Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

Десет дни по-късно

1.

Мъжът се усмихна сам на себе си, когато влезе в помещението с орехова ламперия и изпита насладата от климатика след августовския пек навън. Бутна слънчевите очила над оредяващата черна коса, която подстригваше късо. Полумракът му подейства успокоително. Хората от мрачния, студен север може и да обичат да прекарват летата, като изпичат млечнобелите си кожи до кървавочервено, но той беше дете на слънцето, затова изпитваше страхопочитание към неговата сила и по обед търсеше закрилата на сянката.

Имаше едва няколко минути за себе си. Очакваха го скоро да излезе отново навън, където слугите подреждаха масата за обяд под бялата тента, която плющеше на средиземноморския бриз. Той прекоси помещението, усещайки с босите си мургави крака дебелината и мекотата на изтъкания по поръчка килим. Джинсите и тениската му бяха семпли, но много скъпи. По-скоро „Армани“, не „Ливайс“. Часовникът му беше „Картие Паша“. Той приемаше подобни неща за даденост. Целия си живот бе прекарал в пашкула, който парите осигуряваха за децата на богаташите.

Но въпреки всички привилегии наследеното богатство му изглеждаше незаслужено. За външните хора беше просто един плейбой, паразит, който се храни от постиженията на своя баща. Той планираше да промени това. Скоро целият свят щеше да говори за онова, което е направил. На устните му се появи усмивка, предвкусваше това, което предстои. После натисна бутона за бързо набиране на някакъв номер в Лондон.

— Трябва да говорим — каза той на човека от другата страна на линията. — Имай готовност за понеделник. Имам важни новини, добри новини за… — Той се поколеба, опитвайки се да намери най-подходящите думи, защото знаеше, че може би ги подслушват. — Нека кажем, за нашия общ приятел.

Опитът му да бъде дискретен остана безплоден. Разговорът бе засечен от огромните куполи на радиолокационните станции, разхвърляни из неприветливия пейзаж на Йоркшир около Менуит Хил, където „Ешелон“, световната система за наблюдение на американската Агенция за национална сигурност, всеки ден прихващаше безброй телефонни разговори и имейли. Оттам чрез сателит в орбита на 30 километра над земята се изпращаше сигнал до главната квартира на АНС във Форт Мид, Мериленд. Суперкомпютрите „Крей Игрек-МП“ извършваха почти три милиарда операции в секунда и пресяваха несекващото многоезично бръщолевене. Подобно на златотърсачи, които промиват пясъка, те подбираха късчета самородно злато от леещата се словесна река. Внимаваха за важни личности, ключови думи и фрази, подчертаваха ги и ги изпращаха за по-нататъшно проучване.

Данните, събрани с „Ешелон“, постъпваха и в Комуникационния център на британското правителство в Челтънхам, Глостършир, известен повече като КЦБП. Тук други компютри извличаха още информация от човешкия поток. Тя се предаваше на Министерството на отбраната, външното министерство, на правоохранителните органи и разузнавателните агенции.

Фиона Тоуторп, привлекателна четиридесетгодишна жена с луничаво лице, работеше като старши анализатор в КЦБП. Тя току-що бе забелязала нещо, което нейните началници с положителност щяха да оценят. Но когато вдигна телефона, Фиона набра номер, който нямаше нищо общо с правителството на Нейно Величество. Линията беше защитена до равнище, което и „Ешелон“ не можеше да разшифрова. Това обаждане никога нямаше да бъде подслушано.

— Консорциумът — обади се мъжки глас.

— Имам съобщение от отдела за корпоративни комуникации — каза Тоуторп. — Получи се нещо, което председателят трябва да научи.

Свързаха я веднага.