Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

64.

100 000-тонният контейнеровоз беше на не повече от двеста метра от яхтата, а корпусът му се издигаше високо над нейната мачта. Светлината от ракетата за бедствие не можеше да очертае останалата част от кораба, чиито форми се губеха в силния дъжд. Той плаваше толкова бързо, колкото позволяваше времето, като си пробиваше път през вълните, сякаш не бяха нещо повече от браздички по повърхността на езеро. Карвър моментално разбра, че дори светлината на ракетата да беше вдигнала по тревога екипажа заради яхтата, която пресичаше пътя им, беше прекалено късно да сменят курса или да намалят скоростта.

Разполагаше с около двадесет секунди, преди „Скандуейв Адвенчърър“ да блъсне яхтата странично. Карвър се стегна. Не беше чак толкова късно. Ако успееше да запали двигателя и да смъкне платната, можеше да подкара право срещу вятъра, да поддържа скоростта и да се измъкне от носещата се към него маса. Така двата плавателни съда можеха да се окажат борд до борд и контейнеровозът да го надмине като болид прелитащ край мотопед. Дори и непряк удар от огромния плавателен съд щеше да е смъртоносен, но съществуваше вероятност това да не се случи.

Хукна към стартера на двигателя, натисна го, той закашля, изтрака и умря. Натисна отново и пак нищо. Вече бяха минали пет секунди. Яхтата продължаваше да плава към великанския си палач.

Самюъл Карвър не беше яхтсмен, но беше служил в Специалната флотска служба. Години наред бе прекарал в изучаване, планиране и провеждане на морски операции. Беше посещавал военните курсове по платноходство, от които британската армия, стъпила на традициите на островната раса, беше направо обсебена. Сега се помоли да си спомни всичко, на което го бяха учили.

Той изключи автоматичния рул и се присви при румпела на „Тамариск“. Вятърът духаше в лицето му, около него се носеха пръски вода и пяна, дъждът го блъскаше толкова силно в лицето, че трябваше да присвие очите си до цепки, за да може изобщо да вижда нещо. Масивният корпус на контейнеровоза сега беше на не повече от сто метра и все още плаваше със същата бързина по същия курс, в пълно неведение за съществуването на яхтата. Карвър вече можеше да различи ръждивите петна по неговия корпус и отметките за дълбочина по товарната линия[1].

Той си пое дълбоко дъх и завъртя румпела встрани от тялото си право срещу контейнеровоза. В продължение на една дълга мъчителна секунда не се случи нищо. После носът на яхтата се завъртя по вятъра, започна да завива и гикът, носещ грота, профуча през палубата над главата на Карвър. Отпред кливерът беше притиснат плътно към мачтата. Вятърът го избутваше към далечния ляв борд на лодката. Но опънатото въже го държеше в първоначалното му положение дясно на борд.

Малко по малко „Тамариск“ променяше курса си. Започна да завива обратно на часовниковата стрелка, изминавайки три четвърти от диаметъра на циферблата, докато престана да се движи със страничния си борд перпендикулярно на курса на контейнеровоза и сега сочеше почти в центъра на огромния, боядисан в черно кораб. После завъртането престана и яхтата остана неподвижна във водата.

Сега „Скандуейв Адвенчърър“ беше на не повече от петдесет метра. Когато яхтата завърши маневрата си, Карвър трескаво се бореше с въжето на кливера, опитвайки се да преодолее силата на вятъра, който го опъваше. Въжето се отпусна и кливерът заплющя безпомощно на вятъра. Яхтата нямаше да помръдне отново, докато не повтореше обратната процедура. Оставаха по-малко от пет секунди до сблъсъка.

Той се спусна към лебедката на кливера на левия борд, трескаво заработи с ръкохватката, за да опъне въжето, да вдигне платното и да го завърти около мачтата до мястото, където отново щеше да улови вятъра, който да задвижи яхтата. Контейнеровозът сега беше толкова близо, че Карвър вече не можеше да види върха на корпуса, който се извисяваше два пъти по-висок от мачтата и застрашително надвисваше над лодката му. Всяка секунда го приближаваше с още десетина метра. Вече нямаше време и той не можеше да направи нищо повече. В този миг кливерът някак си улови един повей на вятъра и леко тласна „Тамариск“ напред. Не повече от няколко метра, но достатъчно, за да завърти лодката малко.

Тогава Карвър почувства как яхтата беше сграбчена от много по-голяма сила. Дълбоко под водната линия носът на контейнеровоза се разширяваше в огромна заоблена издутина, прилична на главата на гигантски кит. Тя беше конструирана така, че да отблъсква водата от кораба, за да оставя по-малък килватер след себе си. Конструкцията беше толкова добра, че „Адвенчърър“, както и повечето модерни свръхголеми кораби, оставяше по-малка диря от една голяма моторница. Носът му изтласкваше водата и образуваше голяма пенеща се вълна, която подхвана „Тамариск“ и я оттласна настрана от контейнеровоза.

Сега Карвър се оказа откъм подветрената страна на големия кораб, който издигна между яхтата и вятъра висока колкото катедрала стена, дълга колкото градска улица. Сякаш беше попаднал в окото на ураган. Въздухът утихна. Платната увиснаха празни. Той отново се оказа напълно безпомощен. Откъм левия му борд огромният корпус на контейнеровоза се движеше в продължение на десет, двадесет, тридесет секунди, сякаш изпълваше целия океан. Огромен кораб, който като че ли нямаше край.

Изведнъж течението, предизвикано от носовата вълна, отново завладя яхтата, завъртя я към корпуса на кораба и я повлече със себе си. Сега тя се понесе право към борда на контейнеровоза, който се приближаваше все повече и повече, докато най-сетне Карвър можеше да протегне лявата си ръка и да докосне студената мокра стомана.

Точно в този миг течението отново се обърна и отнесе яхтата навътре в океана. Контейнеровозът се беше отдалечил на петдесетина метра и Карвър можеше да разчете огромните букви на името му, което украсяваше кърмата подобно на великанско сбогом, докато корабът продължаваше неуморно напред. Думите ставаха по-малки и все по-неясни, докато най-накрая тъмнината и дъждът ги погълнаха изцяло.

Не се виждаше никаква следа от сигнала за бедствие, нито някакъв знак накъде се носеше тялото на Тренч. Карвър се замисли за кратко дали да не го потърси, но вятърът, вълните и течението вероятно вече го бяха отнесли надалеч. Не разполагаше с прожектор, който да плъзне по водата, нито с двигател, за да плава насам-натам и да претърси района. Можеше да пропилее много време, без да намери нищо. На сутринта, който и кораб да забележеше тялото, щеше да го прибере. Щяха да съобщят на бреговата охрана и тя щеше да започне разследване. Така неизбежно щяха да стигнат до „Тамариск“ и Боби Фолкнър.

Бе започнало още едно отброяване. Единственото, което Карвър можеше да направи, беше да продължи напред. Боляха го краката и гърбът. Кожата му беше покрита със студена пот. Умората го заливаше като неуморните вълни, които заобикаляха яхтата.

 

 

Два часа по-късно той все още седеше свит надве на пейката в кокпита, когато през воя на вятъра и барабаненето на дъжда чу кашлица. Вдигна поглед и видя главата и раменете на Боби Фолкнър да се показват от люка. Той се огледа сънливо.

— Къде е Куентин? Какво е намислил старият пръч?

Той направи пауза и отправи крива и замаяна усмивка към Карвър.

— Да не би да съм изпуснал купона?

Бележки

[1] Линия, която показва колко е натоварен корабът и служи за отчитане и на газенето. — Б.пр.