Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

72.

Това едва ли можеше да се нарече официален разпит. Бяха в нормален кабинет, а не в стая за разпити. Нямаше включени касетофон или видеокамера. Не беше разговор, който някой би искал да запише.

— Колко сложен човек сте — отбеляза дейм Агата Бюли, разглеждайки няколко листа хартия и поредица снимки, събрани в обикновена кафява папка. — Вашите осиновители са ви отгледали под името Джексън, тяхното фамилно име, под което сте служили в Кралската морска пехота и Специалната флотска служба. Награден сте с Военния кръст и три Кралски похвали за храброст, както и още редица други по-малки награди и почести от различни военни акции. Забележителна кариера. Поздравявам ви за това.

Фамилията ви по рождение е Карвър. Днес това е работният ви псевдоним. Обаче паспортите, които намерихме у вас, не споменават Джексън или Карвър. Те ви назовават като южноафриканец на име Вандерварт, канадец с фамилия Ериксон и новозеландец, който се казва Джеймс Конуей Мъри. Това е странно, защото нито един от тези господа не е влизал в Обединеното кралство нито този, нито миналия месец. Но въпреки това, ето ви тук жив. А ето тук — тя вдигна лист хартия за факс от масата пред нея — има резервация за полета в четиринадесет и петдесет от летище „Гетуик“ за Женева на името на господин Мъри. Интересно. Често ли ходите в Женева? В понеделник там ли бяхте? Случайно да имате собственост там?

— С удоволствие бих ви помогнал, но трябва да гоня самолет — каза Карвър, опитвайки се да не покаже тревогата и напрежението, които разкъсваха вътрешностите му и го стискаха за гърлото. На стената имаше часовник. Секундарникът му беше червен и летеше по циферблата. Всяка завършена обиколка отнасяше Алекс все по-далече от него.

— Бяхте хукнали, за да спасите вашата руска приятелка, нали? Проститутката на КГБ. — Беше заговорил Грентъм, без да се преструва, че води цивилизован и любезен разпит. Той играеше ролята на лошото ченге.

Докато го гледаше, Карвър се запита дали наистина това е неговият стил. Грентъм можеше да бъде груб, това беше очевидно. Но нямаше потисническото излъчване на прекалено многото тестостерон, който се носи като лоша телесна миризма от мъжете, които обичат да се големеят. Природният инстинкт на Грентъм винаги щеше да го кара да използва кама, а не брадва, снайперистка карабина, а не рязана пушка.

— Госпожица Петрова — продължи Грентъм. — Хайде да си поговорим за нея. Да обсъдим какво сте правили вие двамата в събота вечерта в Париж.

— Нямам представа за какво говорите — каза Карвър.

— Говоря за убийството на Уелската принцеса.

— Убийство? По новините казаха, че било нещастен случай. Шофьорът бил пиян. Карал прекалено бързо. Нещастен случай.

Грентъм стана, заобиколи, за да стигне до мястото, където седеше Карвър, наведе се, докато устата му стигна на нивото на неговото ухо и изсъска:

— Карвър, не ме дразни. Ти си просто един мръсен, гнусен убиец. За никого не ти пука. Ако парите са достатъчни, хладнокръвно ще убиеш всекиго.

Карвър го погледна и се усмихна.

— Хубава писалка имате в джоба си — каза той, сякаш му правеше комплимент.

Грентъм погледна надолу озадачен. По случайност сакото му се беше разтворило. За десния му вътрешен джоб беше закачена златна „Уотърман“.

— Нали видяхте служебното ми досие — продължи Карвър. — Независимо дали съм с белезници или не, можех да забия писалото право в сънната ви артерия, докато произнасяхте малката си вълнуваща реч. — Той замълча за миг, след което добави отегчено: — Но не го направих, нали?

Грентъм се надигна, изпъна гръб, закопча сакото си. Погледна към Карвър и отвори уста, за да каже нещо, но после промени намерението си и заобиколи отново масата, за да се върне при своя стол.

Секундарникът отново се плъзна над дванайсетицата.

— Доколкото знам — Карвър погледна към дейм Агата, — вие действате съгласно със законите на Обединеното кралство.

Това беше посочване на факт, а не въпрос. Тя кимна в съгласие.

— Значи всеки е невинен до доказване на противното, нали така? За това са нужни доказателства: свидетелски показания, резултати от криминологични експертизи, оръжие. Има ли някакви доказателства, които да ме свързват със смъртта на принцесата?

Сега беше време дейм Агата да остане безмълвна.

— Смятам, че няма — поклати глава Картър, — а дори и да имаше, никога няма да има процес срещу мен или когото и да било другиго. Просто защото никой не го иска. Всички са доволни от историята с нещастния случай. Имам да кажа само едно нещо. Аз дадох клетва за вярност да служа на Нейно Величество кралицата, когато влязох в Кралската морска пехота. Отнасях се сериозно към клетвата си и все още се смятам обвързан с нея. Разбирате ли ме?

