Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

Х. МАСАТА

33

Минаха два дни и Гендибал установи, че е не толкова притеснен, колкото ядосан. Нямаше никакви причини съдебното заседание да не се състои незабавно. Беше сигурен, че ако е неподготвен — ако имаше нужда от време, — заседанието щеше да бъде организирано веднага.

Но тъй като Втората фондация се бе изправила пред най-голямата криза от Мулето насам, говорителите си пилееха времето — и то без никаква друга цел, освен да го дразнят.

Наистина го бяха раздразнили и, в името на Селдън, щяха да го накарат да нанесе тежък контраудар. Вече бе решил.

Огледа се. Чакалнята беше празна — от два дни все така. Той бе белязан човек — говорител, за когото всички знаят, че по силата на един безпрецедентен в петвековната история на Втората фондация акт скоро ще изгуби поста си. Ще бъде разжалван във войнишки чин, ще бъде понижен чисто и просто до положението на обикновен член на Втората фондация.

Само че едно бе да си редови член на Втората фондация, особено ако притежаваш почетна титла, какъвто би бил Гендибал дори и след импийчмънта, и съвсем друго някога да си бил говорител, когото са понижили…

Това обаче няма да стане, мислеше си с яд той, дажеи ако го отбягват от два дни. Единствено Сура Нови се отнасяше с него както по-рано, но тя бе твърде наивна, за да разбира положението. За нея Гендибал все още бе „учител“.

Дразнеше се, че намира в това известно утешение. Направо се засрами, когато започна да забелязва, че настроението му се подобрява, щом тя го гледаше с обожание. Да не би вече да е благодарен за толкова малки знаци на внимание?

От залата се появи един чиновник, каза му, че Масата го очаква, и Гендибал се промъкна вътре. Добре познаваше чиновника; той бе от ония, които знаят — до най-малкия нюанс — точната степен на учтивост, която заслужава всеки говорител. Учтивостта спрямо Гендибал в момента бе ужасяващо ниска. Очевидно чиновникът със сигурност го смяташе за вече осъден.

Всички бяха насядали около масата — намръщени, навлекли черните съдийски тоги. Първият говорител Шандис изглежда не се чувстваше съвсем удобно, но не позволи на лицето му да се изпише и най-малката следа от дружелюбност. Деларми — една от трите жени-говорителки — изобщо не го удостои с поглед.

Първият говорител каза:

— Говорителю Стор Гендибал, ти бе подложен на импийчмънт за неподходящо за един говорител поведение. Пред нас ти обвини Масата — неясно и без доказателства — в предателство и опит за убийство. Ти подметна, че всички членове на Втората фондация — включително говорителите и Първият говорител — трябва да бъдат подложени на щателен ментален анализ, за да се удостовери на кои от тях повече не бива да се вярва. Подобно поведение разрушава социалните връзки, без които Втората фондация не ще може да контролира сложната и потенциално враждебна Галактика и без които не може да се изгради жизнеспособна Втора империя. Доколкото всички ние станахме свидетели на тези твои твърдения, ще се въздържим от излагането на формално обвинение. Поради това ще минем направо към следващия етап. Говорителю Гендибал, имаш ли подготвена защита?

Сега Деларми — все още без да го поглежда — си позволи да пусне малка котешка усмивка.

— Ако истината може да се смята за защита, имам — рече Гендибал. — Има основания да се подозира пробив в сигурността. Този пробив може да включва ментален контрол над един или повече хора от Втората фондация — като се изключат тук присъстващите членове — и по такъв начин да предизвика смъртоносна криза. Ако вие наистина сте ускорили съда, понеже не сте искали да прахосвате времето, може би всички смътно сте доловили колко сериозна е кризата. Само че защо в такъв случай пропиляхте два дни, след като аз официално поисках незабавен процес? Твърдя, че точно тази смъртоносна криза ме накара да кажа това, което казах. Щях да съм се държал по неподходящ за един говорител начин, ако не бях постъпил така.

— Той просто повтаря обидата, Първи говорителю — меко рече Деларми.

