Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Том Кейн

Заглавие: Специалист по злополуките

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 02.06.2008

ISBN: 978-954-585-913-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2387

История

  1. — Добавяне

4.

На по-малко от два километра от апартамента, който Карвър беше превърнал в капан, двама мъже с фалшифицирани документи за самоличност си вършеха работата в сграда с фалшиви нотариални актове за собственост. Единият беше познат на Карвър като Макс. Набръчканото му лице имаше изражението на умиращ от глад жокей или на музикант от „Ролинг Стоунс“. Твърдата му коса беше остригана до черепа. Носеше очила без рамки, тъмносиво сако и кремава плетена вратовръзка.

Модерният му вид изглеждаше не на място в това обкръжение. Той току-що бе влязъл в гостната на господарска градска къща от осемнадесети век, декорирана с пищна разточителност. Таваните й се издигаха на четири метра, в нея имаше мраморна камина, антикварни мебели, портрети на предци в тежки позлатени рамки, грамадни книги с илюстрации и лъскави списания, изкусно струпани върху инкрустирани масички за кафе. Който и да беше аранжирал интериора, явно се бе опитал да събуди великолепието на една отминала епоха. Нямаше нито едно перде, абажур или калъф на стол в цялата къща, от които да не висят пискюли или ресни.

Макс се огледа с отвращение. Мястото имаше вид на някакъв шибан музей. Той насочи вниманието си към мъжа на средна възраст в бежови кадифени панталони, зелен пуловер и закопчана догоре светлосиня риза, който стоеше пред незапалената камина с чаша уиски в ръка. Ниското му, набито тяло бе започнало да тлъстее, защото земното притегляне и липсата на физически упражнения взимаха своето.

— Сър, имам новини от Карвър.

Служебната титла на другия беше директор по операциите. Някои от служителите го наричаха ДО. Когато искаше да създаде впечатление за приятелско отношение, той казваше на хората:

— Наричайте ме Чарли. — Но Макс предпочиташе „сър“. Не обичаше да се сближава с началниците си, защото тогава те започваха да си позволяват волности. Държеше се с тях мило, но официално, така че всеки да си знае мястото.

— Как се справя? — попита директорът по операциите.

Гласът му прозвуча уморено. Той плъзна ръка по косата си надолу по тила. През последните два дена не беше спал повече от три часа. Работеха бързо и под натиск, често пренебрегвайки предпазливостта. Макс се запита дали старият човек още има сили за това.

— Добре — отговори той. — Обаче изглежда е получил пристъп на угризения на съвестта.

— Наистина?

— Разтревожи се, че могат да загинат невинни хора.

Директорът по операциите се засмя, но се стегна, когато видя неодобрителното изражение на Макс.

— Съжалявам — извини се той. — Изглежда напрежението си казва думата. Но ти вероятно схващаш иронията.

— О, да, разбира се.

— Добре. Руснаците на позиция ли са? — Той въздъхна силно и ядно. — Не обичам да използвам нови хора за такива задачи. Все пак председателят ме увери, че са първокласни. Той сигурно знае какво говори.

— На позиция са — отговори Макс. — Екипите за наблюдение също са на място. Готови сме да действаме веднага щом бъде установен контакт.

— Отлично — каза директорът по операциите. — Значи трябва просто да почакаме, докато шоуто започне.