Дейм Агата преценяваше мъжа пред нея през хитри присвити очи и накрая каза:

— Да, смятам, че разбирам.

— А маймунякът? — попита Карвър.

Грентъм задиша тежко. Гневът му вече не беше актьорска игра. Той едва успяваше да сдържа яростта си. Дейм Агата сложи ръка на рамото му.

— Не му позволявай да те предизвика — каза тя почти майчински, сякаш искаше да предотврати сбиването между двама каращи се синове.

След това се обърна към Карвър.

— Както казахте, били сте обучен много добре. Запознат сте с тайните операции. Нека си представим, само като чиста игра на въображението, че трагичните събития в Париж не са нещастен случай. Да предположим, че е имало външна намеса. Защо не ми кажете, напълно хипотетично, какво смятате, че се е случило?

Карвър вдигна рамене. Борбата с тези хора нямаше да му донесе голяма полза. Единствената мъглява надежда да се измъкне от този кабинет колкото може по-скоро, беше да им окаже пълно и бързо съдействие.

— Ако аз планирах тази операция, щях да искам човек, който е наистина добър. Обаче има един проблем: никой, който се ползва с добро име в занаята, не би приел. Само психопат би изпитал удоволствие от убийството на най-обичаната жена в света. Но на подобен откачалник не може да се разчита. За да използвате някого от добрите, ще трябва да го заблудите. Да му напълните главата с глупости, като да речем, че трябва да се елиминира автомобил, в който се вози ислямски терорист, планиращ голяма касапница. Защото това ще изглежда като работа, която си заслужава да бъде свършена.

— Да — кимна дейм Агата, — разбирам за какво става дума.

— От това обаче следва друг проблем. Ако този професионалист някога разбере какво е направил в действителност, той ще се ядоса, и то здравата. Никой не обича да го лъжат. Затова трябва да го убиете, преди да е разбрал какво се е случило.

— Двойно разчистване — вметна Грентъм. — Да премахнеш своя собствен агент.

— Точно така — кимна Карвър, — но ако този тип го бива за нещо, може да успее да се измъкне. И може да причини сериозни вреди на хората, които са се опитали да го очистят. Може да се защити, като, да речем, задигне компютър, в който има подробности за цялата операция, и го скрие на сигурно място, така че ако с него се случи някаква беда, съдържанието му да бъде направено обществено достояние. Такива неща могат да се случат, разбира се, чисто хипотетично. А сега мога ли да хвана самолета си?

— Не още — намеси се Грентъм. — Има още нещо. Аз изгубих двама от агентите си в Женева.

— Съжалявам за станалото, но нямам нищо общо със смъртта им.

— Знам — кимна Грентъм.

— Значи също така знаете, че мъжът, който ги уби, е руснак на име Григори Курск. Той работи за друг руснак, Юри Жуковски. И по заповед на Жуковски отвлече „проститутката на КГБ“, както се изразихте. Тя се казва Александра Петрова. И да, тя е причината аз да летя за Швейцария.

— Как планирате да я освободите? — попита дейм Агата.

— Размяна: нейният живот срещу моя компютър. — Той се усмихна. — Хипотетичният компютър.

— И вие вярвате на този човек? — попита Грентъм, без да направи опит да скрие съмнението в гласа си.

— Разбира се, че не му вярвам, но вярвам на себе си. Мога да се справя.

— Това не е всичко, нали? — замислено каза дейм Агата. — Вие сте отнели живота на една жена, независимо дали съзнателно, или не. Нека не се преструваме, че това не е така. А сега искате да спасите живота на друга жена, въпреки че може да изгубите своя. Нещо като изкупление. Така ли е?

— Щом го казвате. Аз обаче предпочитам да си го представям като обикновена операция за освобождаване. Но няма да мога да я осъществя, докато не хвана самолета си.

— Не се притеснявайте за това — усмихна се дейм Агата. — Винаги може да възникнат някакви проблеми с двигателя и да излети малко по-късно. Такива неща се случват непрекъснато.

Карвър погледна първо към нея, а после към мъжа.

— Значи ще ме пуснете да си вървя. Защо?

Дейм Агата заговори първа.

— Както казахте, МИ5 действа съобразно законите в тази страна. И сте напълно прав, никой не иска процес. Разбира се, бихме могли да ви убием извън рамките на закона. Но това ще предизвика проблеми. Подобни неща никога не остават скрити. Рано или късно все някой ще се разприказва. Така че сме готови да бъдем сговорчиви, ако в замяна ни направите услуга.

— Каква?

— Кажете ни какво знаете за хората, които са планирали убийството.

