Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

42.

Дълбоко във футуристичния постмодернистичен зигурат[1] на южния бряг на Темза, главна квартира на МИ6 от 1995 г., която някои от по-циничните й обитатели, невпечатлени от разходите по строителството, вулгарността и досадната й като възпален палец известност, бяха прякоросали Чаушесковите кули, Бил Селси седеше пред телефонен апарат и чакаше обаждането. До него стояха останалите офицери от тайната служба със слушалки на главите и записващи устройства пред тях, които наблюдаваха връзката между техните линии и проследяващата екипировка на КЦБП. Джек Грентъм седеше на същата маса като Бил, готов да изслуша онова, което Папин имаше да каже.

Телефонът иззвъня. Селси изчака техниците да му дадат знак с вдигнат палец и тогава вдигна слушалката.

Папин започна да се извинява:

— Бил, много съжалявам, но вече намерих купувач за моята информация. Ще се срещнем в седемнадесет часа.

— Пиер, и аз съжалявам, можеше да сключим сделка.

— Може би все още можем.

— Как може да стане това?

— Може да купите моя купувач.

Селси завъртя очи към Джек Грентъм. Каква игра играеше сега французинът?

— Какво искаш да кажеш?

— Много просто. Сега мога да ви предоставя пълния комплект. Не само хората, които убиха принцесата, но и хората, които са ги наели.

Селси не можа да се сдържи и се засмя на глас.

— Значи премяташ хората, с които току-що си сключил сделка, и ги продаваш на нас?

— Точно така.

— По дяволите, Пиер, нахалството ти е безгранично. И вероятно ще поискаш и ние да ти платим?

— Разбира се. Цената е същата. Петстотин хиляди американски долара.

— Да, добре, но има един проблем. Ние не разполагаме с такива пари по сейфовете. Нали знаеш как е, безкрайни орязвания на бюджета, всяко пени трябва да бъде оправдавано с документи в три екземпляра. Вероятно и при вас е същото, нали?

— Да, така е. Не можем да си позволим разточителство, но тук не става дума за екстравагантност. Това е само малко възнаграждение за огромната печалба, която вие ще имате.

От другата страна на помещението един от техниците по сигналите започна да маха с ръка на Бил Селси да продължи да говори. Той оформи с уста едно: „почти го пипнахме“. Селси кимна и продължи разговора.

— Съгласен съм, че ако успеем да пипнем цялата група, ще бъде много добре. Но за да бъда откровен, ето какво ме притеснява. Ти се готвиш да измамиш група формени убийци. Не съм сигурен, че трябва да правиш това. Бих казал, че ние сме единствените хора, на които можеш да се довериш. И ние сме професионалисти като теб. Ние не причиняваме вреда на наши колеги агенти. Защо тогава не ни се довериш? Ние ще държим нещата под контрол и ще ти пазим гърба. Дори клиентите ти да не открият, че се готвиш да ги подхлъзнеш, пак могат да решат, че изобщо не искат да ти плащат. Може да им се досвиди… и да решат да си върнат парите, като те очистят.

— Това няма да им помогне. Затова поисках джиросани облигации. Могат да бъдат осребрени само от мен. Не, Бил, предложението ти е много мило, но съм сигурен, че мога сам да се грижа за себе си. А и за мен ще бъде по-безопасно без вас. Ако не продам клиентите си на вас, те няма да има нужда да ме убиват. А ако ги продам и те разберат, смятам, че няма да можете да ми спасите живота. Затова искам парите, за да покрия допълнителния риск, иначе няма да има сделка. Какво решаваш?

Селси погледна през помещението към техника и видя вдигнат палец.

— Бил, и аз съжалявам, но сделка няма да има. Някой друг път.

Линията заглъхна.

— Добра работа — каза Джек Грентъм, наведе се през масата и потупа колегата си окуражително по рамото. — И така, къде се намира малкото ни педалче-предателче?

— Женева — отговори техникът по сигналите. — Обществен телефон на Рю Вердан, точно до катедралата.

— Мамка му! — измърмори Грентъм. — Оттук не можем да стигнем там навреме. Ще трябва да използваме някой местен. — Той вдигна слушалката на телефона и набра вътрешен номер. — Моника? Джек Грентъм. Появи се нещо много спешно в Женева. Кого имаме в мисията на ООН там?… Какво искаш да кажеш с това, че единият е в отпуска? Септември е, хората би трябвало да са си по работните места… Добре, добре, накарай момчето, съжалявам, жената, грешката е моя, накарай този, който не е зает да се търкаля по плажа, да ми звънне колкото може по-скоро. И виж какво можем да измъкнем от посолството в Берн. Нали не е много далече от Женева?… Чудесно. Кажи им да ми се обадят, щом потеглят. Координирай ги с момичето в Женева… Да, Моника, знам, че е зряла жена… това е просто израз. Добре де, каквато ще да е, искам да говоря с нея. Веднага.

Той остави слушалката с преиграна грижливост, поклати мълчаливо глава и се обърна към Бил Селси:

— Добре, Бил, става дума само за наблюдение. Не искам хората да търчат по женевските улици, да стрелят и да си играят на нула нула седем. Искам да получа възможно най-пълна информация за убийците, които Папин твърди, че е намерил. Освен това искам да знам за всеки телефонен разговор, имейл и есемес този следобед от и до Женева. И, Бил, направи ми услуга и се обади в Челтънхам и Менуит Хил[2]. Кажи им, че имаме нужда от пълно покритие.

Бележки

[1] Характерни пирамиди, строени от древните асирийци и вавилонци. — Б.пр.

[2] Там са разположени радарите на „Ешелон“ и КЦБП. — Б.пр.