Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

92

— Добре стана — заяви Дом. — Ти постъпи точно както очаквах.

Пак бяха седнали на масата пред някаква храна, също толкова безвкусна, колкото и предишната, но на Тривайз му беше все едно. Може би нямаше повече да яде на Гея.

— Постъпих така, както си мислил, че ще постъпя, но не поради причината, която си имал предвид.

— Сигурен си бил в правилността на решението си.

— Да, сигурен бях, само че не като резултат от някакво външно въздействие, каквото явно имаше. Ако избрах именно Галаксея, то беше на основата на обикновено разсъждение — такова, каквото би могъл да направи и всеки друг, за да стигне до решението. Искаш ли да ти обяснявам още?

— Разбира се, Трив.

— Имаше три неща, които можеше да направя — започна Тривайз. — Можех да подкрепя Първата фондация, можех да избера Втората фондация, можех също тъй да избера Гея. Ако бях подкрепил Първата фондация, кметът Бранно щеше да предприеме незабавни действия за установяване на господство над Втората фондация и над Гея. Ако бях избрал Втората фондация, говорителят Гендибал също щеше да предприеме незабавни действия, за да установи господство над Първата фондация и над Гея. И в двата случая щеше да се случи нещо необратимо. При положение, че някое от двете решения се окажеше грешно, то би представлявало безвъзвратна катастрофа. Ако обаче предпочетях Гея, и Първата, и Втората фондация щяха да останат с убеждението, че са спечелили относителна победа. Тогава всичко щеше да продължи като преди, тъй като вече ми бяхте казали, че за изграждането на Галаксея ще са необходими много поколения и векове. Съюзяването ми с Гея беше моят начин да спечеля време и да се уверя, че ако решението ми е грешно, ще има възможност нещата да се променят или дори да се прекроят отново.

Дом повдигна вежди, ала старото му, почти смъртнобледо лице остана безизразно. Той попита с пронизителния си глас:

— А мислиш ли, че решението ти може да се окаже погрешно?

Тривайз сви рамене.

— Не мисля, но има нещо, което трябва да направя, за да съм сигурен. Възнамерявам да посетя Земята, стига да мога да я открия.

— Ние няма да те спираме, ако искаш да ни напуснеш, Трив…

— Не съм подходящ за вашия свят.

— Не повече от Пелорат. И все пак ти си добре дошъл тук, както и Пел. Естествено, няма да те задържаме, само ми кажи, защо искаш да посетиш Земята?

— Мисля, че го разбираш — отговори Тривайз.

— Не, наистина не ми е ясно.

— Съществува информация, която ти скри от мен, Дом. Може би си имал своите основания, но ми се иска да не го беше правил.

— Не те разбирам — повтори Дом.

— За да взема своето решение, използвах компютъра и за миг влязох в досег с умовете на хората наоколо — кмета Бранно, говорителя Гендибал, Нови. Улових мимолетни впечатления за редица неща, които сами по себе си бяха без особено значение, като например различните въздействия, които вашата планета чрез Нови е оказала върху Трантор… Въздействия, целящи да накарат говорителя да тръгне към Гея.

— Е, и?

— Едно от тези неща беше прочистването на библиотеката на Трантор от всички справки за Земята.

— От справките за Земята ли?

— Да. Така че Земята наистина ще е била важна и излиза, че не само Втората фондация не е трябвало да знае нищо за нея, а дори и аз. Но ако е необходимо да поема отговорността за посоката на галактическото развитие, аз не съм склонен да проявявам невежество. Можеш ли да ми кажеш защо е толкова важно да се крие информацията за Земята?

— Трив, Гея не знае нищо за такова прочистване — отвърна убедено Дом. — Нищо!

— Искаш да кажеш, че не Гея го е направила?

— Не е тя.

Тривайз се замисли, бавно и съсредоточено облизвайки устни с върха на езика си.

— Тогава кой?

— Не зная. Не виждам каква изобщо може да е целта.

Двамата мъже дълго се гледаха един друг и накрая Дом проговори:

— Прав си. Изглеждаше, че сме достигнали до най-доброто решение, но докато този въпрос е без отговор, не можем да си позволим почивка. Остани още малко тук да видим какво можем да измислим. После ще тръгнеш с нашата пълна подкрепа.

— Благодаря — каза Тривайз.

Край
Читателите на „Острието на Фондацията“ са прочели и: