Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

53.

Петрова го видя да влиза в кафенето и се опита да се надигне от масата, където се беше прегърбила над чашата кафе, отдадена на самосъжаление. Курск я беше виждал много пъти да се окайва като всяка друга неблагодарна курва. Преди тя да успее да се изправи, той я прегърна с ръка през гърлото и стисна достатъчно здраво, за да я удуши. Тя го заблъска с ръце и крака, но ударите й просто отскачаха от тялото му. Курск дори не ги усещаше.

В помещението имаше още двама мъже. Един стар пръдльо, който сърбаше супа, и оплешивяващ мъж на средна възраст с бяла престилка зад барплота. Курск насочи пистолета към него и му махна да излезе иззад тезгяха. После посочи към пода. Мъжът се отпусна на колене, а Курск направи крачка напред, влачейки Алекс с лекотата на дете, гушнало играчката си, и стъпи на гърба на мъжа, принуждавайки го да легне по очи.

Старецът не беше помръднал. Курск реши, че сигурно е сенилен. Нямаше смисъл да се опитва да говори с него, затова просто се завъртя и изрита стола изпод дъртака, запращайки го на пода. След това замахна и го ритна в главата, за да подсили посланието си, и заби един куршум в пода между двамата мъже. Те застинаха неподвижни, а старият започна да стене, когато Курск опря пистолета в главата на Алекс и просъска в ухото й:

— Ти, вероломна кучко, идваш с мен. Юри те иска жива, но ако се опиташ да ми свиеш номер, ще те гръмна в челюстта и ще направя красивото ти личице на парченца. Вярно, ще останеш жива, но ще ти се иска да умреш. А сега се размърдай.

Тръгнаха към изхода и в този момент Том Джонсън зави към вратата. Той се спря за миг, опитвайки се да разбере смисъла на онова, което виждаше: двама мъже лежаха на земята, а трети беше хванал жена и я заплашваше с пистолет. Някой страхливец щеше да направи най-умното и да изчезне светкавично, но Джонсън не беше страхливец. Той беше обучен агент. Освен това бе смелчага, който виждаше как престъпник отвлича жена.

Курск заби два куршума в гръдния му кош преди Джонсън да беше успял да докосне пистолета си. Силата на изстрелите го запрати обратно на улицата. След това руснакът се обърна към мъжете на пода, които току-що бяха станали очевидци на убийство, и ги застреля от упор в тиловете. Куршумите разкъсаха лицата им, излязоха от другата страна на черепите и се сплескаха в пода.

Алекс се извърна и го заплю в лицето.

— Копеле мръсно — изхърка тя, зяпайки за въздух, за да успее да изкара думите, — нямаше нужда да правиш това.

Той я удари с пистолета по главата. Ударът замая рускинята и тя почти изгуби съзнание, когато той я повлече навън от кафенето. Курск не биваше да прави тава, но то го накара да се почувства по-добре.

 

 

Докато гледаше как Том Джонсън крачи към кафенето, Дженифър Сток размишляваше по какви странни пътища животът събира жените и мъжете. Когато се събуди тази сутрин, тя не очакваше да се запознае с нов човек. Смяташе, че ще прекара целия ден в кола, наблюдавайки някакви типове, и наистина стана така, но пък се запозна с този мъж.

Тя със сигурност го харесваше. Хареса усмивката му, когато той отвори вратата на колата си, за да я пусне да се качи. Хареса как слънчевите лъчи се оплетоха в русите косъмчета по силните му ръце, докато стискаше волана по време на пътуването. Хареса начина, по който се беше опитал да не гледа гърдите й, но все не успяваше да се сдържи, и виновното изражение на ученик, когато тя го хвана.

— Извинявай — каза той. Но след това се одързости и добави: — Все пак изглеждаш прекрасно и ще е жалко да не те огледа човек.

Тя се опита да се разсърди, но същевременно се почувства смешно доволна.