Креслото на Гендибал беше на по-голямо разстояние от Масата, отколкото креслата на другите — сам по себе си вече ясен намек за понижение. Той го бутна още по-назад, сякаш това въобще не го засягаше, и стана.

— Ще ме осъдите ли сега, направо и противно на закона, или мога да изложа подробно защитата си?

Първият говорител каза:

— Това не е незаконно сборище, говорителю. Без да имаме кой знае какви казуси, по които да се ръководим, ние ще се наклоним в твоя посока, тъй като схващаме, че ако нашите прекалено човешки способности ни накарат да се отдалечим от абсолютната справедливост, по-добре е да позволим на виновния да остане ненаказан, отколкото да осъдим невинния. Поради това, въпреки че случаят е с толкова тежки възможни последици, че не можем лесно да оставим виновния ненаказан, ще ти разрешим да изложиш своите аргументи така, както поискаш, и толкова дълго, колкото ще ти бъде нужно, докато не бъде решено единодушно, включително и с моя собствен вот (на тази фраза той повиши глас), че е било чуто достатъчно.

Гендибал рече:

— Тогава да започна с това, че Голан Тривайз — човекът от Първата фондация, който бе изгонен от Терминус и за когото Първият говорител и аз мислим, че представлява острието на настъпващата криза — е тръгнал в неочаквана посока.

— Въпрос по същество — меко каза Деларми. — Откъде говорителят — интонацията й ясно показваше, че не става дума за титла — знае това?

— Бях информиран от Първия говорител — отвърна Гендибал, — но мога да го потвърдя и от собствени източници. При съществуващите обстоятелства обаче, имайки предвид моите подозрения спрямо равнището на сигурност в залата, трябва да ми бъде разрешено да запазя източниците си в тайна.

Първият говорител каза:

— Ще се въздържа да взема решение. Нека продължим без тази информация, но ако по преценка на Масата тя трябва да бъде получена, ще се наложи говорителят Гендибал да я предостави.

— Ако говорителят не предостави информацията сега — рече Деларми, — справедливостта изисква да споделя предположението си, че той има агент, който му служи — агент, лично нает от него и по принцип неотговорен пред Масата. Не можем да бъдем сигурни, че подобен агент ще се подчинява на правилата за поведение, които ръководят персонала на Втората фондация.

С известно неудоволствие Първият говорител заяви:

— Виждам всички усложнения, говорителко Деларми. Няма нужда да ми ги обясняваш.

— Споменах го просто за протокола, Първи говорителю, доколкото това утежнява обидата, а не е включено като отделен пункт в обвинителния акт за импийчмънта, който акт, бих желала да кажа, не бе прочетен изцяло и към който предлагам да се добави този пункт.

— На секретаря е наредено да добави пункта — рече Първият говорител — и в подходящия момент ще бъде намерена точната формулировка. Говорителю Гендибал — той поне явно имаше предвид титлата, — твоята защита наистина е стъпка назад. Продължавай.

Гендибал рече:

— Не само че Тривайз е тръгнал в неочаквана посока, но е тръгнал и с безпрецедентна скорост. Моята информация, с която Първият говорител все още не разполага, е, че той е пропътувал близо десет хиляди парсека за доста по-малко от час.

— С един-единствен скок? — попита недоверчиво някой от говорителите.

— С повече от две дузини скокове, един след друг и практически без никакъв промеждутък помежду им — отвърна Гендибал — нещо, което е още по-трудно да си представим, отколкото единичния скок. Даже и ако той сега е локализиран, ще трябва доста време, за да го последваме, а ако ни открие и наистина възнамерява да избяга от нас, няма да сме в състояние да го настигнем. А вие си прахосвате времето в игрички на импийчмънт и допускате да минат два дни, за да можете да им се насладите по-добре.

Първият говорител съумя да прикрие объркването си.

— Моля те, говорителю Гендибал, кажи ни какво значение мислиш, че може да има това?

