Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

79.

Гстаад имаше славата на Сан Тропе сред ски курортите, красив древен дом за парвенюта и новобогаташи, място, където парите се срещаха с младостта и красотата, за да сключат сделка, която устройва и двете страни. През седемдесетте години на миналия век въшливи от петродолари араби замениха пясъка на родните си пустини със снега на Гстаад. Сега бе дошъл редът на руснаците.

Най-умните хотелиери, които отчаяно се стремяха да запазят поне илюзията за класа и изключителност, се опитваха да изключат московските олигарси и бандити. Кършеха ръце, кланяха се извинително и обясняваха, че най-добрите апартаменти по време на сезона са запазени още отпреди месеци, а в някои случаи и години. Обаче нали някой трябваше да купува магнум бутилките отлежало шампанско „Кристал“ за по 7500 швейцарски франка в клуб „Грийн Го“ под хотел „Палас“? Трябваше да изпраща загърнатите си в самур любовници да обикалят бижутерските и антикварни магазини. И никой не го правеше с по-голяма готовност, по-пищно и откровено вулгарно от победителите в новата гангстерска икономика на Русия.

Но през септември дори руснаците предпочитаха да отидат някъде другаде. Много хотели затваряха за тримесечна ваканция от края на алпийското лято до първите обилни снеговалежи през зимата. Никой не идваше в Гстаад да гледа как листата пожълтяват. Затова пристигането на Жуковски не беше минало незабелязано.

Името му не фигурираше в нито един телефонен указател или имотен регистър. Но още във втория бар, където Тор Ларсон се отби вечерта, един брадат немски швейцарец в безупречно чист и хубаво изгладен работнически комбинезон чу въпроса му към бармана и изръмжа:

— Жуковски? Онзи руснак? Има голяма вила в Оберпорт в края на града и началото на гората по пътя към Турбах.

Това се беше случило преди три часа. Сега Ларсон седеше в своето „Волво“ и гледаше надолу към хвърлящата тъмни сенки вила в швейцарски стил. Приличаше на къщичката на Хайди[1], злоупотребила със стероиди. Четириетажна господарска сграда, гримирана така, че да прилича на планинска хижа. Измислицата се допълваше от резбованите дървени балкони, дървената облицовка на горните етажи и дебелите греди, подпиращи острия надвиснал покрив. Но въпреки грижливия грим от мъртво дърво сградата си оставаше железобетонна конструкция.

Къщата се издигаше върху склона на стръмен хълм. Главният й вход беше откъм задната част и гледаше към близката гора. В това има логика, помисли си Ларсон. Минаваш през цялата вила, за да стигнеш до приемната с възхитителен изглед към долината, в която лежеше Гстаад.

Пред входа на вилата имаше голяма площадка и малък паркинг. Автомобилната алея влизаше в лявата част на имота и го заобикаляше, завършвайки пред подземен гараж. Така шофьорът можеше да остави работодателите си пред главния вход, а после да разкара колата, за да не се пречка. Ларсон беше сигурен, че така са вкарали и Карвър в къщата. Вероятно икономът не го беше чакал на вратата, за да му пожелае „добре дошъл“. И нямаше да го изпрати през главния вход отпред. Ларсон не виждаше начин той и Алекс да се сбогуват любезно с Юри Жуковски и да си тръгнат. Когато човек огледаше нещата от всички страни, веднага му ставаше ясно, че срещата им непременно ще се сговни.

Въпреки това Ларсон хранеше дълбока вяра в способността на Карвър да оцелява. Той се беше вкопчил в картината как англичанинът изскача от вилата с бълващ пламъци пистолет и се нуждае само от средство за бързо бягство. Когато това се случеше, Ларсон щеше да го чака с работещ двигател.

Минаваше полунощ и той седеше сам в мрака, очаквайки нещо да се случи, макар да не знаеше какво и кога. От стереото се носеше песен на „Грейтфул Дед“. За вечеря имаше парче ледена пица и още по-замръзнало кафе. Общо взето, все едно си беше вкъщи.

Бележки

[1] Едноименен роман на швейцарската Йохана Спири за патилата на момиченце сираче. — Б.пр.