Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

6

Тривайз усети, че се изчервява и се опитва да сдържи гнева си. Кметът беше старееща жена, чийто следващ рожден ден щеше да е шестдесет и третият. Колебаеше се редно ли е да започне да се надвиква с човек, поне два пъти по-възрастен от него самия.

Освен това знаеше, че тя бе добре обиграна в политическите войни и ако успее да изкара опонента си от равновесие в самото начало, битката е наполовина спечелена. Но за да е ефективна подобна тактика, трябваше да има аудитория, пред която човек може да бъде унизен, а тук бяха само те двамата.

Така че той пренебрегна думите й и се постара, доколкото можеше, да я изгледа безстрастно. Беше една стара жена и се носеше по модерния вече от две поколения стил унисекс. Стилът не й отиваше. Кметът, лидерът на Галактиката — ако би могло да има такъв лидер — бе просто обикновена стара жена, която с лекота можеше да бъде взета за стар мъж, ако не беше привързала стоманеносивата си коса отзад, вместо да я носи свободно разпусната по традиционния мъжки начин.

Тривайз се усмихна войнствено. Колкото и някой остарял опонент да се мъчи да придаде на епитета „момче“ обидно звучене, точно това „момче“ имаше предимството на младостта и хубавия външен вид, и съзнаваше изцяло и двете.

— Вярно е — отвърна той. — Аз съм на тридесет и две и затова в известен смисъл бих могъл да бъда наречен момче. В добавка съм съветник и следователно, ех officio[1], неразумен. Първото е неизбежно, а за второто мога само да кажа, че съжалявам.

— Знаеш ли какво направи? Не стой така и не се опитвай да остроумничиш. Седни. Накарай мозъка си да заработи, ако можеш, и разговаряй разумно.

— Зная какво съм направил. Казах истината такава, каквато я виждам.

— И точно в този ден се опита да ме предизвикаш? Точно в деня, когато имам такъв авторитет, че мога да те изскубна като плевел от Съвета и да те арестувам, без никой да се осмели да протестира?

— Съветът ще се опомни и ще протестира. Може би дори вече го прави. И тогава ще се вслушат в думите ми още повече заради преследването, на което ме подлагате.

— Никой няма да те чуе, понеже ако смятах, че ще продължаваш да действаш по същия начин, бих продължила да се отнасям с теб като с предател според цялата сила на закона.

— Тогава би трябвало да ме съдят. Моят звезден миг щеше да е в съда.

— Не разчитай на това. Властта на кмета при извънредно положение е огромна, макар рядко да бива използвана.

— На какво основание ще обявите извънредно положение?

— Основанията ще ги измисля. Все ми е останала толкова изобретателност, а и не се боя да поема политически риск. Не ме принуждавай, млади човече. Или сега ще стигнем до съглашение, или ти никога вече няма да бъдеш свободен. Гарантирам ти, че ще останеш затворник до края на живота си.

Те се втренчиха един в друг: Бранно облечена в сиво, Тривайз в многобройните оттенъци на кафявото.

— Какво е това съглашение?

— А, любопитстваш. Така е по-добре. Можем да започнем да разговаряме, вместо да си противоречим. Ще ми обясниш ли своята гледна точка?

— Знаете я добре. Нали недостойно сте я обсъждали заедно със съветника Компор?

— Искам да я чуя от теб, в светлината на току-що отминалата Селдънова криза.

— Много добре, щом го искате, мадам кмете! (За малко да извика „стара жено“.) Казаното от Селдън беше прекалено точно, направо невъзможно точно след цели петстотин години. Мисля, че това е осмото му появяване. В отделни случаи просто никой не е бил там, за да го чуе. В един случай, по времето на Индбър III, онова, което трябвало да изрече, се е оказало в пълно противоречие с действителността — но пък нали тогава са времената на Мулето? Само че кога при всички тези свои появявания той е бил толкова прав, колкото беше днес?

Тривайз си позволи леко да се усмихне.

— Никога досега, мадам кмете, доколкото може да се вярва на нашите записи от миналото, Селдън не е успявал да опише положението толкова точно и в най-дребните му детайли.

— Да не намекваш — попита Бранно, — че появяването на Селдън или, по-скоро — на холографското му изображение, е фалшифицирано; че записите на Селдън са били подготвени от някой наш съвременник, евентуално от мен; че някой актьор е играл ролята му?