— То е знак, Първи говорителю, за постигнатия от Първата фондация технически напредък и за това, че сега тя е много по-мощна, отколкото по времето на Прийм Палвър. Ако те ни открият и получат възможност да действат, няма да можем да им се противопоставим.

Говорителката Деларми се изправи на крака и каза:

— Първи говорителю, нашето време се губи с неща, които нямат отношение към въпроса. Не сме деца, та да се плашим с приказки за баба Космогадост. Какво значение има колко впечатляваща е машинарията на Първата фондация, след като при всяка криза умовете им ще бъдат под наш контрол.

— Как ще отговориш на това, говорителю Гендибал? — попита Първият говорител.

— Като му дойде времето, ще стигнем и до въпроса за умовете. В момента искам просто да подчертая превъзхождащата — и все по-нарастваща — техническа мощ на Първата фондация.

Първият говорител рече:

— Мини към следващата точка, говорителю Гендибал. Този пункт от защитата ти не е пряко свързан с материята в обвинителния акт за импийчмънт.

От цялата Маса имаше ясно изразени жестове на съгласие.

Гендибал каза:

— Минавам нататък. При настоящото си пътуване Тривайз има един компаньон — направи малка пауза, за да обмисли как да го определи, — някой си Янов Пелорат — доста неефективен учен, посветил живота си на издирване на митове и легенди за Земята.

— И всичко това ти е известно? Предполагам, от тайния ти източник? — попита Деларми, която зае ролята си на обвинител с ясното излъчване на добро самочувствие.

— Да, всичко това ми е известно — повтори Гендибал. — Преди няколко месеца кметът на Терминус, енергична и способна жена, започна да се интересува от този учен, без да има ясна причина, така че, разбира се, и аз се заинтересувах. Само че не съм го пазил в тайна. Цялата получена от мен информация бе на разположение на Първия говорител.

— Аз съм свидетел — с нисък глас рече Киндор Шандис.

Един по-възрастен говорител се обади:

— Какво е това „Земята“? Да не е първоначалният свят, дето непрекъснато го срещаме в приказките? Онзи, така нашумял по времето на старата Империя?

Гендибал кимна.

— В приказките за баба Космогадост, както би казала говорителката Деларми. Подозирам, че мечтата на Пелорат е била да дойде на Трантор, в Галактическата библиотека, за да намери такава информация за Земята, каквато не би могъл да получи от междузвездната библиотечна служба, която му е подръка на Терминус. Когато е напуснал Терминус заедно с Тривайз, той трябва да е смятал, че мечтата му е на път да се сбъдне. Ние определено очаквахме двамината и разчитахме да получим възможност да ги изследваме — за наша собствена изгода. Както обаче се оказа — и както сега всички знаете — те няма да дойдат. Насочили са се към цел, която не е ясна или поне засега не ни е известна.

Кръглото лице на Деларми имаше съвсем херувимско изражение, когато тя попита:

— И защо това да е толкова тревожно? С нищо не ни е по-зле от тяхното отсъствие. Всъщност, доколкото те ни пренебрегват тъй лесно, можем да заключим, че Първата фондация не познава същинската природа на Трантор, и да аплодираме делото на Прийм Палвър.

Гендибал отвърна:

— Ако престанем да разсъждаваме, действително можем да стигнем до такова успокоително заключение. Дали обаче този обрат не е резултат от факта, че някой не е оценил важността на Трантор? Дали не е възможно обратът да е следствие от обезпокоеността да не би Трантор, изследвайки тия двама мъже, да прозре важността на Земята?

Около Масата се размърдаха.

— Всеки — студено заяви Деларми — може да си измисля страховито звучащи предположения и да ги формулира с добре отмерени фрази. Само че имат ли те смисъл, когато са изсмукани от пръстите? Защо някой ще се интересува какво ние, хората от Втората фондация, мислим за Земята? Независимо дали тя е истинската първична планета, дали е мит, дали изобщо има едно-единствено място, откъдето произлизаме — това определено е нещо, което може да касае само историци, антрополози и събирачи на народни приказки като тоя твой Пелорат. Защо ние трябва да се интересуваме?

