Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

2 септември, вторник

56.

Карвър прекара остатъка от нощта в „Новотел“ пред Макон на около 130 километра след френската граница. През цялото време се беше промъквал по странични пътища, настрана от магистралите, касите за магистралните такси и любопитните очи на официалните власти. По време на пътуването обмисляше каква да бъде следващата му стъпка. Всяка изминала минута поставяше Алекс в още по-голяма опасност. Колкото до Курск, тя го беше предала и неговият шеф сигурно щеше да реши същото. Колкото по-дълго останеше в техните ръце, толкова по-далече можеха да я отведат и да й причинят по-големи злини.

Въпреки това не можеше да си позволи да поема глупави рискове. Ако искаше да стигне до Алекс, първо трябваше да стигне невредим в Лондон, да притисне лорд Криспин Малгрейв и да разкрие мъжете зад парижкия заговор. Но така, както изглеждаше, в него участваше както руската мафия, така и британското разузнаване. Неговото описание сигурно вече беше разпратено по летища, пристанища и големите гари. Ако го хванат по пътя, никога нямаше да стигне до нея.

Той се събуди в седем и половина и се обади на Боби Фолкнър. В Лондон беше един час по-рано, но досега не беше срещал хора с малки деца, които да спят до по-късно от разсъмване. Неговият приятел вдигна слушалката с едно сънливо:

— Ъъъ, ало?

Карвър премина направо на въпроса:

— Линията ти обезопасена ли е?

Фолкнър се изкиска уморено.

— Добро утро, Пабло. Две обаждания в течение на три дни си е направо чест. Какво искаш да кажеш с „обезопасена линия“?

— Подслушват ли те, записват ли те, подложен ли си на някакво наблюдение?

— Пабло, сега съм брокер на недвижими имоти. Щеше да го знаеш, ако си правеше труда да се обаждаш по-често. Така че освен ако конкуренцията не иска да узнае кога на пазара ще се появи добър имот с три спални и нужда от малък ремонт, не, не ме подслушват, мамка му. Защо питаш?

— Имам нужда от голяма услуга. Наистина много голяма, от онези, които се правят само на брат офицер.

— От онези, които трябва да правя за теб заради всички тези години, които прекарахме, воювайки рамо до рамо, спасявайки задника на другарчето, докато ни писна…

— Аха, от този вид.

— Доста нахално, но ти винаги си бил такъв. Добре, разкажи ми за тази услуга. Ще си направя чаша силно кафе и ще опитам да се разсъня.

— Добре — съгласи се Карвър. — Още ли имаш онази лодка?

— Да-а — предпазливо отговори Фолкнър.

— Къде я държиш?

— В Пул, както преди. Хайде, Пабло, за какво е всичко това?

— Трябва да пресека Ламанша, но не искам да си купувам билети, нито да минавам през паспортни и митнически проверки. А ти си единственият от моите познати, който има десетметрова яхта. Трябва да дойдеш да ме вземеш. Ако стоянката ти е в Пул, мисля, че Шербург е най-подходящото място.

От другия край на линията се чу дълга въздишка, а после тракането на порцелан върху мраморен плот.

— Чакай да изясним нещата. Значи искаш да плавам соло най-малко колко… девет часа, ако предположим, че ветровете и вълните ще се държат мило, да те взема от Шербург и да изкарам още девет часа по обратния път? Боже мили, Пабло, щом така и така ще бъдеш в Шербург, вземи ферибота като всички нормални хора.

— Не, Боби, наистина не мога. А и ти няма да плаваш сам по обратния път. Аз ще ти помагам.

— Боже милостиви… Кога трябва да се състои това плаване?

— Довечера. Трябва да преплаваш Ламанша днес, защото аз трябва да се върна под прикритието на нощта.

От другата страна на линията настъпи продължително мълчание. Карвър чу да се налива вода в чаша, после потракването на лъжичка, а след това сърбането на човек, който отпива първата гореща глътка от сутрешното си кафе.

— Добре, Пабло, каква е тази история? В какви неприятности си се забъркал?

— Страхувам се, че не мога да ти кажа.

— Да, но ще ти се наложи. Виж какво, аз съм женен човек. Имам семейство, за което трябва да мисля. Не мога да си рискувам главата само защото ти си ме помолил за услуга. Имам правото да зная в какви неприятности ще се забъркам.

— Да — съгласи се Карвър, — имаш това право, но не ти трябва да знаеш за какво става дума. Ако ме докараш, на мига щом стъпим на суша, си казваме довиждане и няма да се обаждам, докато цялата тази работа не приключи.

