Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

48.

Магнус Леклерк се чувстваше изпълнен с топлина. По някаква причина в бара беше станало направо горещо. Свали сакото и вратовръзката си, но въпреки това се потеше като прасе. Надяваше се Наташа да не го е забелязала. Ооо, Наташа! Тя беше просто удивителна. Разбираше го. Беше направо невероятно. Познаваше я едва от около час, но вече усещаше удивителна близост с нея, дълбоко съпричастие, сякаш тя можеше да вижда право в душата му, а той в нейната.

Беше й разказал за Марти, тази кучка, и колко наранен се чувстваше от постоянното опяване, дребнавото критикарство и отхвърлянето на сексуалните му нужди. Беше се притеснил да не би Наташа да му се смее, но тя не го направи. Съчувстваше му. Това красиво момиче взе ръката му в своите нежни длани. После плъзна много нежно съвършените си пръсти по бузата му. Леклерк едва не се разплака от този жест на утеха. Много отдавна не беше изпитвал подобно нещо.

Много отдавна не се беше чувствал и така възбуден. Може би затова му беше толкова горещо. Направо изгаряше от похот. Гледаше я вторачено и събличаше наум дрехите й, като се опитваше да си представи тялото й под тях. Толкова се беше задълбочил в тази игра, че за около секунда не можа да схване какво му говори тя.

— Извинявай — трепна той, — каза ли нещо, скъпа?

— Просто казах, че може би няма да е лошо да потърсим господин Вандерварт. Не знам какво стана с него. Мисля, че сигурно е все още горе в апартамента си. Не мислиш ли, че трябва да се качим да проверим?

Една въодушевена, благодарна усмивка се плъзна по лицето на Леклерк.

— Горе? О, да, мисля, че непременно трябва да го направим.

Когато се изправи, неприятно се изненада, че подът не беше толкова устойчив, колкото му се искаше. Наташа побърза да застане до него, като пътем прибра сакото и вратовръзката му, а после го хвана подръка, за да му помогне да пази равновесие, докато излизаха от бара. Той не можеше да разбере какво става. Беше изпил колко, само четири мартинита или може би пет? Не би трябвало да се напие толкова. Но щом почувства допира на нейния хълбок и меката тежест на гърдата й, когато се отърка в рамото му, една широка и щастлива усмивка се плъзна по лицето на Магнус Леклерк. Не му пукаше дали беше къркан или не, защото се чувстваше направо на върха.

 

 

Алекс поведе разтапящия се, разлигавен банкер надолу по коридора към вратата на апартамента. Почука, почака и долепи ухо на вратата.

— Изглежда не е тук. Сигурна съм, че няма да се бави. Ако искаш, можем да почакаме в моя апартамент, ето онзи там.

Без да му даде възможност да отговори, тя отиде при съседната врата, отключи и го пусна да влезе.

— Опасявам се, че не е много уютен — извини се Алекс и го поведе покрай твърдо тапицираните антикварни мебели в дневната към спалнята с легло два персона и половина, покрито с небесносиня покривка. Точно срещу леглото стоеше масичка с телевизор. Стаята беше за непушачи, но някой беше оставил пакет цигари в пепелника до телевизора.

— Тук е малко по-удобно — каза тя, докато оставяше чантичката си на нощното шкафче. — Защо не се отпуснеш? Седни на леглото, а аз ще ти приготвя още едно питие от минибара. Още едно мартини?

— Не — отказа той и я хвана за ръката. — Остани тук при мен.

След това потупа матрака до себе си. Алекс седна. Позволи му да плъзне ръка по бедрото й и го спря едва когато той се опита да бръкне под полата й.

— Престани — каза тя и игриво прокара ръка през косата му, — какво би казала Марти, ако можеше да ни види сега.

— О, Марти да върви да се чука! — излая Леклерк. После избухна в кикот. — Като си помисля, може би е по-добре аз да взема да изчукам теб, а?

Той се хвърли към нея, хвана я за раменете и се опита да я накара насила да легне. Тя се засмя и успя да се измъкне изпод него.

— Не бързай толкова — възпря го Алекс. — Ако искаш да ме имаш, трябва да правиш точно каквото ти кажа.

— Каквото поискаш! — похотливо я изгледа Леклерк.

— Застани срещу мен.

Той се подчини на секундата.

— Свали си ризата.

Отново изпълни желанието й.

— Сега си свали панталоните и застани неподвижно.