— Наистина, защо ли? — рече Гендибал. — И как така в Библиотеката няма никакви референции за Земята?

За пръв път в атмосферата край Масата се усети нещо друго освен враждебност.

— Няма ли? — попита Деларми.

Гендибал отвърна съвсем спокойно:

— Когато за пръв път чух, че Тривайз и Пелорат може би ще дойдат тук, за да потърсят информация относно Земята, аз естествено накарах нашия компютър в Библиотеката да изготви списък на документите, в които се съдържа подобна информация. Бях заинтригуван, когато се оказа, че няма нищо. Не малко, не съвсем мъничко. Нищо! И тогава вие настояхте да чакам два дни, докато дойде ред на това съдебно заседание, а в същото време любопитството ми бе възбудено още по-силно от новината, че хората от Първата фондация в края на краищата изобщо не идват насам. Трябваше да се забавлявам по някакъв начин. Докато всички вие, както се казва, си пиехте виното, а къщата се рушеше, аз прегледах историческите книги, с които разполагам. Попаднах на откъси, където специално се споменаваше за проучванията по „въпроса за произхода“ в късната Империя. Имаше отправки и се цитираха конкретни документи — и печатни, и филмирани. Върнах се в Библиотеката и ги потърсих лично. Уверявам ви, че нямаше нищо. Деларми каза:

— Даже и да е тъй, това не е кой знае каква изненада. Ако Земята наистина е мит…

— Тогава щях да я намеря в митологическите справочници. Ако беше приказка за баба Космогадост, щях да я намеря в събраните приказки за баба Космогадост. Ако беше измислица на нечий болен мозък, щях да я намеря в психопатологията. Факт е, че има нещо, свързано със Земята, иначе всички вие нямаше да сте чували за нея и нямаше веднага да си я спомните като име на предполагаемата планета, от която произхожда човешкият род. Тогава защо никъде в Библиотеката не се споменава за нея?

За миг Деларми замълча и се намеси друг говорител — Леонис Ченг — доста дребен мъж с енциклопедични знания за подробностите на Плана на Селдън и почти късогледа нагласа към реалната Галактика. Когато говореше, очите му често мигаха.

— Широко известно е — каза той, — че в последните си дни Империята се е опитала да създаде някаква своя си мистика, като замаже интереса към предимперските времена.

Гендибал кимна.

— Замазване на интереса е точният термин, говорителю Ченг. Той не е еквивалент на унищожаване на доказателствата. Както ти би трябвало по-добре от всеки друг да знаеш, характерна черта на имперския упадък е бил внезапният интерес към предишните и — предполага се — по-добри времена. Аз току-що споменах за интереса към „въпроса за произхода“ по времето не Хари Селдън.

Ченг го прекъсна с внушително прокашляне.

— Много добре зная това, млади човече, и ми е известно далеч повече за тези социални проблеми на имперския упадък, отколкото ти изглежда мислиш. Процесът на „империализация“ е взел връх над дилетантските занимания със Земята. При Клеон II, по време на последното съживяване на Империята, два века след Селдън, империализацията достигнала върха си и всички спекулации по въпроса за Земята приключили. По времето на Клеон дори е имало директива за това. В нея интересът към подобни неща е бил разглеждан като — мисля, че цитирам правилно — „гнила и непродуктивна спекулация, насочена към подриване на любовта на хората към имперския трон“.

Гендибал се усмихна.

— Значи ти би сметнал, че унищожаването на всички отпратки за Земята е станало по времето на Клеон II.

— Аз не вадя заключения, а просто казах онова, което казах.

— Много умно от твоя страна е да не вадиш заключения. По времето на Клеон Империята може и да се е съживила, ала Университетът или поне Библиотеката са били в наши ръце, по-точно — в ръцете на нашите предшественици. Би било невъзможно да се извади какъвто и да било материал от Библиотеката, без говорителите на Втората фондация да разберат за това. Всъщност тази задача трябвало да бъде поверена именно на говорителите, въпреки че умиращата Империя не го е знаела.

