Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

52.

Двамата влязоха един по един в тясната мъжка тоалетна. Първият беше с щръкнала, боядисана в червено коса, а от тила му се спускаха десетина тънки като миши опашчици плитки, които слизаха под яката на черния му шлифер. Сигурно беше отворил летящите врати с гърба си, защото щом влезе, се завъртя на пети, а в ръцете му се оказа автомат МАК-10[1]. Същото оръжие носеше и мъжът зад него. Автоматите бяха оборудвани със заглушители „Сионик“, което ги правеше почти безшумни и много по-точни от обикновените макове с къси цеви. Това беше първото, което Карвър забеляза, докато бъркаше под якето си, за да извади своя ЗИГ. Когато насочи пистолета, той забеляза и нещо друго: двамата не откриха огън по него.

Ако искаха да го убият, щяха да влязат, стреляйки, и да го надробят на късчета много преди да беше успял да извади пистолета си. Ала те просто стояха срещу него с професионалния външен вид на жестоки, кисели типове, но израженията им излъчваха разочарование, че бяха лишени от удоволствието да му видят сметката. В това имаше логика. Който и да беше изпратил тези горили, имаше нужда от Карвър жив. Докато Алекс и компютърът бяха извън обсега им, нямаше да е достатъчно да му видят сметката. Трябваше им пълният комплект.

Така Карвър се сдоби с още една информация, която включи в сметките си. Нямаше да умре през следващите няколко секунди. Бяха насочили оръжия срещу него, но никой нямаше да го застреля. Но, ако им позволеше да го хванат, щяха да го подложат на жесток разпит. А трябваше да мисли и за Алекс. Колко време щеше да е в безопасност в кафенето на Фреди?

Изглежда горилите не говореха английски. Само си стояха там, вторачени заплашително в него. Червенокосият не спираше да мига. Имаше разширените зеници и сиво-белия тен на любителите на амфетамини. Бузите му бяха хлътнали чак до слепоочията, а челото и адамовата му ябълка изпъкваха неестествено. Карвър почти физически почувства жуженето на свръхстимулираните му нервни окончания и усилието, което полагаше да си дава вид на сдържан и разумен.

Няколко секунди не се случи нищо, защото никой не знаеше каква трябва да бъде следващата стъпка. Карвър нямаше намерение да прави предизвикателни движения. Не и когато напомпан с наркотици луд стои на метър и нещо от него с насочен автомат. Тогава едната от горилите тръгна по прохода между писоарите и мивките. Той беше улеснен от Карвър, който стоеше извън обсега им и зае позиция встрани от него, за да му попречи да държи в шах и двамата мъже с едно оръжие.

Мъжът посочи с пръсти пистолета на Карвър и му махна, сякаш искаше да каже: „Дай ми го“.

Карвър го погледна с празен поглед. Мъжът имаше месесто лице, гладко и безжизнено като картоф, малки очи, пълни устни и нацупена уста. Той отново махна с ръка, този път по-заповеднически и с по-голямо раздразнение.

— О — с невинни очи каза Карвър, — искаш пистолета ми? Ето ти го!

Хвърли силно оръжието в краката на картофоликия мъж и той се плъзна с дрънчене към обувките му. Свинските очички погледнаха надолу само за частица от секундата, но това беше достатъчно за Карвър да се завърти на левия си крак и да стовари десния право в месестото чене на мъжа. Той залитна назад, поемайки удара, и Карвър го последва, сграбчи лявата му ръка и я използва като лост, за да го завърти като танцьор, който валсира с дамата си, и го запрати с все сила към червенокосия му другар.

Когато двамата се сблъскаха, Карвър сграбчи заглушителя на автомата на картофоликия и с рязко дръпване го измъкна от ръката му. После се извъртя настрани и застана с лице срещу двамата. Червенокосият се поколеба само за миг, а Карвър се нуждаеше точно от това. Той пристъпи крачка напред, хвана цевта на автомата като бейзболна бухалка, замахна силно и стовари ръкохватката върху кръглата глава на дебелака, преди лявата му ръка да се стрелне обратно с лакътя напред и да се стовари в лицето на червенокосия наркоман. Това движение му осигури време за още един бейзболен удар и Карвър вложи цялата си сила в замаха. Чу се пукане на кости и в облак от сополи и кръв червенокосият рухна в безсъзнание на пода до своя другар.

Карвър спря за секунда да си поеме дъх. Огледа отражението си в огледалото, приглади коси и пооправи дрехите си. След това вдигна пистолета си от пода, прибра го на място и излезе от мъжката тоалетна.

Когато се върна в кръчмата, барманът Стю го чакаше.

— Добре ли си, приятелю? Имаше такъв вид, сякаш ще се издрайфаш.

Карвър се усмихна виновно и прокара ръка по устата си.

— Да, аз съм добре, но не е лошо да предупредиш клиентите си да не ходят там, защото подът е оплескан.

— Има ли нещо общо с двамата типа, които влязоха след теб?

Карвър вдигна рамене.

— Двама души? Не, не съм ги виждал.

Австралиецът се изхили.

— Добре, друже. Радвам се, че с теб никога не сме се карали. Лекарят е на път, а също и ченгетата. Неколцина от клиентите настояха да ги извикам. Тези швейцарски копелета до едно са законопослушни.

— Е, тогава аз ще изчезвам.

— Да, това е добра идея. И може би е по-добре известно време да пиеш бирата си някъде другаде.

Бележки

[1] Military Armament Corporation, Model 10. Оръжието е конструирано от Гордън Инграм през 1964 г. — Б.пр.