Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

63.

Част от Карвър искаше да се изправи пред Тренч и да го попита защо постъпва по този начин. Но дори старото копеле да кажеше истината, тя нямаше да е нещо, за което да не може да се сети сам. Който и да беше наемал Карвър през последните няколко години, вече е бил включил Тренч във ведомостта, защото той все още командваше частта. Логично. Той беше съвършеният вербовчик, а Карвър съвършеният кандидат за работата на убиец: способен, добре обучен и достатъчно гневен и разочарован, за да е готов да си изцапа ръцете срещу подходящо заплащане.

Нямаше защо да се самосъжалява. Бяха го купили и си плати за това. Веднага щом престана да бъде полезен, Тренч беше планирал да се отърве от него подобно на всяка друга излишна част от оборудването. Сигурно не за пръв път изпращаше хората си на самоубийствени мисии. Всеки командир трябваше да е готов да жертва нечий живот заради едно по-голямо добро. Карвър можеше да стене колкото си иска заради предателството, можеше да се прави на наранено дете, което се чуди защо татко му е толкова зъл с него, но Тренч никога не го беше молил да му бъде баща заместител, макар с удоволствие да се възползва от чувствата, които Карвър прехвърли върху него.

Във всеки случай, заключи Карвър, той беше прекарал целия си трудов живот, като убиваше хора, за което му плащаха. Затова нямаше право да се оплаква, когато искаха да убият него.

Но не беше длъжен да се остави да го направят.

В непромокаемото яке на Карвър имаше дълбок джоб, който се затваряше с вертикален цип и се спускаше право надолу до лявата страна на гръдния му кош. В него имаше две пластмасови тръби, дълги малко повече от шейсет сантиметра. Долните им краища бяха боядисани в червено, което изсветляваше с помощта на оранжева лента и продължаваше до жълтия връх, украсен с очертанията на стрелец с лък, стъпил върху емблема, в която пишеше „Икарус“. В долния край на тръбата имаше червен найлонов плик.

Карвър извади едната тръба и застана странично до стълбата. Протегна се нагоре, отвори с една ръка капака на люка, пускайки вътре порив на вятъра, съпроводен от безброй пръски и оглушителния шум на бурята. После вдигна другата си ръка и насочи тръбата хоризонтално на едно равнище с палубата отвън. Тогава дръпна свободния край на лентата. Изведнъж се чу рязко изфучаване, както при изстрелването на фойерверк, след това тревожния вик на човек, дращенето на рикошети по страните на кокпита, докато тръбата се блъскаше насам-натам и най-накрая, по-малко от секунда по-късно, избухването на сигнал за бедствие.

Гъст червен дим започна да се кълби през отворения капак на люка, Карвър се втурна нагоре по стълбата и се гмурна в пъклено червения пушек. Различи пред себе си силуета на мъж с вдигната ръка, видя проблясването на изстрелите и чу потракването на куршумите, когато Тренч започна да стреля през дима по посока на капака. Три куршума се забиха в дървената му рамка, като някак си пропуснаха Карвър, и тогава той се блъсна в корема на Тренч, просвайки го върху пейката в задния край на кокпита.

Карвър стовари десния си юмрук с все сили в слабините му. Протегна се към дясната му ръка и с отчаяно усилие я избута встрани от кокпита, опитвайки се да избие пистолета от неговата здрава хватка. Двамата мъже се бореха и срещу пушека, и един срещу друг, сякаш бяха под водата и не можеха да дишат. Стремяха се отчаяно към глътка въздух, същевременно потънали в първичната битка за оцеляване.

Карвър най-сетне почувства как хватката на Тренч се отпуска от пистолета. Без да обръща внимание на отчаяните му опити да го удари със свободната си ръка и да го ритне с крака, той насили дясната си ръка между пръстите на по-възрастния мъж и ръкохватката на пистолета му. Успя да хване единия от поотпусналите се пръсти, изви го назад и Тренч зави от болка, защото му беше извадил най-долната става. Тогава пистолетът падна на палубата и се плъзна нанякъде по хлъзгавата й от водата повърхност.

Карвър се изправи със залитане на крака, гърдите му дишаха учестено, а очите му бяха пълни със сълзи. Тренч седеше пред него, хванал ранената си ръка, кашляйки и зяпайки да си поеме дъх. Понечи да се изправи, но Карвър го удари два пъти, отляво и отдясно по лицето, влагайки цялата си сила. После сграбчи посивялата коса на Тренч и блъсна главата му в дървения ръб, който обикаляше горния край на кокпита. Нанесе му три дивашки удара, от които Тренч почти изгуби съзнание и започна силно да кърви.

Карвър сграбчи предницата на непромокаемото му яке и го вдигна да се изправи.

— Седни на ръцете си — нареди той.

Стенейки от болка, Тренч пъхна дланите си под бедрата.

Сигналната ракета все още бълваше дим, но сега неспирният бурен вятър го отвяваше на виещи се червени струйки. За миг пушекът около Карвър се разнесе и той вдиша чист морски въздух в пламтящите си дробове.

— Къде е тя? — изръмжа той.

Тренч го погледна със замъглен, разцентрован поглед.

— Кой къде е?

Карвър го плесна силно по лицето.

— Александра Петрова, моето руско момиче, за което питаше. Това беше голяма грешка. Издаде се. Както и да е. Къде е тя сега?

— Божичко, тя… нямам никаква представа.

Този път Карвър го плесна с опакото на ръката.

— Наистина — настоя Тренч. — Нищичко не знам за руснаците. Те не бяха моя идея.

— Тогава чия идея са?

На лицето на Тренч се появи уморена, размазана усмивка. Той се беше наклонил леко напред със зинала уста и все още се опитваше да успокои дишането си.

— Скъпо момче, аз те научих на всичко за устояването на разпити. Наистина ли смяташ, че сега ще ме накараш да проговоря?

Карвър го погледна в очите.

— Не, не смятам — отговори той.

— Е, тогава какво ще правиш?

Въпросът изненада Карвър и той осъзна, че не знае отговора. Точно в този миг на нерешителност Тренч нанесе удара си. Сви крака до гърдите и след това ги изстреля напред с ходилата, блъсна Карвър в гърдите и го запрати в другия край на палубата.

В същия момент една вълна се стовари в средата на „Тамариск“, покри двамата мъже с пенеща се вода и разклати палубата нагоре и встрани. Докато се препъваше назад, Карвър изгуби равновесие и се строполи безпомощно на палубата.

Главата му се стовари до малък черен предмет, който лежеше на студеното мокро дърво. Когато яхтата се наклони отново, той осъзна, че това е пистолетът на Тренч, който започна да се плъзга покрай него назад към мъжа, който искаше да го убие.

Бившият командир на Карвър, неговият учител и ролеви модел, вдигна пистолета със здравата си ръка и се завъртя, за да стреля. Очите му блестяха яростно и триумфално, но се разшириха и запърпаха от уплаха и изненада, когато Карвър изстреля втората сигнална ракета.

Тя улучи Куентин Тренч в лицето, пластмасовата тръба мина през небцето му в мозъка и го запрати напряко на тясната кърмова палуба, а после през перилата във водата. Там ракетата избухна и пръсна черепа му в облак от кръв, мозък, ярка светлина и вдигащ мехурчета дим.

Когато сигналът за бедствие хвърли кървавочервената си светлина, осветявайки всичко наоколо, Самюъл Карвър видя великанския нос на „Скандуейв Адвенчърър“ да се извисява над него — неподлежаща на възпиране стена от черна стомана, огромна и неустоима като лавина.