— Докато не приключи какво?

— Докато не уредя един дребен личен проблем. — Карвър се замисли за момент, защото се опитваше да прецени колко може да каже. — Боби, чуй ме. Срещнах едно момиче. Първата от времето на Кейт, която значи нещо за мен. Мисля, че може да е жената, която търся.

Фолкнър се изсмя.

— Значи трябва да влезеш в страната, без съпругът й да разбере?

— Ще ми се да беше така. Но тя бе отвлечена. Снощи я отвлече един руснак. Обаче аз не знам къде я е отвел. Не знам и за кого работи.

— Откъде я отвлече руснакът?

— Женева.

Чу се още едно отпиване.

— Нещо не схващам. Защо ти трябва да идваш тук?

— Защото хората, които са заповядвали на този тип или поне знаят кой го е направил, са в Лондон. А аз не искам да разберат, че идвам. Затова никакви кредитни карти, митници или паспорти.

В другия край на линията отново настъпи мълчание.

— Е, мога ли да разчитам на теб?

— Мисля, че усещам симптоми на грип — отговори Боби.

— Искаш да кажеш, че не си достатъчно добре, за да ми помогнеш?

— Не, това ще кажа в службата. Можеш ли да стигнеш до яхтеното пристанище на Шербург в девет вечерта местно време?

— Да.

— Чудесно. Ще се видим там.

— Благодаря, Боби, задължен съм ти.

 

 

На Боби Фолкнър не му беше много приятно да обясни на жена си, че изчезва за следващите двадесет и четири часа, и то в най-добрия случай, и я оставя да се оправя с бебето сама, докато той прави услуга на човек, когото не бяха виждали от три години. Жените по принцип не вярват, че лоялността на съпрузите им към мъжете, с които са служили, трябва да е по-голяма от тази към собствените им съпруги и деца. Боби разбираше, че Кери е права, и то несъмнено, но също така знаеше, че законите на честта, които свързват братята офицери, са нерушими.

Беше напълно очевидно, че Пабло Джексън се беше забъркал в сериозни, а може би и криминални неприятности, но това нямаше значение. Фолкнър познаваше и други стари другари, които бяха попадали в затвора. Братята отиваха на процеса, за да им дадат морална подкрепа, наглеждаха семействата им, докато бяха вътре, и щом излезеха, организираха голям купон. И го правеха, защото знаеха, че ако някой ден си разменят местата, те щяха да направят същото.

Затова стисна зъби и понесе гнева на Кери, сълзите и леденото мълчание след тях. Но все пак й обеща, че няма да участва сам в малоумния план на Пабло, затова и той проведе един телефонен разговор.

— Ало, Куентин — каза той, когато го свързаха.

— Боби, скъпи приятелю, какво мога да направя за теб?

— Току-що говорих с Пабло Джексън. Обади ли ти се онзи ден? Аз му дадох твоя телефон.

— Не. Памела каза, че е звънял, но по-късно не се обади пак.

— Мисля, че малко е загазил.

Фолкнър обясни положението и завърши с молба за помощ:

— Ще бъда много благодарен, ако има кой да ми помага на яхтата. Това ще направи начинанието много по-лесно.

Тренч се засмя.

— Значи ще разменим старите си постове, а? Ти ще си капитанът, а аз покорният екипаж.

— Не бих се изразил по този начин.

— Хайде, хайде, само те закачам. Днес имам няколко срещи, но секретарката ми може да ги прехвърли за друг ден. Къде да дойда?

— В десет в яхтения клуб в Пул. Яхтата е един „Ръстлер 36“[1] на име „Тамариск“.

— Добре, да не губим повече време в разговори. Ще се видим там.

 

 

Карвър не беше ял от вчера на обед, затова причини значително опустошение на хотелската сутрешна шведска маса, плати сметката си в брой, а след това спря на една бензиностанция и напълни догоре резервоара на аудито. Разполагаше с малко повече от дванадесет часа, за да прекоси Франция от източния край до северозападното й крайбрежие. По магистралите това щеше да е лесно, но той трябваше да се придържа към малките пътища, задръстени от движение и пресичащи безброй провинциални градчета. Мощността на колата нямаше да му помогне много, когато се окажеше заседнал зад трактори, камиони и стари ситроени. Затова трябваше да тръгне колкото може по-скоро.

Бележки

[1] Марка яхти, произвеждани в Корнуол. — Б.пр.