Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

57

Кодел бавно кимна — формалното приветствие, което бе необходимо, за да се започне разговор с кмета. Това беше традиция още от ония лоши времена на Индбърите. Почти всичко се бе променило, ала най-малко от всичко етикетът.

Той каза:

— Съжалявам, задето закъснях, госпожо кмете, но това, че арестувахте съветника Тривайз, най-накрая взе да се просмуква през анестезираната кожа на Съвета.

— О? — флегматично рече Бранно. — Да не участваме в дворцова революция?

— Никакви шансове. Ние държим положението. Само че ще се вдигне шум.

— Остави ги да си шумят. Това ще ги накара да се чувстват по-добре, а аз ще стоя настрани. Предполагам, мога да разчитам на общественото мнение?

— Мисля, че можете. Особено извън Терминус. Никой извън Терминус не се интересува какво се е случило с някакъв заблуден съветник.

— Аз се интересувам.

— А? Има новини?

— Лионо — каза кметът, — искам да науча за Сейшел.

— Не съм двукрака историческа книга — рече с усмивка Лионо Кодел.

— Не ми трябва историята. Искам да науча истината. Защо Сейшел е независим? Я погледни — тя посочи червеното на Фондацията на холографската карта, къде-то съвсем дълбоко във вътрешните спирали имаше едно бяло петно. — Ние почти сме ги капсулирали, почти сме ги всмукали, но те са все още бели. Дори не розови като лоялен съюзник.

Кодел сви рамене.

— Официално не са лоялен съюзник, но никога не са ни създавали грижи. Неутрални са.

— Много добре. Тогава виж — ново докосване на превключвателите. Червеното се разпростря значително по-нашироко и сега покриваше почти половината Галактика. — Ето така — рече кмет Бранно — е изглеждало кралството на Мулето, когато той е умрял. Ако надникнеш между червеното, ще откриеш Сейшелския съюз, този път напълно обграден, но все пак бял. Той е единственият анклав, оставен от Мулето на свобода.

— Тогава също е бил неутрален.

— Мулето не е уважавал много неутралитета.

— В този случай изглежда го е уважил.

— Изглежда го е уважил… Какво притежава Сейшел?

— Нищо — отвърна Кодел. — Повярвайте ми, кмете, само да го поискаме и той е наш.

— Така ли? Обаче все пак не е.

— Защото няма нужда да го искаме.

Бранно седна в креслото си и с един замах на ръката над контролното табло угаси Галактиката.

— Мисля, че сега го искаме.

— Извинете, кмете?

— Лионо, аз изпратих тоя глупав съветник в космоса като гръмоотвод. Чувствам, че Втората фондация ще види у него по-голяма опасност, отколкото той представлява, и ще разглежда самата Фондация като по-малкото зло. Мълнията ще го удари и ще ни открие първоизточника си.

— Да, кмете!

— Намерението ми беше той да отиде при разпадащите се руини на Трантор, да се ровичка из онова — ако изобщо го има, — което е останало от неговата Библиотека и да търси Земята. Сигурно се сещаш, че това е светът, за който досадните мистици разправят, че бил първородното място на човечеството, като че ли това може да има някакво значение, дори и да се окаже вярно. Втората фондация едва ли би повярвала, че той наистина търси точно туй, и на тях би им се наложило да се постараят да разберат каква е в действителност целта му.

— Но той не отиде на Трантор.

— Не. Съвсем неочаквано замина за Сейшел. Защо?

— Не зная. Само ви моля, простете на една стара хрътка, чийто дълг е да подозира всичко, и ми кажете откъде узнахте, че той и Пелорат са отишли на Сейшел. Наистина този тип Компор ни докладва за това, но доколко можем да вярваме на Компор?

— Хиперрелето ни съобщи, че корабът на Компор наистина се е приземял на планетата Сейшел.

— Несъмнено, но откъде знаете, че Тривайз и Пелорат също са там? Компор може да е отишъл на Сейшел по свои лични причини и да не знае — или да не го е грижа къде са другите.

— Факт е, че нашият посланик на Сейшел ни информира за пристигането на кораба, на който качихме Тривайз и Пелорат. Не съм склонна да мисля, че е пристигнал на Сейшел без тях. Нещо повече, Компор докладва, че е говорил с двамата, а и ако на него не може да му се вярва, разполагаме с други съобщения, според които са отишли в Сейшелския университет, където са се консултирали с някакъв не особено известен историк.

— Нищо от туй — меко отрони Кодел — не е стигнало до мен.

Бранно изсумтя.

— Не се чувствай засегнат. Аз лично се занимавам с въпроса и ето че сега информацията стигна до теб, при това без кой знае какво закъснение. Последните вести — току-що дошли — са от посланика. Нашият гръмоотвод пак е потеглил. Стоял е два дни на Сейшел и е заминал. Казал, че сега се отправя към друга планетна система на около десет парсека оттам. Дал е името и галактическите координати на новата си цел на посланика, който ни ги препредаде.