Той млъкна, а Ченг, без да казва нищо, гледаше над главата му.

Гендибал продължи:

— Следователно Библиотеката не би могла да бъде опразнена от материали за Земята по времето на Селдън, тъй като тогава активно са се занимавали с „въпроса за произхода“. Тя не би могла да бъде опразнена и след това, понеже е била в ръцете на Втората фондация. Сега обаче Библиотеката е празна. Как така?

Деларми нетърпеливо се намеси:

— Можеш да престанеш да оплиташ дилемата, Гендибал. Виждаме я. Какво предлагаш като решение? Ти самият ли си извадил документите?

— Както обикновено, Деларми проникна до същината на въпроса — Гендибал склони глава пред нея в язвително уважение (на което тя си позволи леко да нацупи устни).

— Едно от възможните решения е, че това прочистване е било извършено от говорител на Втората фондация — някой, който е знаел как да използва уредниците на Библиотеката, без у тях да остане спомен, и компютрите, без в тях да останат записи.

Първият говорител Шандис почервеня.

— Нелепици, говорителю Гендибал. Не мога да си представя кой ще го извърши. Каква мотивация може да има? Даже и ако по някаква причина материалът за Земята е бил отстранен, защо да го пази от останалите от Масата? Защо да рискува пълния провал на собствената си кариера, като се ровичка в Библиотеката, когато шансовете да бъде открит са толкова големи? Освен това не мисля, че дори и най-изкусният говорител би могъл да го направи, без да остави следа.

— Тогава, Първи говорителю, би трябвало да не си съгласен с говорителката Деларми, че съм го направил аз.

— Определено не съм съгласен — каза Първият говорител. — Понякога се съмнявам в твоите преценки, но все още не те смятам за съвършено побъркан.

— Значи би трябвало това никога да не се е случвало, Първи говорителю. Материалите за Земята трябва все още да са си в Библиотеката, защото сега ние изглежда елиминирахме всички възможни начини те да бъдат извадени оттам. Само че материалите ги няма…

Делора Деларми се обади с престорена умора:

— Добре, добре, хайде да приключваме. Пак питам: какво решение предлагаш? Сигурна съм, че си въобразяваш, че имаш решение.

— Щом ти си сигурна, говорителко Деларми, всички можем да сме сигурни. Аз предполагам, че Библиотеката е била прочистена от човек от Втората фондация, който е бил под контрола на някоя ловка сила извън Втората фондация. Прочистването е минало незабелязано, понеже същата сила се е погрижила то да не бъде забелязано.

Деларми се изсмя.

— Докато ти не го откри. Ти — неконтролираният и неконтролируемият. Ако тази мистериозна сила съществува, как така ти откри липсата на материалите в Библиотеката? Защо не си бил контролиран?

Гендибал мрачно отвърна:

— Не е за смях, говорителко. Може би те също като нас разбират, че намесата трябва да бъде сведена до минимум. Когато преди няколко дни животът ми бе подложен на опасност, аз бях по-загрижен да се въздържа от намеса в някой демянски ум, отколкото да се защитя. Възможно е и с другите да е тъй — щом се усетят в безопасност, престават да се намесват. Точно тук е заплахата, смъртоносната заплаха. Фактът, че аз съм могъл да открия какво се е случило, би трябвало да означава, че те вече не се интересуват какво правя. Фактът, че те вече не се интересуват какво правя, може да означава, че чувстват, че вече са спечелили. А ние тук продължаваме да играем игрички!