Въздъхна тихичко, защото знаеше докъде ще доведе всичко това, и се запита дали удоволствието си заслужава всички усложнения, които ще възникнат от връзката с колега от службите. Тогава си каза да престане да се държи като глупава ученичка и да обърне внимание и на задачата. Точно тогава видя изненаданото изражение на Том и двете крачки, които направи назад със залитане, сякаш беше ударен от невидима сила, рухна на земята и остана да лежи неподвижен в средата на улицата.

Онова, което току-що видя, беше толкова далеч от досегашните й мисли, че й бяха нужни няколко секунди, за да схване всичко. И тогава в мозъка й се сблъскаха разбирането и ужасът. Тя бутна вратата да се отвори, извади пистолета си и хукна нагоре по улицата, крещейки името на любовника, когото никога нямаше да има, съсредоточила толкова силно вниманието си върху трупа, че в първия миг не забеляза присъствието на много по-едрия мъж и жената в неговата хватка.

И тогава те се оказаха един срещу друг, Дженифър и убиецът, и тя веднага разбра, че макар и двамата да бяха въоръжени, това всъщност нямаше значение. По време на упражненията по стрелба й бяха казали, че през Втората световна война 85 процента от войниците никога не са стреляли в състояние на ярост, дори когато техният собствен живот е бил застрашен. Нормалните непсихясали човешки същества в голямото си мнозинство не са склонни да се убиват едни други. Затова най-важният психологически елемент във военното обучение е да се преодолее тази наклонност и почтените хора да бъдат превърнати в убийци. Но при Дженифър Сток това не беше проработило. Знаеше, че трябва да застреля мъжа пред себе си, иначе той ще я гръмне, но не можеше да го направи. Той също го разбра. Можеше да го прочете в очите му и по леката усмивка, която се появи в ъгълчетата на устата му.

Продължителността на сблъсъка им трая само няколко секунди, но сякаш се проточи с часове, докато усмивката му ставаше все по-широка, а пръстът му побеля, когато дръпна спусъка. От дулото на пистолета му изскочи пламък и Дженифър почувства как я повдига сила, по-голяма от земното притегляне, и я запраща във въздуха точно както стана и с Том. После всичко изчезна.

 

 

Курск спря за миг, за да се увери, че жената е мъртва, после продължи пътя си. Стигна при буса, отвори задните товарни врати и хвърли Алекс вътре. После заключи.

Когато заобиколи микробуса и тръгна към шофьорската врата, с крайчеца на очите си зърна някакво движение. Погледна към другата страна на улицата и видя един мъж да излиза от ирландския пъб. Карвър.

В същия миг той също забеляза Курск и се затича надолу по улицата към него, като сведе глава и прикри тялото си зад паркираните коли, защото Курск започна да стреля по него.

За миг Курск се прикри зад вратата на буса и се загледа дали някой ще последва Карвър от кръчмата. Но нямаше и следа от неговите хора. Сигурно ги беше извадил от строя. Сега отново бяха един на един, както в онези парижки клоаки. На Курск това не му хареса, но можеше да се сети и за друг начин да пипне англичанина: жената, която лежеше безпомощна в каросерията.

Той стреля още два пъти по Карвър само за да го накара да стои приведен, после скочи в кабината и запали двигателя. Включи на скорост и натисна газта до ламарината. Видя Карвър изправен на улицата пред него, с протегнат напред пистолет и леко разкрачени крака, заел позиция за стрелба. Но не обърна внимание на куршумите, които пръснаха предното стъкло и се забиваха в каросерията от неговата страна. Той насочи микробуса право срещу англичанина и го принуди да се хвърли настрана и да се претърколи през покрива на една от колите, която бусът обърса. После руснакът успя да възстанови контрола си над возилото, намести се по-удобно и полетя в нощта.

Сега вече Карвър не можеше да го хване. А ако искаше жената обратно, щеше да му се наложи да се моли.