Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

41.

Пиер Папин бе уморен до смърт. Фактически беше работил без почивка почти четиридесет и осем часа. Усещаше очните си ябълки като напесъчени, а главата си като ударена с чук. С всяка изминала минута му ставаше все по-трудно да мисли, а напрежението и несигурността му нарастваха. Но въпреки всичко той напредваше.

Някои от местните хора не желаеха да сътрудничат, но дори мълчаливата безочливост предоставяше някаква информация. Беше влязъл в някакво малко кафене, поиска да види собственика, извади служебната си карта и му показа снимките на Карвър и момичето. Мъжът вдигна рамене:

— През живота си не съм ги виждал — но отговори твърде бързо. Дори не си направи труда да огледа снимките.

В кафенето имаше и едно малко момченце на около шест или седем години. Папин клекна, вдигна снимката пред лицето му и пусна най-нежния си глас:

— Виждал ли си този чичко да влиза в кафенето? — Но преди момченцето да успее да отвори уста, собственикът го вдигна и размаха пръст под носа на Папин:

— Оставете детето ми на мира!

Папин знаеше, че наистина трябва да е наблизо. Чукаше по врати, заговаряше жени, които разхождаха кучета или се прибираха вкъщи с пълни пазарски чанти, разпитваше с безукорна вежливост и дори известна доза обаятелност. Скоро откри адреса на Карвър, но не знаеше дали плячката му се беше върнала в жилището си, докато той бе провеждал издирването си. Французинът се нуждаеше от отговор на този въпрос, преди да предприеме следващия си ход.

Той се заизкачва нагоре по безкрайните стълби към петия етаж на древната жилищна кооперация и почука на вратата. Звукът от отключване беше последван от появата на една напълно почтена жена в пенсионна възраст с неодобрително изражение, което сигурно беше постоянната й маска. Тя надникна през процепа на вратата. Папин й показа легитимацията си и с измамна любезност обясни, че е неутешим, че трябва да обезпокои мадам, но са се получили сведения за нелегален имигрант, който се е настанил в апартамента на нейния етаж, но в съседната сграда. Преди да предприеме нужните действия да освободи квартала от подобен нежелан елемент, той искал да се увери дали въпросният индивид е в жилището си.

Измъкна уред, който приличаше на лекарски стетоскоп, прикрепен към микрофон. Това изглежда убеди старата госпожа или поне събуди любопитството й. Тя пусна Папин да влезе, предложи му кафе и бисквити, той отказа, но благодари разточително за гостоприемството й. Жената го загледа смаяно как поставя микрофона на няколко места по разделителната стена и всеки път се вслушва напрегнато. Накрая Папин отстъпи назад от стената, сгъна подслушвателното си устройство и поклати глава.

— Мадам, въпросният индивид не е в жилището — каза той с подходящо разочарование в гласа. — Но не се притеснявайте, аз ще бдя цял ден. Няма да успее да се измъкне.

Няколко минути по-късно вече стоеше на последната площадка на съседната сграда, изправен пред проста тъмносиня врата. Значи тук се крие от света плячката. Папин се изкуши да разбие вратата и да отмъкне лаптопа. Сигурно е вътре, размишляваше той. Когато излезе тази сутрин, Карвър не го носеше. Сигурно беше взел предпазни мерки, той не беше от хората, които ще се оставят незащитени. Но дори и да нямаше защита, веднага щом се върнеше в жилището, Карвър щеше да разбере, че някой е влизал и щеше да побегне като газела. По-добре беше да не се набива на очи. Папин беше сигурен, че двамата ще се върнат още днес в апартамента. Разхождаха се из града като любовници във ваканция, а не като бегълци. Никъде нямаше да заминат, а той щеше да ги запази за онзи, който му предложи най-много.

Вече бе време да се обади на Чарли, но когато набра номера, го прехвърлиха на друг телефон и глас, който не познаваше.

— С кого говоря? — попита той.

— Това няма значение.

— Тогава край на този разговор.

— Почакайте малко, мосю Папин. Аз съм началникът на Чарли. Разговаряте с мен, защото той няма право да взима решения по финансовите ви условия, а аз имам. Но се опасявам, че не мога да приема искането ви за половин милион долара.

Папин беше очаквал някакъв вид преговори.

— Хайде, хайде, господине, ако не ми платите поисканата сума, ще намеря клиент, който ще го направи.

— Триста хиляди и това е окончателното ми предложение. Нито пени повече.

— Не, аз няма да намаля цената, но ще ви предложа нещо друго. Ще ми платите предварително двеста и петдесет хиляди, а аз ще ви заведа на мястото. Ако намерите хората, ще ми платите сто двадесет и пет хиляди и двадесет и пет хиляди за компютъра. Няма да платите изцяло, докато не получите онова, което ви трябва. Мисля, че така е честно.

От другата страна на линията се възцари мълчание, докато мъжът обмисляше предложението. Папин се запита какво ли ще бъде контрапредложението, но тогава чу изсумтяване в знак на съгласие и думите:

— Наистина е честно. Е, какви са подробностите?

— Ще изпратите човек пред главния вход на катедралата „Сен Пиер“ в Женева, Швейцария. Аз ще бъда там в продължение на точно петнадесет минути, считано от седемнадесет нула нула местно време. Ще нося тъмносин костюм и навит вестник. Извинявам се за клишето, господине, но ще свърши работа. Вашият представител трябва да каже: „Чарли ви поздравява“, а аз ще отговоря: „Надявам се, че Чарли е добре“. Той трябва да каже: „Да, сега е много по-добре“. Тогава ще ми предаде първата половина от сумата. Не забравяйте, бонове на приносител, джиросани на мое име. Тогава ще му дам по-нататъшни указания. Вашият човек може да има подкрепление за нужните действия, но ще го повика едва когато аз дам разрешение.

— Разбрах. Днес следобед в пет часа пред катедралата. Ще изпратя някого. Благодаря ви, господин Папин.

— Напротив, аз ви благодаря.

Папин остави слушалката, вдигна очи към тавана и изпусна дълга въздишка на облекчение. Докато обмисляше следващия си ход, той започна да разтрива врата си. Вече беше осигурил парите, значи нямаше нужда от друг купувач. Ами ако можеше да сключи не една, а две сделки? Тогава щеше да удвои печалбата си. Да, това щеше да е страхотно. Ако го изиграеше добре, можеше да се отърве не само от убийците, но и от техните началници.