Когато направи и това, той загледа с отворена уста как Алекс разкопча копчетата на блузата си и я пусна да падне на мека копринена купчинка. После тя свали ципа на полата и я остави да се плъзне на пода, преди да прекрачи овала от смачкан плат. Носеше бяло дантелено бельо на „Ла Перла“, което подчертаваше гъвкавите атлетични извивки на тялото й. Още беше с обувките с високи токчета. Леклерк стоеше срещу нея с торбести боксерки, чийто ластик се губеше някъде под отпусната му плът. Още не беше свалил сивите си къси чорапи.

— Легни на леглото и се облегни на таблата — нареди Алекс.

Леклерк се примъкна назад, стовари се на кревата и се придърпа назад върху възглавниците.

— Скоро, много скоро ще можеш да правиш с мен каквото искаш. Но първо аз ще правя каквото искам с теб. Стой там, не помръдвай и не говори!

Алекс заобиколи леглото и отиде до шкафа с чекмеджетата. Наведе се, за да отвори едно от тях и Леклерк изстена от удоволствие пред открилата се гледка. Рускинята извади три дълги, тесни шалчета от черна коприна.

— Какво… — започна Леклерк.

— Шшт…

Тя се върна при леглото, сложи шаловете върху покривката и възседна гърдите на Леклерк. После се протегна за дясната му ръка, умело завърза единия шал около китката му, а другия за горната част на таблата. Сега едната ръка на Магнус беше завързана и висеше безпомощно във въздуха, но него изглежда го безпокоеше не това, а фактът, че въпреки отчаяните си усилия не можеше да стигне с лице до циците на Алекс, когато тя се наведе над него. Тя не му обърна внимание, безмълвно хвана другата му ръка и повтори действията с втория шал.

Когато и двете му ръце бяха вързани за таблата, тя се наклони малко назад и плъзна ръка по космите на гърдите му, лениво си поигра със зърната му и попита:

— Добра ли съм към теб?

— О, боже, да — изстена той.

— Добре, тогава ме погледни и запомни онова, което виждаш. Защото досега ме виждаше, а сега — тя взе последния шал и го зави около главата на банкера, завързвайки очите му — не можеш. Сега си безпомощен, оставен на моята милост. Затова се питам какво да направя?

Тя постави показалеца си на устните му, дразнейки го, докато той отчаяно се опитваше да го засмуче. След това се отпусна по корем върху него и започна бавно да се смъква надолу, още и още, докато главата й не се оказа точно над долните му гащи.

— Ммм, какво имаме тук? — попита тя.

Застана отново на колене и започна да смъква гащите му от кръста.

— Хайде, хайде — изстена той, опитвайки се да вдигне задника си от леглото, за да улесни задачата й.

Алекс отново се наведе над Леклерк и започна да отпуска глава все по-ниско, докато не стигна на милиметри от него и тогава…

— Благодаря, мис Сен Клер, това е всичко. — Гласът говореше с грубия гърлен акцент на африканер.

Алекс слезе от леглото и яростно се вторачи в Карвър.

— Доста се забави! — беззвучно каза тя.

— Съжалявам — отговори й той по същия начин и протегна ръце към нея в опит да я успокои.

— Кой сте вие? Какво става? — изквича Леклерк, въртейки се в леглото.

Карвър му удари силен шамар.

— Млъкни, господин Леклерк — сряза го той. — Ако цениш живота и доброто си име, затвори си устата и слушай. Дай да ти помогна.

Карвър извади от джоба си носна кърпа и я напъха в устата на мъжа. След това измъкна колана от панталоните му на пода и го стегна около глезените, оставяйки го напълно безпомощен.

— Казвам се Дирк Вандерварт. Ще ти задам поредица прости въпроси, а ти ще ми отговаряш честно. Има две причини, за да го направиш. Първата е, че проследихме вечерта ти с госпожица Сен Клер. Фактически записахме всички по-интересни моменти. Не мисля, че жена ти ще хареса това, което каза по неин адрес. Особено ако същевременно гледа как съблазняваш една млада жена и й разрешаваш да те завърже за леглото си. Не мисля, че това ще се отрази добре на теб, на твоя брак и на работата ти в банката. Нали така? Затова не се опитвай да не отговаряш, да ни заблуждаваш или пък да разказваш за случилото се тук тази вечер. В противен случай записите ще станат обществено достояние.

Другата причина да говориш, е много проста: аз ще ти причиня много силна болка, ако не го направиш. Мистър Леклерк, моля те да не се съмняваш в думите ми. Например така…

Карвър хвана лявата ръка на банкера и започна да извива малкия му пръст. Леклерк замята глава наляво-надясно.

— Нали боли? Ако продължа само още малко, костта ти ще се счупи като клонка. Тогава пръстът ще се подуе като наденица на скара. Нека ти кажа, човече, така ще те заболи, че ще ти се прииска да съм го отрязал.