— Има ли някакво потвърждение от Компор?

— Съобщението от Компор, че Тривайз и Пелорат са напуснали Сейшел, пристигна дори преди съобщението на посланика. Засега Компор още не е определил къде отива Тривайз. Вероятно ще го последва.

Кодел рече:

— В цялото положение ни липсват защотата — той хвърли в устата си един бонбон и замислено го засмука.

— Защо Тривайз е отишъл на Сейшел? Защо го е напуснал?

— Въпросът, който най-много ме интересува, е къде? Къде отива Тривайз?

— Вие казахте, кмете, че е дал името и координатите на целта си на посланика. Да не намеквате, че го е излъгал? Или че посланикът лъже нас?

— Даже и да приемем, че всички говорят само истината и че никой не е сбъркал нищо, пак остава едно име, дето ме интересува. Тривайз е казал на посланика, че заминава за Гея. Г-Е-Я. Направил си е труда да я произнесе буква по буква.

— Гея? — попита Кодел. — Никога не съм чувал за нея.

— Наистина ли? Не е странно — Бранно посочи въздуха на мястото, където преди това беше картата. — На картата в тази стая аз мога само за миг да намеря всяка звезда — поне така се предполага, — около която обикаля населен свят, и множество забележителни слънца, чиито системи не са населени. Могат да бъдат маркирани над тридесет милиона звезди — ако боравя правилно с управлението — всяка сама за себе си, по двойки, на групи. Мога да ги маркирам в пет различни цвята една по една или всички заедно. Това, което не мога, е да намеря Гея да картата. Ако се вярва на тази карта, Гея не съществува.

— На всяка звезда, която картата показва — напомни Кодел, — се падат десет хиляди, които не са отбелязани.

— Съгласна съм, но звездите, които не са отбелязани, нямат населени планети, а защо Тривайз ще иска да ходи на ненаселена планета?

— Опитахте ли с Централния компютър? В него са регистрирани всичките триста милиарда звезди в Галактиката.

— Казаха ми, че са регистрирани, но дали е тъй? Ние с теб много добре знаем, че има хиляди населени планети, които са съумели да се измъкнат от нанасяне в нашите карти — не само на тази тук в стаята, но дори и на Централния компютър. Гея очевидно е една от тях.

Гласът на Кодел си остана спокоен и дори увещаващ.

— Кмете, спокойно може да няма нищо, ама съвсем нищо, за което да се безпокоите. Тривайз сигурно е тръгнал да гони Михаля или пък ни лъже и въобще няма звезда на име Гея. Сега се опитва да ни отклони от дирята си — срещнал е Компор и вероятно е предположил, че е проследен.

— Но как това ще ни отклони от дирята му? Компор пак ще го проследи. Не, Лионо, имам на ум друга възможност, свързана с далеч по-големи неприятности. Слушай…

Тя направи пауза и каза:

— Тази стая е екранирана, Лионо. Разбери го. Никой не може да ни подслуша, така че, моля те, говори свободно. Аз също ще говоря свободно. Ако приемем информацията за вярна, Гея се намира на десет парсека от планетата Сейшел, следователно е част от Сейшелския съюз. А Сейшелският съюз е добре изследвана част от Галактиката. Всичките му звездни системи — населени и ненаселени — са регистрирани, като за населените са известни и подробности. Гея е единственото изключение. Населена или не, никой не е чувал за нея; няма я на никаква карта. Прибави към това, че Сейшелският съюз поддържа странно състояние на независимост по отношение на фондационната Федерация и е бил в същото положение дори спрямо предишното кралство на Мулето. Независим е откакто е паднала Галактическата империя.

— И какво следва от това? — предпазливо попита Кодел.

— Сигурно трябва да свържем двете неща, които отбелязах. Сейшел включва една планетна система, която е напълно неизвестна, и той самият е недосегаем. Двете неща не могат да не са свързани. Каквото и да представлява Гея, тя сама се защищава. Изглежда сякаш извън непосредствената й околност за нейното съществуване не е известно нищо, и че тя защищава тази околност тъй, че външни хора не могат да проникнат в нея.

— Да не казвате, кмете, че Гея е седалището на Втората фондация?

— Казвам ви, че Гея заслужава да бъде проучена.

— Може ли да отбележа един странен факт, който трудно ще се обясни чрез тази теория.

— Моля.

— Ако Гея е Втората фондация и ако в продължение на векове се е защищавала физически от нашественици, защищавайки и целия Сейшелски съюз като по-обширен и дълбок щит за самата нея, и ако дори е предотвратявала в Галактиката да се процеди някаква информация за това, тогава защо цялата тази защита изведнъж изчезва? Тривайз и Пелорат напускат Терминус и макар вие да ги съветвате да идат на Трантор, те незабавно и без колебания отиват на Сейшел, а сега и на Гея. Нещо повече, вие можете да мислите за Гея и да разсъждавате на тая тема. Защо по някакъв начин на вас не ви е попречено да го правите?

