Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

75.

Карвър не знаеше колко дълго го бяха държали сам в мрака. Опита се да добие известна представа за размерите на своята килия, като се изправи на крака и със залитане стигна до най-близката стена. После тръгна покрай нея, за да обиколи цялото помещение. Приличаше на квадрат, дълъг може би двадесет от спънатите му крачки. Той стигна до единия ъгъл и се сви на кълбо, треперещ от студа, който проникваше в костите и вцепеняваше мускулите му.

Беше много неприятно, но нищо кой знае какво. Техниките, използвани от тях досега, бяха доста примитивни: просто лишаване от усещания. Помещението беше мъртвешки тихо. Вероятно бе напълно шумоизолирано. Лишението от сетивни усещания се допълваше от физическото и сексуално унижение на насилствената голота. Ако това беше най-доброто, на което бяха способни, можеше да се справи. Но като имаше предвид кагебисткото обучение на Жуковски, вероятно беше само в началото. Бяха му оставили достатъчно време в самота, за да седи и да си представя какво ще последва. Искаха страхът му да улесни задачата им.

Карвър си заповяда да освободи съзнанието си от страха. Да мисли положително и да се съсредоточи върху своите планове.

Сякаш мина цяла вечност, преди да чуе щракането на резетата, шума от стъпки и грубите руски гласове. Беше издърпан да се изправи и отново го повлякоха за веригата. Излязоха от килията и пак поеха надолу по коридора. След това усети ръце на раменете си, които го завъртяха на 180 градуса и после отново го задърпаха напред.

Пръстите на краката му се блъснаха в нещо твърдо, което го накара да изкрещи от болка и изненада. Около него се разнесе смях. Получи силен ритник в гърба и усети, че изтеглят ръцете му нагоре. Зад гърба си чу една-едничка дума на английски:

— Стъпала!

Той вдигна десния си крак толкова високо, колкото оковите на краката му позволяваха, и едва можа да стъпи на грапавия цимент на първото стъпало. След това вдигна и левия си крак, за да стъпи на него. Това беше бавен и унизителен процес, а те го караха да бърза с удари и ритници, като всеки път избухваха в дрезгави смехове.

Най-накрая стигнаха до горе. Скоро подът стана гладък. Първо със студени каменни плочи, а след това под стъпалата си почувства мекотата на килим. Спусна се по няколко ниски стъпала, препъна се и едва не падна напред, преди едно дръпване за веригата да го изправи отново на крака.

Последва команда отново от една дума:

— Спри!

Карвър застана неподвижно. Някой го хвана за китките и свали ръкавиците от ръцете му. След това усети пръсти по гърлото си, последва рязко дърпане и качулката отхвръкна от главата му, а той запримигва с очи на светлината. Постепенно зрението му се избистри.

Стоеше в нещо като работно кътче в единия край на голям отворен хол. Усещаше топлината на пламъците по голия си гръб. Зад гърба му имаше открита от всички страни камина. Стъпалата, по които се беше препънал, водеха към стените, ограждащи огнището. Пред него дебел персийски килим покриваше пода. Вляво, до стената имаше дълъг диван с формата на плитка подкова, тапицирана с шоколадова на цвят кожа. На другата стена беше монтиран широкоекранен телевизор. Горилите на Курск седяха на дивана. Единият от тях, червенокосият, държеше нещо, което приличаше на старо дистанционно за телевизор. Курск стоеше до Карвър, без да продумва и просто наблюдаваше.

Очите на Карвър се съсредоточиха върху мъжа в подхождащото на дивана кресло, седнал точно по линията на погледа му, облечен в сив официален костюм. Той го оглеждаше от горе до долу с безпристрастната обективност на полицейски патолог, който проучва труп в моргата. Имаше нещо дълбоко обезпокоително в този заучен внимателен оглед. За пръв път Карвър се почувства засрамен от голотата си и от положението си на пленник. Трябваше да се насили да държи главата си изправена и да не отмества очи.

— Добър вечер — каза мъжът. — Аз съм Юри Жуковски. Нека ви обясня вашето положение. Първото, което трябва да разберете, е, че не можете да се надявате да избягате. Дори да предположим, че по някакъв начин успеете като Худини да се освободите от оковите си, ще бъдете обездвижен на мига. Вероятно сте забелязали, че имате черен найлон около кръста. Това е колан РЕАКТ, съкращение за електронно задействана технология. На гърба ви е батерията, до която не може да стигнете. Тя може да изпрати петдесет хиляди волта в тялото ви. Както подсказва името на колана, той се задейства дистанционно.

Сега Карвър разбра какво държи мъжът на дивана.

— Този колан се използва от американските власти, за да сдържат склонните към насилие затворници — продължи Жуковски, — но наскоро беше осъден като инструмент за мъчения от онези либерали с размекнати мозъци, които работят в „Амнести Интернешънъл“. Те възразяват, че освен пълната неподвижност, на която се излага обектът на токовия удар, той предизвиква и ужасна болка, мозъчни увреждания и дори напикаване. Обаче за моите нужди всички тези недостатъци са по-скоро препоръки.

Карвър погледна надолу към черната лента, която опасваше кръста му.

— Ох! — каза той сухо. — Сигурен съм, че боли. Но има нещо, което трябва да знаете. Аз си направих копие от твърдия диск на лаптопа, точно както вие предположихте. Освен това записах пълни самопризнания на видео, описвайки участието си в смъртта на Уелската принцеса. Но звездата в тях сте вие. И ако утре сутринта не съм жив и здрав, всички големи медии в западния свят ще получат копия и от двете.

Жуковски се намръщи, сякаш наистина е учуден от подобни несправедливи обвинения.

— И смятате, че това ще ви защити? Моля, използвайте ума си. Имате ли представа колко фалшиви самопризнания са наводнили вестниците и телевизионните станции? Всеки откачалник на този свят иска своите пет минути слава. А що се отнася до компютърни дискове и конспиративни теории, вече има стотици. Никой няма да ви обърне внимание. Просто ще хвърлят диска и самопризнанията ви в кошчето заедно с останалите. Добре, мисля, че изяснихме този въпрос. Сега ми позволете да ви представя своите служители. Надявам се, че ще направят краткия ви престой тук колкото може по-неприятен. Разбира се, с господин Курск вече се познавате. — Подобно на фронтмена на рокгрупа, който представя по-маловажните й членове, Жуковски посочи с пръст съсухрената фигура с розовеещата се коса. — А това е господин Титов. Както вече сте забелязали, той държи дистанционното за колана. — Кръглоликият мъж с дебелите устни, чийто нос сега бе скрит под превръзки, беше следващият. — Това е господин Руцев — обяви Жуковски. — И накрая — той посочи с ръка един корав на вид мъж с груби черти, които не се бяха разхубавили от удара по носа в женевския бар, — господин Димитров.

Мъжът направи ироничен поклон. Карвър кимна в отговор.

— Разбира се — продължи Жуковски, — запазих най-хубавото за най-накрая.

Той погледна нагоре към единствения човек, когото Карвър беше положил съзнателни усилия да не гледа: красивата фигура, отпусната на облегалката на креслото, която прокарваше огненочервени нокти през косата на Жуковски и въздъхна от задоволство, когато той плъзна ръка по разголеното й бедро.

Юри Жуковски се усмихна на Самюъл Карвър.

— Мисля, че с моята любовница вече се познавате.