Сега цялото тяло на банкера подскачаше, сякаш го бе ударил ток. Карвър се правеше, че не забелязва, и продължи да говори.

— Щом свърша с единия пръст, ще се заловя и с останалите. После ще дойде ред на пръстите на краката. Да не говорим за останалите части на тялото ти. И така, готов ли си да отговаряш?

Леклерк трескаво закима.

— Много разумно решение. Добре, нека те настаним малко по-удобно. Госпожице Сен Клер, ще ми помогнете ли?

Заедно те издърпаха тялото на Леклерк нагоре, така че да се облегне по-удобно на възглавниците.

Алекс се наведе и прошепна в ухото му:

— Извинявай, Магнус. Просто кажи на господин Вандерварт каквото иска и можеш да си вървиш вкъщи при Марти. Ти я обичаш истински, нали така, Магнус?

Последва друго отчаяно кимване.

— Добре. — Алекс измъкна носната кърпа от устата му.

Карвър продължи да говори като измисления Вандерварт.

— Искам да науча повече за една от сметките, които контролираш. Номерът й е 444 371 7168.

— Но аз управлявам стотици сметки, как бих могъл да запомня всички? — Главата на Леклерк със завързани очи се замята насам-натам в няма молба.

— За тази ще се сетиш. В събота сутринта си потвърдил получаването на един и половина милиона долара по нея и си изпратил факс със съобщение до титуляря на сметката. Но до неделя следобед си направил така, че парите да изчезнат. Как го направи? И кой ти заповяда? Защото не мисля, че си откраднал всички пари за себе си…

— Не! Не!

— Добре, какво се случи?

— Не мога да ти кажа! Не мога! Те ще ме убият. — Гласът му беше писклив и пълен с няма молба за разбиране, но съзнаваше, че няма да получи такова.

— Кои са „те“, Магнус?

— Не мога да ти кажа!

— Защото ще те убият?

— Да!

— Кое те кара да мислиш, че аз няма да ги изпреваря? Отвори уста!

Карвър протегна ръка към кръста си, измъкна зиг зауера изпод колана и напъха заглушителя между зъбите на Леклерк.

— Можеш ли да познаеш какво е това? Точно така. Деветмилиметров пистолет. Повярвай ми, няма да се поколебая да дръпна спусъка. Точно с това се занимавам. Но мога да направя и нещо друго. Умея да пазя тайна. Никой никога няма да разбере за тази вечер, ако просто ми разкажеш какво се случи със сметката.

— Нищо не се случи.

Карвър му удари още един шамар.

— Смятах, че сме постигнали съгласие.

Леклерк изстена.

— Наистина, нищо не се случи. Никакви пари не са влизали в нея, нито са излизали. Потвърждението за депозита беше лъжливо.

— Кой нареди да бъде изпратено?

— Не мога да ти кажа… не мога!

Карвър въздъхна. Напъха отново носната кърпа в устата на Леклерк и пак го хвана за ръката.

— Това малко прасенце отишло на пазара — започна той старата броилка, като дръпна рязко и силно показалеца. После продължи нататък: — Това малко прасенце си останало вкъщи. Това малко прасенце си хапнало печено говеждо, а това малко прасенце…

Иззад носната кърпа се чу приглушен вой. Карвър задържа още известно време малкия пръст на Леклерк извит силно назад, за да усили болката, а после извади кърпата от устата му.

— Искаш ли да кажеш нещо? Или да ти докажа, че говоря сериозно.

— Не, много те моля…

— Тогава ми кажи. Заповедите… откъде идваха?

— От „Малгрейв и съдружници“. Лондонска банка.

— Кой ти прати нареждането? Искам името.

— Не зная, но мисля, че е дошло от самия връх. От човек с голямо влияние. Не би могло да стане без съгласието на президента на нашата банка.

— Добре. Кой ръководи „Малгрейв и съдружници“? Кой е шефът?

Леклерк опита една измъчена усмивка.

— Нямаш нужда от мен, за да научиш това. Става дума за семейна фирма. В момента председател е лорд Криспин Малгрейв.

— Благодаря, господин Леклерк. Много ми помогна. След малко ще можеш да си тръгнеш. Утре сутринта ще получиш имейл, към който ще са прикрепени снимки. Кадри от нашите записи. Надявам се, че ще ти послужат като напомняне да си мълчиш. Не искам да ти причинявам повече неприятности. А сега, госпожице Сен Клер, ще бъдете ли така добра да се облечете и да ми помогнете да оправим тази стая?

Карвър се обърна към кутията от цигари, в която беше скрита камерата и даде отбой на Тор Ларсон, който гледаше монитора в другия апартамент.

— Ти също можеш да си събираш нещата и да си вървиш.