Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

35

Когато се насилеше да бъде чаровна, говорителката Делора Деларми знаеше как да овладее Масата. Гласът й стана мек, усмивката — снизходителна, очите й заблестяха, тя цялата се превърна в неподозирана сладурана. Никой не се осмеляваше да я прекъсне, всички зачакаха гърмът да удари.

Тя каза:

— Благодарение на говорителя Гендибал разбрахме какво трябва да направим. Ние не виждаме Антимулетата и не знаем нищо за тях, като се изключат ефимерните им докосвания до умовете на хората тук — в крепостта на самата Втора фондация. Не знаем какво планира центърът на властта на Първата фондация. Може да се окажем пред някакво съглашателство между Антимулетата и Първата фондация, но и това не е сигурно. Знаем само, че Голан Тривайз и неговият компаньон, чието име в момента ми убягва, отиват неизвестно къде и че Първият говорител и Гендибал имат чувството, че Тривайз държи ключа за изхода от тая голяма криза. Тогава какво да правим? Очевидно трябва да открием каквото можем за Тривайз — къде отива, какво мисли, каква цел има и дали изобщо има някаква цел, мисъл или посока, дали не е просто инструмент на по-голяма от него сила.

— Той е под наблюдение — обади се Гендибал.

Деларми сви устни в снизходителна усмивка.

— Чие? На някой от нашите външни агенти? Нима се разчита те да се изправят срещу ония, чиито възможности видяхме тук? Определено не. По времето на Мулето, а също и по-късно, Втората фондация не се е колебала да изпрати — и дори да пожертва — доброволци от най-добрите хора, които сме имали, тъй като половинчатите мерки не биха свършили работа. Когато е било нужно да се възстанови Планът на Селдън, самият Прийм Палвър е бродил из Галактиката като търговец, за да доведе онова момиче, Аркади. Не можем да седим и да чакаме — сега, когато кризата би могла да се окаже по-голяма от всички предишни. Не можем да разчитаме на дребни функционери — наблюдатели и вестоносци.

Гендибал рече:

— Ти явно не предлагаш в тоя момент Първият говорител да напусне Трантор?

— В никакъв случай — отговори Деларми. — Ние изпитваме голяма нужда от него тук. От друга страна, добре е, че имаме и теб, говорителю Гендибал. Ти си човекът, който правилно усети и прецени кризата. Ти откри ловката външна намеса в Библиотеката и умовете на демяните. Ти защищаваше възгледите си срещу опозицията на Масата и спечели. Никой тук не е бил толкова прозорлив като теб и никому другиму не може да се вярва, че ще продължи да вижда тъй ясно нещата. Според мен ти трябва да се изправиш срещу врага. Може ли да получа преценката на Масата?

Не бе нужно официално гласуване, за да се разбере каква ще е тая преценка. Всеки говорител чувстваше умовете на останалите и на внезапно ужасилия се Гендибал му стана ясно, че в мига на неговата победа и на поражението на Деларми тази забележителна жена се бе изхитрила безвъзвратно да го прати в изгнание чрез мисия, която би могла да го ангажира неопределено дълго време, докато тя оставаше тук да контролира Масата и Втората фондация, а следователно и Галактиката — като евентуално подготви на всички подобна участ.

И ако Гендибал изгнаникът по някакъв начин успееше да събере информацията, която да даде възможност на Втората фондация да парира наближаващата криза, не друг, а Деларми щеше да има заслугата, че е организирала нещата, и неговият успех само би затвърдил нейната власт. Колкото по-бърз се окажеше Гендибал, колкото по-ефикасни бъдеха действията му, толкова по-сигурно щеше да затвърди властта й.

Маньовърът бе красив, съвземането й — невероятно.

Тя толкова явно доминираше сред Масата още сега, че на практика бе узурпирала ролята на Първия говорител. Умът на Гендибал бе залят като вълна от яростта, която се долавяше откъм Киндор Шандис.

Той се обърна. Първият говорител не правеше усилия да скрие гнева си — и скоро стана ясно, че на мястото на решената вътрешна криза се задава нова.