— Наблюдавахте ли къщата на Пърси Уейк?

— Да.

— Е, тогава сте видели да влизам там с лорд Малгрейв. Започнете от тях. Запитайте се как един бивш агент на КГБ като Жуковски може да познава такъв ценен кадър на британското разузнаване като Уейк и защо разполага с такава власт над него, че да нареди изпълнението на подобна задача. Обадете се на бреговата охрана и проверете дали не са намерили един труп, плуващ в Ламанша. Един тип с голяма черна дупка в главата. Това са тленните останки на подполковник Куентин Тренч, някогашен офицер от Кралската морска пехота. Той е движил оперативната страна на задачата.

Дейм Агата си записа нещо в бележник с кожена подвързия. След това попита:

— Каква е била причината за това, което се случи в Париж?

— Уейк е казал на своите хора, че става въпрос за запазването на монархията.

— Да, преди време каза същото и на мен — кимна Грентъм. Вече се беше успокоил, но в гласа му все още се усещаше враждебност.

— Обаче не това е причината, за да нареди убийството — продължи Карвър. — Операцията е поискана и платена от Жуковски. Дава ли той пукната пара за съдбата на британската монархия? Не мисля.

Грентъм се намръщи.

— Тогава какъв мотив е имал?

— Мисля, че Жуковски е платил на Консорциума няколко милиона лири. Той е бизнесмен, значи е смятал, че ще има печалба от това.

— Как?

— Проверете къде са интересите му. Той е играч в руската търговия с оръжия. Не съм голям почитател на кралското семейство, но дори аз съм виждал по телевизията как принцесата говори с деца, които са изгубили крайниците си в някоя война.

— За какво намеквате? — попита Грентъм.

— Мини. Русия е един от най-големите производители в света, а мините са една от най-продаваните стоки на международния пазар. Те са малки, много леки и се правят от пластмаса. Можеш да ги сменяш като кутия цигари и затова всички купуват мини. Правителствата, терористите, и добрите, и лошите. А каква е производствената им цена? Петдесетина лири?

— По-скоро около двадесет и пет — подхвърли Грентъм.

— А се продават за колко…

— На черния пазар за около двеста лири.

— Добре — каза Карвър, — ето го мотива. Мините са бизнес за милиарди долари, но същевременно са източник на големи злини. Затова много хора искат този бизнес да бъде прекратен и с тази цел започват кампании срещу мините.

— Знам, защото досиетата им са при мен — сухо каза дейм Агата.

— Но тези кампании никога не стигат доникъде, защото политиците не ги е грижа за осакатените деца в Африка или Косово. — Карвър си пое дъх и продължи: — Не и докато най-фотогеничната жена в света не се появи и не започна да дундурка бебета. Тогава политиците хвърлят око на допитванията до общественото мнение и изведнъж всички вече подготвят международни договори за забрана на мините. А това е много лошо за човека, който ги продава. Изведнъж хората вече не искат да купуват продукцията му. Всички тези милиарди започват да се стопяват пред неговите очи. Какво трябва да направи Жуковски? Знаем, че за него да убива не представлява проблем. Иначе не би произвеждал мини. Затова похарчва няколко милиона, за да премахне тази пречка. Това може да бъде наречено мотив, но за него е просто разумна инвестиция.

Дейм Агата почука с писалката си по плота на масата.

— Да, теорията си я бива.

— Можете ли да измислите по-добра? — попита Карвър.

— Не, но и няма за какво, защото мога да кажа, че е било нещастен случай.

— Добре, нещо друго? Вече трябва да тръгвам.

— Да — намеси се Грентъм. — Ако ви пуснем да излезете от сградата, не мислете, че сте се измъкнали. Дейм Агата може и да изпитва скрупули, но аз не се притеснявам толкова от идеята за нелегална екзекуция. Бих ви застрелял още сега, без много да му мисля.

— Защо не го направите?

— Защото предпочитам да ви притежавам. Срещу името ви има дълг. Дълг, който никога не може да бъде изплатен. Онова, което сте направили, не може да бъде забравено. Но можете да изплащате… да ги наречем репарации. Можете да правите разни неща за мен, за вашата родина. Ако ви убият при това, лош късмет, но на мен няма да ми пука. Ако успеете, чудесно, значи сте направили нещо добро, за да намалите злината. Това е положението. Или ще работите за мен, или ще ви закараме на някое сметище, ще ви гръмнем в тила и ще ви заровим под тонове отпадъци.

Грентъм замълча и погледна Карвър в очите. След това тихичко и с лека насмешка в гласа попита:

— Е, кой от двама ни е маймуняк?

