Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

69.

Дейм Агата Бюли се беше върнала в главната квартира на МИ5 в Темз Хаус на северния бряг на река Темза. Сградата не беше нито вълнуващо нова, нито впечатляващо стара. За нея можеше да се каже, че е предизвикателно грозна или вдъхновяващо красива — зависеше от вкуса. Просто си стоеше там, част от проекта на Министерството на труда през 1929 г. за осигуряване на работа. Милиони хора минаваха нагоре-надолу покрай фасадата й по оживената крайбрежна улица. Никой от тях не си прахосваше времето да погледне към нея. За седалището на домашните шпиони не можеше да има по-добро място.

След закуската в „Травълърс Клуб“ я закараха на работа в нейния служебен черен „Ягуар“ и по време на пътуването тя се замисли за сър Пърсивал Уейк. Да не би сега, когато услугите му не са толкова често търсени от държавата, да се е отдал на частен бизнес? Какво беше казал Грентъм по време на срещата веднага след като се разчу новината за катастрофата? Нещо за гения на Уейк за незаконни операции, неговия инстинкт за изпълнението им и последиците от тях. Уейк винаги я беше тревожил. Не се чувстваше удобно в присъствието на човек, чийто стремеж към влияние беше толкова очебиен, а сексуалните и емоционалните му нужди — толкова добре прикрити.

Уейк беше ерген, без известни любовници от женски или мъжки пол. Той бе в играта от толкова време, че сигурно от десетилетия не беше проверяван по линия на сигурността. Може би криеше някаква срамна тайна, която го е направила лесна плячка на изнудване? Разбира се, би могъл да бъде и асексуален, отвратен от мисълта за телесни контакти. Но потиснатата сексуалност беше също толкова опасна, колкото извратената.

Какво ли правеше, за да изпита тръпка? Дейм Агата знаеше, че трябва да внимава. Уейк все още имаше добри връзки чак до върха. Ако дочуеше за някакво разследване, щеше да настане ад. Затова тя реши да бъдат много предпазливи. Изпрати екип да държи под око дома на Уейк, да проследява движенията и контактите му. В дванадесет и половина я повикаха в помещението, откъдето се контролираше въпросната операция. Сега се беше навела над един компютър с една ръка отпусната на плота на масата, а другата подпряна върху облегалката на стола. На него седеше един от нейните агенти и управляваше комуникационната система.

Във високоговорителите се чу глас:

— Двама мъже влязоха в сградата. Бели и модно облечени. Единият изглежда на петдесетина години, побеляваща коса, червендалест. Другият е по-млад, вероятно в началото на четиридесетте, късо подстригана коса, носи кожена чанта. Имаме снимките им. Марк свързва линията и след минутка ще ви ги пратим.

На екрана на компютъра се появиха две зърнести снимки, направени с телеобектив от голямо разстояние.

— Единия го познавам — каза дейм Агата. — Лорд Криспин Малгрейв, председателя на УС и главен акционер на „Малгрейв и съдружници“. Той е управител на жокей клуба, редовно го канят в кралската ложа в Аскот и е дарил поне пет милиона на консервативната партия.

— Агата, ти си много добре информирана — отбеляза нейният заместник, Пиърсън Чейлмърс, който стоеше там и гледаше в същия екран.

— Как няма да бъда — отговори тя, — когато последния път, щом го поканиха в ложата на кралското семейство в Аскот, на обеда преди това в замъка Уиндзор, аз седях до него.

— Божичко, в какви високи сфери се движиш.

— Не много често, но лорд Криспин живее сред тях. А кой е мъжът с него?

— Телохранител? — предположи Чейлмърс. — Прилича на бивш военен.

— Възможно е. — Дейм Агата огледа недоверчиво фигурата на екрана. — Обаче телохранителят би ли носил чанта? Прекарайте го през базата данни. Вижте дали лицето му няма да задейства компютърната памет.

Тя натисна един от бутоните на клавиатурата.

— Продължете наблюдението. Очаквайте допълнителни инструкции. Свършихте добра работа досега.

Дейм Агата прекъсна разговора с агентите на терена, защото мислеше за бившия военен, застанал на входната врата на Уейк. Това ли беше убиецът, за когото бе споменал Грентъм, върнал се в Англия по следата на изгубеното момиче? Това беше наистина много хазартно предположение, но ако Уейк беше замесен, тогава убиецът със сигурност щеше да поиска да говори с него. Ала къде се вписваше лорд Малгрейв? Дейм Агата реши да почака малко и да види дали не може да стигне до тайнствения мъж, без да обиди прекалено много хора от британските висши класи.

Тя се обърна към Пиърсън Чейлмърс:

— Обади се на Джек Грентъм от Тайната разузнавателна служба. Кажи му, че може би имаме нещо за него. Ако има разпит, той ще иска да участва.

Чейлмърс вдигна вежди.

— Аз съм за междуведомственото сътрудничество, но това не отива ли твърде далеч?

Дейм Агата се усмихна.

— Не. И двамата сме си заложили главите. Този път е по-добре да се държим един за друг.

Тя натисна отново бутона за връзка с полевите агенти.

— Когато посетителите на сър Пърсивал Уейк си тръгнат, пуснете хора след лорд Малгрейв. Но бъдете внимателни. А що се отнася до другия, приберете го и го докарайте тук. Бих искала да си поговоря с нашия тайнствен посетител.