— Не е невъзможно, мадам кмете, но не това имах предвид. Истината е далеч по-лоша. Аз вярвам, че ние виждаме образа на Селдън и че това негово описание на настоящия исторически момент е направено преди петстотин години. Казах го и на вашия Кодел, който внимателно ме прекара през някаква игра на отгатване на правилните думи, вероятно за да потвърдя суеверията на редовия и неразсъждаващ член на Фондацията.

— Да. Ако бъде нужно, записът ще бъде използван, за да може Фондацията да види, че ти всъщност никога не си бил в опозиция.

Тривайз разпери ръце.

— Само че аз съм в опозиция. Планът на Селдън не съществува в смисъла, в който ние вярваме, че съществува, и не е съществувал може би от два века. Години го подозирах и доказателството е онова, което видяхме преди дванадесет часа в Криптата на Времето.

— Понеже Селдън беше прекалено точен?

— Именно. Не се усмихвайте. Това е окончателното доказателство.

— Както забелязваш, не се усмихвам. Продължавай.

— Как би могъл да е толкова точен? Преди два века Селдъновият анализ на тогавашното настояще е бил абсолютно погрешен. Изминали са едва триста години от основаването на Фондацията и той вече е далеч от целта.

— Това, съветник, ти сам обясни преди малко. Случило се е заради Мулето. Мулето е бил мутант с голяма ментална сила и е нямало как да влезе в Плана.

— Само че той въпреки всичко се е озовал там. Планът на Селдън дерайлирал. Мулето не е управлявал дълго и не е оставил наследник. Фондацията възстановила независимостта и могъществото си, но как би могъл Планът на Селдън да се върне точно на фокус след такова огромно разкъсване на тъканта му?

Бранно изглеждаше тъжна, а остаряващите й ръце бяха здраво вкопчени една в друга.

— Ти знаеш отговора. Били сме едната от двете Фондации. Чел си исторически книги.

— Чел съм книгата на Аркади за нейната баба — нали в края на краищата е задължително четиво — чел съм и романите й. Чел съм официалната историческа версия за Мулето и времената след него. Ще ми бъде ли обаче разрешено да се усъмня в тях?

— По какъв начин?

— Официално ние, Първата фондация, е трябвало да запазим знанията в положителните науки и да ги развиваме. Трябвало е да действаме открито, като историческото ни развитие следва — независимо дали го знаем, или не — Плана на Селдън. Съществувала е обаче и Втора фондация, която е трябвало да запази и развива психологическите науки, включително психоисторията, и нейното съществуване е трябвало да бъде държано в тайна от нас. Втората фондация е била средството за фина настройка на Плана на Селдън, което трябвало да коригира хода на галактическата история, колчем той се отклони от очертаните от Плана пътеки.

— Тогава си отговори сам — каза Бранно. — Байта Даръл победила Мулето, може би вдъхновявана от Втората фондация, въпреки че внучката й твърди, че това не е било така. Несъмнено е обаче, че Втората фондация е работила върху връщането на галактическата история обратно към Плана след Мулето и очевидно е успяла. В такъв случай, за какво, в името на Терминус, говориш, съветник?

— Мадам кмете, ако проследим описанието на Аркади Даръл, става ясно, че при опита си да коригира галактическата история Втората фондация е минирала цялата схема на Селдън, тъй като с тази корекция е унищожила собствената си тайна. Ние, Първата фондация, сме осъзнали, че нашият огледален образ, Втората фондация, съществува, а не бихме могли да живеем със знанието, че сме манипулирани. Затова сме се помъчили да открием Втората фондация и да я унищожим.

Бранно кимна.

— И, според Аркади Даръл, сме успели, но очевидно не преди Втората фондация да върне галактическата история твърдо на стария път, прекъснат от Мулето. Фондацията все още върви по този път.

— Вярвате ли на това? Писанията свидетелстват, че Втората фондация била открита, а с членовете й са се разправили жестоко. Това станало в 378 Е.Ф.[2], преди сто и двадесет години. Предполага се, че от пет поколения ние действаме без Втората фондация и въпреки това сме останали тъй близо до целта, що се отнася до Плана, че вие и изображението на Селдън говорихте почти едно и също.

— Може да се приеме, че чрез силната си интуиция аз съм прозряла значението на историческото развитие.

— Прощавайте. Не възнамерявам да хвърлям съмнение върху вашата интуиция, но ми се струва, че по-очевидното обяснение е, че Втората фондация никога не е била унищожавана. Тя все още ни управлява. Тя все още ни манипулира. И точно затуй сме се върнали към очертания от Плана на Селдън път.

Бележки

[1] Поради естеството на поста си. (лат.) — Бел.пр.

[2] От ерата на Фондацията. — Бел.пр.