Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 15 гласа)

37.

Мъжът в бялата престилка свали очилата и прокара ръка по брадатото си лице. Той гледаше към Карвър с присвити очи, опитвайки се да фокусира погледа си.

— Значи трябва да предизвикаме усещане за отпускане и съпричастие, нали така?

— Точно така.

— Значи искаме сексуална възбуда.

— Правилно.

— И накрая трябва да намалим психическата защита, може би като създадем усещане за дезориентация.

— Точно така, Дитер. Планът е такъв.

Карвър и Алекс бяха свършили с първата част на тяхната пазарна експедиция. Тя беше купила дрехите, от които имаше нужда, и сбирка от перуки. Той прекара десет минути, за да се уреди с швейцарската разновидност на военна подстрижка в една бръснарница на задна уличка, която накара скалпа му да щръкне като четина — прическа, която човек като Дирк Вандерварт би харесал. После си купи марков костюм, чиято лъскава копринена материя много си отиваше със свръхголемия златен „Ролекс“, за да постигне предизвикателно вулгарния вид на мъж, който има много мръсни пари за пране.

Покупките бяха опаковани в няколко чанти „Гучи“. Там, където искаше да отиде Карвър, щеше да им трябва скъп багаж.

Двамата с Алекс бяха занесли новите си премени в едно таванско студио над магазин за шоколади. Трябваше много убеждаване и дори повече пари, за да накарат швейцарския собственик на студиото, който страдаше от маниакален перфекционизъм, набързо да им направи два южноафрикански паспорта. Преоблякоха се в новите си премени, позираха за снимките, прибраха старите си дрехи и Карвър проведе два телефонни разговора. Първият с отдел „Резервации“ на един от най-скъпите женевски хотели, а вторият с Тор Ларсон. Сега му оставаше да свърши една последна задача, но му трябваше професионален съвет, а д-р Дитер Шилер беше човекът, който можеше да му го даде.

— Една важна подробност: веществото трябва да е разтворимо, защото ще бъде поставено в питие.

Шилер се усмихна.

— Пабло, това май ще бъде страхотен купон. Мога ли да дойда и аз?

— Съжалявам, Дитер, но става въпрос за бизнес. Има и друго изискване. Дозата трябва да бъде опакована така, че колежката ми…

— Госпожица…? — Шилер повдигна вежди, очаквайки да чуе името й.

— Госпожица „Не е твоя работа“ — отговори Карвър. — Така ще е по-добре за всички. Моята колежка трябва да може да използва дозата лесно и без да я забележат.

Шилер вдигна рамене. Очевидно не се притесни от пропускането на официалното запознанство. Вече беше свикнал с концепцията за анонимността. Всъщност той предполагаше, че никой от неговите клиенти не му казва истинското си име.

— Това не е проблем. И проста хартиена обвивка може да свърши работа. Въпросът е какво да се сложи вътре? Да започнем с отпускането. Аз бих предложил метилендиоксиметамфетамин, или накратко МДМА.

— Екстази — обади се Алекс.

— О, да, любимият наркотик на модерните търсачи на удоволствия. Кара те да се чувстваш добре, отпуснат и изпълнен с любов към хората около теб. Разбира се, в дългосрочна перспектива може да те подлуди, но точно сега това не е наш проблем. Възникващите веднага странични ефекти карат човека да се чувства сгорещен, да се поти и дори да му се гади леко. Но ние можем да се погрижим това да не се проявява в остра форма.

Шилер седеше зад писалището си като всеки друг личен лекар, който провежда консултация. Кабинетът му беше в задната стая на частна къща. На вратата нямаше месингова табелка, макар неговият забележителен, но необичаен подход към фармакологията да привличаше множество богати клиенти, нуждаещи се от лични рецепти, които обикновените лекари никога не биха написали. Зад него се издигаха няколко дървени шкафове, а над тях лавици със стъклени бутилки, пластмасови купи и малки бели картонени кутии.

Той завъртя стола си, протегна ръка към един от пластмасовите буркани с хапчета и го постави на масата.

— Разтворимостта във вода също не е проблем. Тъжното обаче е, че не мога да кажа същото за виаграта, която мнозина от моите по-възрастни клиенти обичат да съчетават с екстази, за да забавляват по-младите си дами. С този елемент от формулата ще трябва да сме по-предприемчиви. Аз бих предложил бромокриптин. — На бюрото се появи втори буркан с хапчета. — За разлика от виаграта той въздейства по-скоро на мозъка, отколкото на пениса. Представлява невропредавател, нали разбирате, и ефективно засилва сексуалното желание. Странното е, че това въздействие се загубва след тридесет до четиридесет дози. Но това отново не е наш проблем. Това вещество не се разтваря във вода, а в алкохол, така че моля, не го забравяйте. Същото важи и за това…

Той се обърна към лавиците за последен път, бръкна в една от белите кутии и извади сребрист четириъгълен блистер с малки хапчета с формата на диаманти.

— Флунитразепам — обясни Шилер. — По-известен като рохипнол или руфи. Това успокоително, което е много ефикасно при лечението на безпокойства и безсъние, придоби неприятната репутация на хапче, употребявано от изнасилвачи. То намалява задръжките и стреса, а същевременно засилва чувството на еуфория. Може да повлияе и на краткосрочната памет. Трябва да внимаваме да не използваме твърде висока доза, защото иначе обектът просто ще припадне. Но в съчетание с двата други химикала ще предизвика, бих казал, едно много интересно преживяване. А сега ми разкажи малко за човека, който ще погълне този коктейл.

— Срещал съм го само веднъж, и то преди четири години — обясни Карвър, — но трябва да е на четиридесет и няколко години. Приблизително среден на ръст, доста набит. Ако не се е сложил на диета, теглото му е около деветдесет килограма.

Шилер се пресегна през бюрото и взе чукало и хаванче.

— Добре, значи стандартната доза от всяко лекарство ще бъде достатъчна. — Той пусна трите хапчета в мраморното хаванче и започна да ги стрива с чукалото, което имаше дървена дръжка. — Като някой старомоден аптекар, а? — ухили се той и погледна към клиентите си.

Издърпа едно от чекмеджетата на шкафовете с месингови дръжки зад гърба си и започна да рови вътре, докато не намери малка прозрачна пластмасова капсула. Стисна я между палеца и показалеца си и я раздели на две половини. После с помощта на пластмасова фунийка много внимателно изсипа съдържанието на хаванчето в едната половинка на капсулата, преда да вкара другата отгоре й.

— Заповядай — подаде Шилер изпълнената поръчка. — Това ще ти струва хиляда и петстотин швейцарски франка.

— Дитер, това са доста пари за една доза.

Шилер се ухили.

— Друже, не плащаш за дозата, нали?

 

 

Вън на улицата Алекс попита:

— А сега какво?

— Сега ще идем да приберем паспортите, а после ще се настаним в нашия хотел.