Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

38.

Четиримата директори се събраха около една стъклена маса, седнали на обикновени метални столове. По плота на масата нямаше листове и принадлежности за писане. По време на срещите на съвета безопасността беше гарантирана. На масата нямаше телефони, по стената нямаше картини, просто нямаше място, където може да се скрие микрофон. Отдушникът на климатика беше зазидан в стената така, че да не може да бъде отвинтен. Лампите бяха запечатани и оборудвани с дълготрайни крушки. Звуконепроницаемите бронирани прозорци бяха скрити зад черни капаци. Мъжете бяха оставили своите телефони, портфейли, ключове и дребни пари в пластмасови подноси и минаха през скенер, преди да влязат в помещението.

Председателят премина направо на въпроса:

— Господа, изминаха тридесет и шест часа от операцията в Париж. От една страна, и то много важна, тя беше успешна. Основната цел на мисията беше постигната. Обаче има някои недовършени неща, които трябва да се оправят.

— Нещата са малко по-зле, отколкото казваш, нали?

— Извинявай, Финанси, искаш да кажеш нещо ли?

— Да, искам. — Външният вид на мъжа беше безупречен, но гласът му издаваше напрежение и потрепваше на границата на паниката.

— Цялата работа се превърна в гаден кошмар. Страната полудя от скръб, републиканците ликуват и монархията е изправена пред най-голямата си криза от времето на абдикацията[1]. А междувременно един убиец е на свобода. Може да е навсякъде и ако се разприказва, свършено е с нас.

Председателят седеше напълно неподвижен и остави финансовият директор да си излее душата. След това продължи, сякаш нищо не се бе случило:

— Както вече казах, има някои неща за довършване. Моята информация гласи, че службите по сигурността са изложени на голям натиск да разберат какво се е случило. Любимият хулиган на премиера, Трод, заяви, че не иска някой вестник да научи истината и да му я тикне под носа. Тази администрация е направо обсебена на тема вестникарски заглавия. Разбира се…

Намеси се трети глас, който според акцента принадлежеше на австралиец.

— Приятелю, не можеш да ги обвиняваш за това. Буквите на заглавията не могат да станат по-големи от сега…

— Наистина, Комуникации. През следващите няколко дни управлението на новините ще играе крайно важна роля и аз разчитам на теб да не видим нежелани заглавия. Не е в ничий интерес действителните събития и участниците в тях да станат обществено достояние. Сигурен съм, че ще успеем да постигнем някакво дискретно и дори анонимно споразумение с правителството. Ако им бъде дадено името на Карвър и правдоподобно уверение, че проблемът с него вече е решен, това ще отклони вниманието от нас. Може би директорът по операциите ще ни осветли за напредъка по този въпрос.

— Прекарах деня в опити да съставя екип. Не беше лесно да намеря хора от калибъра, който ни трябва. Както знаете, ние използваме изключително оперативни служители, които работят на свободна практика, наемат се, без да се допуска близост, а при операцията в края на седмицата изгубихме нашите най-добри посредници. Но съм уверен, че през следващите двадесет и четири часа ще сме готови да действаме. Разбира се, първо трябва да го намерим.

— Това би трябвало да е лесна работа — саркастично отбеляза финансовият директор. — Сигурен съм, че ще ни прати пощенска картичка, за да разберем къде е.

Председателят се намръщи на финансиста на Консорциума, докато си задаваше въпроса дали вече не е време да го смени. Щеше да обмисли този проблем веднага след като въпросът с Карвър бъде решен.

Той се обърна отново към директора по операциите.

— Има ли вече някакви резултати от издирването му?

— Да, председателю, мисля, че вече сме близо. Вчера сутринта е заминал от Париж с влак от Гар де Лион. Може да е бил придружаван от рускинята, която, разбира се, имаше заповед да го убие. Казва се Александра Петрова. Ако наистина е с него, не е ясно дали наистина ще изпълни поставената й задача, или просто е дезертирала. Независимо от това, сигурен съм, че Карвър е още в Европа. Купил е билети за Милано, но не е използвал този влак. Предполагам, че е някъде в Източна Франция или може би Швейцария. Всъщност това няма значение. Не мисля, че ще се опита да избяга. Предполагам, че ще е много по-нападателен.

— В смисъл…?

— Ще се опита да ни докопа, преди ние да успеем да го пипнем.

— Не звучиш прекалено загрижен от тази вероятност.

— Ами той не знае кои сме ние. И ще му бъде много трудно да разбере, без да привлече вниманието ни. Между другото, може би разполагам със следа за точното му местонахождение. Имам човек в Париж, който се казва Пиер Папин и работи за френското разузнаване. Той следи движенията на Карвър и Петрова, като използва системите за наблюдение на гарите. Твърди, че знае къде са отишли.

— Е, защо тогава не ти е казал?

— Иска пари за информацията.

— Колко?

— Половин милион щатски долара. Мисля, че трябва да приемем.

— Това е смешно! — възкликна директорът по финансите.

— Наистина ли? — попита председателят. — Кое те кара да смяташ така? Някои биха казали, че това е много умерена цена, за да запази нашия живот и да ни отърве от правителството.

Мъжът в раирания костюм си пое дълбоко въздух и приглади косата си назад, очевидно смутен, че е изгубил самообладание. Когато заговори отново, гласът му беше по-спокоен, уверен, глас на човек, който по-скоро е свикнал да дава заповеди, а не да ги изпълнява.

— Само подлагам на съмнение дали можем да си позволим да харчим още ресурси, без да сме сигурни, че ползите оправдават разходите. Парижката операция има и сериозна финансова страна. Разбира се, успяхме доста да икономисаме, като не изплатихме възнагражденията на част от участващите служители. Въпреки това имаше големи разноски за логистиката, без да споменавам значителните суми, похарчени за добиване на влияние в различни френски институции. Изгубихме и неколцина души, чиито семейства трябва да бъдат възмездени, за да си мълчат. Освен това бяха причинени големи щети на два имота, които ще трябва да се ремонтират с големи средства. Затова си мисля, че всякакви бъдещи разходи трябва да бъдат обмислени много добре.

Председателят кимна. Може би финансовият директор още можеше да бъде спасен.

— Много убедителен аргумент. Както ти каза, Операции, Карвър ще бъде принуден да се покаже. Погрижи се, когато излезе от скривалището си, да сме готови да се справим с него.

Директорът по операциите се вторачи за миг във финансиста, който му беше подложил динена кора, а после се обърна отново към своя началник.

— Какво ще правим с Папин? Ако не му платим, той ще се опита да продаде Карвър на някого другиго. Има и още нещо. Карвър е задигнал нашия компютър. Той е защитен от парола, шифър и файъруоли. Няма начин Карвър вече да е проникнал във файловете, но трябва да се има предвид, че е много изобретателен. Най-накрая ще намери начин да преодолее защитата, но ние не можем да позволим това.

— Не — съгласи се председателят, — не можем да го допуснем. — Помисли малко, като потропваше с пръсти по плота, и след това продължи: — Как ще влезем във връзка с французина?

— Той ще се обади в дванадесет и тридесет наше време.

— Чудесно, погрижи се обаждането му да бъде прехвърлено на мен. Ще се опитам да убедя нашия френски приятел, че в дългосрочен план може да спечели много повече, ако ни направи щастливи, отколкото ако сега изкара някой бърз долар.

— А ако не позволи да бъде убеден?

— Ще го накарам да плати за ината си.

Бележки

[1] Има се предвид Едуард VIII, който след 11-месечно царуване абдикира, за да се ожени за американката Уолис Симпсън. — Б.пр.