Дълго време кмет Бранно не отговори. Главата й бе приведена и сивата й коса хвърляше убити отблясъци от светлината. Накрая каза:

— Понеже, мисля си, съветник Тривайз някак си е разстроил порядъка. Нещо е направил — или в момента го прави — и то по някакъв начин застрашава Плана на Селдън.

— Това е съвсем невъзможно, кмете.

— Предполагам, че всичко и всеки си има своите пропуски. Положително и Хари Селдън не е бил идеален. Някъде в Плана има пропуск и Тривайз се е натъкнал на него, може би дори без да подозира за това. Трябва да разберем какво става и да сме на място.

Към края на думите й Кодел започна да изглежда опечален.

— Не взимайте еднолични решения, кмете. Ние не бихме искали да тръгнем, без да обмислим нещата адекватно.

— Не ме смятай за идиот, Кодел. Нямам намерение да започвам война. Не възнамерявам да стоваря на Гея някой експедиционен корпус. Просто искам да съм на мястото или, ако предпочиташ, близо до него. Лионо, провери вместо мен — аз мразя да разговарям с военното ведомство, дето е толкоз смешно тесногръдо, колкото може да стане след сто и двадесет години мир, но ти изглежда не обръщаш внимание на тези подробности — колко военни кораба са разположени близо до Сейшел. Можем ли да направим така, че действията им да изглеждат рутинни, и да не приличат на мобилизация?

— В тия идилични мирни времена наоколо няма много кораби, сигурен съм. Все пак ще разбера.

— Дори два-три ще са достатъчни, особено ако единият е от клас „Супернова“.

— Какво искате да направите с тях?

— Искам да се придвижат колкото се може по-близо до Сейшел — без, разбира се, да предизвикат някой инцидент — и да са достатъчно близо един до друг, за да могат взаимно да се поддържат.

— Но защо е всичко туй?

— Заради подвижността. Искам, ако се наложи, да нанеса удар, да мога да го направя.

— Срещу Втората фондация? Ако Гея е успяла да се запази изолирана и недосегаема срещу Мулето, сигурно и сега ще може да издържи на няколко кораба.

В очите на Бранно заискри боен блясък.

— Приятелю, казах ти, че нищо и никой не е идеален, дори и Хари Селдън. Когато е създавал Плана си, все пак е бил рожба на своето време. Бил е математик по времето на умиращата Империя, когато техниката е западала. Следователно в Плана не би могъл да направи адекватни допускания за техническия напредък. Гравитиката например е едно изцяло ново направление, което той вероятно не е предвидил. А има и други постижения.

— Гея също може да е напреднала.

— В изолация? Хайде де! Във фондационната Федерация има десет квадрилиона души, от които могат да излязат учени, дето ще допринесат за техническия напредък. Един самотен изолиран свят не е в състояние да направи нищо подобно. Нашите кораби ще настъпят и аз ще бъда с тях.

— Извинете, кмете, но какво означава това?

— Аз самата ще отида на някой от корабите, които ще се съберат край границите на Сейшел. Искам да видя положението със собствените си очи.

За миг устата на Кодел зина и той преглътна доста шумно.

— Кмете, това е… това не е мъдро — ако изобщо бе възможно да има човек, който би се осмелил да направи толкова остра забележка, това беше именно Кодел.

— Мъдро или не — сприхаво рече Бранно, — ще го сторя. Писна ми от Терминус и от безкрайните му политически ежби, от вътрешните му боричкания, съюзи и контрасъюзи, от неговите предателства и възраждания. Седемнадесет години съм била в центъра на всичко това и сега искам да направя нещо друго — каквото и да е то. Ей там — тя посочи с ръка в някаква случайно избрана посока — може би се променя цялата история на Галактиката и аз искам да участвам в тоя процес.

— Но вие не знаете нищо за него, кмете.

— Че кой знае, Лионо? — тя вдървено се изправи на крака. — Веднага щом ми донесеш информацията за корабите и успея да уредя проклетата работа тук да върви, ще се махна. И, Лионо, не се опитвай по някакъв начин да ме спреш, защото с един замах ще затрия старото ни приятелство и ще те съсипя. Това все още мога да направя.

Кодел кимна.

— Зная, че можете, госпожо кмете, но преди да решите, ще ви помоля да помислите още веднъж за силата на Плана на Селдън. Това, дето възнамерявате, може да излезе самоубийство.

— Нямам никакви опасения, Лионо. Планът е направил грешка, що се отнася до Мулето, когото той не е предвидил — а пропускът да предвидиш нещо предполага възможността да пропуснеш и друго.

Кодел въздъхна.

— Добре тогава, ако наистина сте решили така, аз ще ви подкрепям колкото мога и напълно лоялно.

— Прекрасно. Предупреждавам те още веднъж, че най-добре ще е да си го казал от все сърце. Е, Лионо, като имаш това предвид, хайде да тръгваме към Гея. Напред!