаше светлина.

— Съжалявам — каза той, — не биваше да говоря за това.

— Не, аз поисках.

— Повече няма.

— Не, продължавай. Разкажи ми всичко.

— Няма много за разказване — продължи Карвър, когато тя отпусна глава на гърдите му, а той впери очи в тавана. — Искам да кажа, че естествено, има още много, но същественото е, че се сгодихме. Аз напуснах армията и правех планове да започна нов живот. Баща й имаше фирма за яхти под наем и щях да поработя с него няколко години, а когато той се пенсионираше, щях да поема нещата. И тогава… тогава… решихме да излезем да обядваме навън, на тръгване изостанах само малко, една минутка. Тя пресече улицата сама, а някакво копеле с открадната кола мина на червено… а аз не бях там… — Той извъртя очи за миг, опитвайки се да потисне спомените и сълзите.

Още виждаше помещението, където бяха яли заедно за последен път. Той, Кейт и Боби Фолкнър, неговият най-добър приятел от времето, когато заедно участваха в приемните изпити на адмиралтейството за морската пехота. Още чуваше как Боби разказва обидни истории за миналите му прегрешения, опитвайки се да скрие своята привързаност към него под димна завеса от подигравки.

Отново видя пияните чекиджии на бара, докато те тримата излизаха, почувства удара в рамото, когато единият от тях нарочно се блъсна в него и го обвини, че е разлял бирата му, опитвайки се да предизвика сбиване. Виждаше как Кейт излиза през вратата, а той й казва:

— Докарай колата, това няма да отнеме много време.

После отново отвори очи.

— Нямаше никакъв шанс. Умря на място. Поне това. Не страда, дори не е разбрала какво се е случило.

Алекс бръсна една къдрица от челото му.

— Но ти си страдал?

— Не, аз се напивах. Отглеждах гнева си. Накарах всички останали да страдат вместо мен. Така попаднах в този занаят.

Разказа й колко много значеше за него неговият бивш командир Куентин Тренч, как го е измъкнал от ареста и как му е уредил връзката, която промени напълно неговия живот.

Тя сви юмрук и го тупна по рамото.

— Добре, ти си тук и аз съм с теб. Стига толкова приказки. Какво ще правим сега?

Карвър се надигна на лакът.

— Ще тръгнем след парите — обясни той.