Карвър кимна, приемайки заяждането. Той беше започнал, затова Грентъм имаше право да си го връща. Освен това изглеждаше приличен човек, като оставим настрана заяждането. Карвър се зачуди какви ли биха били техните професионални взаимоотношения, ако беше останал в Специалната флотска служба, войникът и шпионинът, и двамата от една и съща страна на барикадата, горе-долу на едни години и равни по чин. Сигурно щяха да работят много добре заедно. Но сега щеше да е съвсем различно.

— Добре — каза той най-накрая, — да предположим, че приема. Каква ще бъде първата задача?

— Очевидно Жуковски, но не защото ми пука дали ще спасите московската Мата Хари. Не ми приличате много на рицар в лъскава ризница. Единственото, което ви интересува, е да очистите руснака, преди той да го направи. Вижте му сметката. Очистете и помощника му Курск. Ще ни направите услуга.

— Не вярвам да получа някаква подкрепа — отбеляза Карвър.

— Сигурно се шегувате.

— Така си и мислех. И какво, ако успея?

— Ще живеете още един ден, но условията си остават същите. Има колкото искаш сметища.

В стаята настъпи мълчание. След малко Грентъм заговори отново, но вече с по-примирителен тон.

— Вижте, Карвър, били сте добър човек. Вършили сте добра работа. Това е вашата възможност отново да вършите добра работа. Тя няма да бъде известна на широката публика, но вие ще знаете…

Карвър започна да преценява думите на Грентъм. Той му предлагаше възможност за изкупление, точно както беше направила и дейм Агата. Май щеше да падне голямо изкупване. Като се вземе предвид станалото, не беше толкова лош вариант.

— Не си правете труда да звъните на летището — каза той на дейм Агата. — Самолетът може да излети без мен.

Тя се изненада.

— Отхвърляте нашето предложение?

— Не, но ми трябва самолет, който ще ме закара там по-бързо. Затова, макар да прилича на подкрепа, трябва да използвам телефона ви.

Дейм Агата го плъзна по бюрото към него. Карвър набра номера на оператора.

— Дайте ми номера на „Платинум Прайвит Авиейшън“. Намират се на Бигин Хил…

Той сложи ръка на микрофона и каза на дейм Агата:

— Освен това имам нужда от чантата си, заедно с всичко вътре: пистолета, паспортите, видеокамерата и парите. Не се страхувайте, няма да стрелям.

Грентъм извади пистолет от кобура под мишницата и го насочи срещу Карвър.

— В случай че промените мнението си.

Дейм Агата излезе от стаята. Малко по-късно вратата се отвори и тя се върна, придружена от секретарка, която носеше кожената чанта. Карвър й махна да я донесе. Той вече разговаряше с фирмата за самолети под наем.

— Имате късмет — каза един приятелски и делови глас от другата страна на линията. Учудващо бе колко мили ставаха хората в британската авиация и медицина веднага щом решите да ползвате частни услуги. — Точно в момента чакаме един „Лиър“ 45 от Ница. Екипажът е нощувал във Франция, значи могат да ви закарат до Швейцария и да ви върнат в рамките на техния дневен лимит от летателни часове. Предлагам да кацнете в Сион. Това е много по-малко летище от Женева или Цюрих, но е по-близо до Гстаад. Само на петнадесет минути с хеликоптер през Алпите. Не се притеснявайте, ние ще уредим това за вас. Междувременно ще заредим самолета, ще приготвим летателния план и ще се погрижим да излетите колкото може по-скоро. Ще бъдете в Сион след по-малко от три часа.

— Прекрасно — възкликна Карвър.

— Радвам се, че можах да ви помогна — каза гласът. — Това ще ви струва 5546 лири, включително ДДС и наема за хеликоптера от Сион до Гстаад. Можете ли да ми дадете номер на кредитна карта?

— Да — отговори Карвър. — „Американ Експрес“ на името на Джеймс К. Мъри.

След като свърши с наемането на самолета, Карвър се обърна към двамата шпиони.

— Добре, а сега ще тръгвам.

Дейм Агата го гледаше как излиза от стаята, после се обърна към колегата си от МИ6.

— Не му каза за момичето.

Грентъм точно прибираше пистолета си.

— Не.

— Мисля, че грешиш относно чувствата му към нея.

— В такъв случай просто си губи времето.

Тя направи гримаса.

— Как смяташ, че ще реагира, когато научи?

— Ще бъде изпълнен с ярост и ще поиска да си го върне. Тогава ще бъде още по-склонен да убие Жуковски или да умре.

— Значи ние печелим независимо какво ще стане — отбеляза дейм Агата.

— Да — потвърди Грентъм, — такава беше идеята.

 

 

Вече беше 2 и 40 в Лондон и един час по-късно в Швейцария. Гстаад се намираше на около 800 километра от Лондон, а Карвър разполагаше с двеста минути, за да ги измине. Горе на стената часовникът продължаваше своя неспирен отмерен ход.