— Но каква им е ползата от всичко това? Каква цел могат да имат? — настоя Деларми, шавайки с нозе и хапейки устни. Тя усещаше, че властта й се изпарява, тъй като Масата ставаше все по-заинтригувана, по-загрижена…

Гендибал каза:

— Помислете. Първата фондация с нейния огромен арсенал от физическа мощ търси Земята. Те се преструват, че са пратили двама изгнаници, надявайки се ние да помислим, че двамата наистина не са нищо друго освен изгнаници. Само че дали биха ги екипирали с кораби с невероятна мощ — кораби, които могат да изминават повече от десет хиляди парсека за по-малко от час, — ако това бяха просто изгнаници? Що се отнася до Втората фондация, ние не търсим Земята и очевидно без наше знание са били предприети стъпки да нямаме никакъв достъп до информация за Земята. Сега Първата фондация е толкова близо до откриването на Земята, а ние сме толкова далеч от възможността да го направим, че…

Гендибал млъкна и Деларми попита:

— Че какво? Довърши детинската си приказка. Знаеш ли нещо, или не?

— Не знам всичко, говорителко. Не съм проникнал до дъното на паяжината, която ни заобикаля, но знам, че съществува такава паяжина. Не разбирам какво значение може да има откриването на Земята, но съм сигурен, че Втората фондация е в огромна опасност, а заедно с нея и Планът на Селдън, и бъдещето на цялото човечество.

Деларми се изправи на крака. Вече не се усмихваше и говореше с напрегнат, но здраво контролиран глас:

— Дрън-дрън! Първи говорителю, прекрати това! Въпросът, който се обсъжда, е поведението на обвинения. Това, което той ни разправя, е не само детинско, но и няма нищо общо с темата. Той не може да представя смекчаващи обстоятелства за своето поведение, като изгражда някаква паяжина от теории, дето имат смисъл само в собствената му глава. Аз искам вот сега — единодушен вот за осъждане.

— Почакай — остро рече Гендибал. — Беше ми казано, че ще имам възможност да се защитя, а остава още един пункт — само един. Позволете ми да го изложа и ще можете да пристъпите към вота, без да имам други възражения.

Първият говорител уморено потри очи.

— Продължавай, говорителю Гендибал. Желая да напомня на Масата, че осъждането на един говорител на импийчмънт е толкова тежко и до такава степен безпрецедентно решение, че не бива да не позволим на обвинения да се защити изцяло. Помнете също, че даже и присъдата да ни задоволи, тя може да не задоволи тези, дето ще дойдат след нас, а аз не вярвам, че който и да е член на Втората фондация — да не говорим за говорителите от Масата — няма да направи цялостна преценка за важността на историческата перспектива. Нека действаме така, че да бъдем сигурни в одобрението на наследниците ни.

Деларми злобно каза:

— Подлагаме се на риска, Първи говорителю, потомството да ни се смее, че сме се колебали за очевидни неща. Продължаването на защитата е твое решение.

Гендибал пое дълбоко дъх.

— В такъв случай, в съответствие с твоето решение, Първи говорителю, аз искам да призова свидетел — една млада жена, която срещнах преди три дни и без която, вместо да закъснея, можех изобщо да не стигна до настоящото събиране.

— Жената, за която говориш, позната ли е на Масата? — попита Първият говорител.

— Не, Първи говорителю. Тя е туземка.

Очите на Деларми широко се разтвориха.

— Демянка?

— Точно така!

Деларми възкликна:

— Значи, една от тия? Каквото и да кажат, то не може да има никакво значение. Те не съществуват!

Устните на Гендибал се опънаха в гримаса, която едва ли би могла да бъде сбъркана с усмивка, и той остро изрече:

— Физически всички демяни съществуват. Те са човешки същества и играят своята роля в Плана на Селдън. Те имат жизнено важна роля в непряката си защита на Втората фондация. Искам да се разгранича от безчовечността на говорителката Деларми и се надявам, че нейната забележка ще остане в протокола, за да бъде по-късно обсъдена като свидетелство за нейната евентуална професионална непригодност. Дали останалите членове на Масата ще се съгласят с удивителната й забележка и ще ме лишат от моя свидетел?

Първият говорител каза:

— Извикай своя свидетел, говорителю.

Лицето на Гендибал се отпусна в нормалната за случая безизразна маска, макар самият той да беше под напрежение. Мозъкът му бе ограден и защитен, ала зад тая защитна бариера ученият чувстваше, че критичната точка е минала и вече е победител.