Серия
Самюъл Карвър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accident Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

50.

Някаква врата се отвори няколко педи и сноп синя неонова светлина падна върху сиво-черните павета.

— Ссс! Пабло! Влез!

Карвър беше измъкнат от анализа на собственото си аз като човек, събуден от сън. Той се огледа и видя източника на гласа.

— Не тази вечер, Фреди. Съжалявам, друже, но не сме в настроение.

— Влизай, това е важно.

Настоятелността в гласа на Фреди накара Карвър да спре и да го погледне по-внимателно. Той хвърли поглед и към Алекс, но не видя реакция у нея.

Минаха покрай няколкото масички пред кафенето и влязоха в малкото помещение с нисък таван. В заведението нямаше други хора, освен един възрастен човек, прегърбен над купа с минестроне[1]. Карвър му кимна и каза:

— Добра вечер, Карл, как си?

Старецът изръмжа нещо неопределено в отговор и се зае отново със супата си.

— Идва всяка вечер, обикновено е последният клиент. Винаги изяжда по една купа минестроне — обясни Карвър, макар че Алекс не му обръщаше внимание.

Той се обърна отново към Фреди.

— Какъв е проблемът?

Фреди бръсна барплота с кърпата, която носеше втъкната под колана на бялата престилка.

— Засега никакъв, но за по-късно не знам. Пабло, някакви хора те търсят. Първо, някакъв французин. Каза, че работи за Федералното министерство на вътрешните работи. Това очевидно беше лъжа, но съм сигурен, че беше ченге. След това една англичанка, много любезна, обаятелна, но задаваше много въпроси.

— Опиши я.

— Типична англичанка, нали разбираш? Не толкова изящна и елегантна, но доста привлекателна.

— Коса? Облекло?

— Ами… дай да помисля. — Фреди се смръщи. — Светлокестенява коса, много лъскава. Носеше пола с някакви шарки, може би бяха цветя.

Карвър кимна.

— Седи петдесетина метра надолу по улицата в светлосин „Опел Вектра“. С нея има и един мъж. Когато минахме покрай тях, тя го хвана за ръката и се обърна към него, сякаш бяха влюбени или любовници. Какво искаше да научи?

— Тя разговаря с Жан-Луи, когато аз бях зает. Той й казал и за останалите мъже.

— Какви други мъже?

— Не знам, не съм ги срещал, но Жан-Луи ги видял днес следобед да слизат от някаква черна кола. После колата си заминала, но не всички мъже били вътре. Може още да се въртят наоколо.

— За колко души става дума?

— Не знам. Почакай малко. — Той отиде до другия край на помещението, отвори вратата и надникна през нея: — Жан-Луи!

От стаята на горния етаж се чу детски глас:

— Да, татко?

— Слез долу, сине.

По стълбите се чу трополене на крака и след това един малък вързоп енергия влетя в помещението, видя Карвър и изпищя:

— Пабло!

Баща му се вторачи в него, опитвайки се да изобрази строгост.

— Разкажи на господин Пабло какво видя днес следобед. Нали се сещаш, за странните мъже.

— Онези, за които ме попита англичанката?

— Да, за тях.

— Бяха трима или четирима. Изглеждаха много странни. Носеха широки шлифери, макар навън да беше топло и приятно.

Карвър клекна и се опря на бедрата си, за да погледне Жан-Луи в очите.

— Можа ли да видиш какво носят под шлиферите си?

— Не, всички бяха закопчани. Сигурно са се сварили.

— Да, сигурно. Благодаря ти, много ми помогна. А видя ли къде отидоха?

Детето кимна.

— Да, някои отидоха към твоята кооперация, а други не. Не зная какво е станало с тях. Трябваше да се прибера, защото мама каза, че е време да вечерям.

— Не се тревожи, свършил си добра работа. Смятам, че някой ден може да станеш известен детектив. Нали така, Фреди?

Фреди придоби стреснато изражение.

— Моят син? Ченге? Пабло, това не е смешно. — Той се прекръсти в престорен ужас, а след това се обърна към момчето: — Добре, а сега отивай да си лягаш. Хайде, тръгвай. Скоро ще дойда да ти прочета приказка.

Карвър гледаше как момчето излиза с галоп от бара, а после се обърна към Фреди.

— Нагоре по улицата е паркиран бус на телекома. Откога е там?

Фреди въздъхна пресилено.

— Мамка му, откъде мога да знам? Пабло, ти наистина си по-лош от ченгетата.

— Съжалявам, но това може да е важно. Просто се опитай да си спомниш. Например, когато си излизал да сервираш на хората отвън? Беше ли бусът тук сутринта? Имало ли е телефонни техници, които да работят някъде?

Фреди се замисли със затворени очи.

— Не, нямаше бус, нито техници. Трябва да е пристигнал по-късно през деня.

— Или преди малко е възникнала някаква повреда, или бусът няма нищо общо с телекома. Трябва да предположим, че вероятно второто е вярно. Какво имаме? Французинът, англичанката и нейният другар в колата, плюс банда мъже в широки шлифери, пристигнали с черна кола, но нея вече я няма, а на мястото й се появява този бус. Изглежда никой от тях няма нищо общо с останалите. Боже мили…

Алекс го гледаше.

— И сега какво?

— Ти остани тук, а аз ще отида да разбера какво, по дяволите, става.

— О, ще оставиш безпомощната жена?

— Не, просто не искам да се бия с някого, докато съм зает да се карам с теб. Това ще ми отвлича вниманието. Затова ще отида да видя кои са тези хора, ще се оправя с тях, а после можем да продължим с това, което правихме. Ако искаш.

Фреди извъртя очи и тръгна да излиза.

— Ще отида да почистя кухнята — подхвърли той през рамо, докато излизаше.

Карвър и Алекс се гледаха яростно известно време, никой не искаше да отстъпи. После тя леко вдигна рамене в знак на съгласие.

— Върви. Фреди ще ме пази.

Карвър не отговори, а само я изгледа. После се обърна и тръгна към кухнята.

— Ей, Фреди! — повика го той. — Имаш ли заден вход?

Бележки

[1] Minestrone (ит.) — буквално голяма супа, готви се в цяла Италия, но произхожда от Ливорно. — Б.пр.