Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

47

Мун Ли Компор не си спомняше кога точно е бил вербуван. Първо на първо, тогава беше дете; освен туй, агентите на Втората фондация педантично заличаваха следите си колкото е възможно по-отдалеч.

Компор беше „наблюдател“ и човек от Втората фондация моментално би познал, че е такъв.

Това означаваше, че е запознат с менталиката и до известна степен би могъл да общува с хората от Втората фондация по техния начин, но е на най-ниското стъпало в йерархията. Можеше да зърва за миг умовете, но не умееше да ги настройва. Образованието, което бе получил, не стигаше дотам. Беше наблюдател, а не изпълнител.

Това в най-добрия случай го определяше като второкласен менталист, но той не се засягаше — поне не много. Знаеше своето значение в общата схема на нещата.

В ранните си векове Втората фондация явно бе подценявала задачата, пред която е изправена. Беше си въобразявала, че шепата й членове ще могат да направляват цялата Галактика и че за да бъде поддържан Планът на Селдън, ще са нужни само крайно редки и леки докосвания — тук или там.

Мулето ги бе лишил от илюзиите им. Дошъл отникъде, той абсолютно бе изненадал Втората фондация (както и естествено Първата, макар това да нямаше значение) и ги бе оставил безпомощни. Трябваше да минат пет години, преди да бъде организирана контраатака и то само с цената на доста човешки жертви.

Пълното възстановяване, отново на ужасяваща цена, бе постигнато при Палвър, който най-накрая взе нужните мерки. Дейността на Втората фондация трябваше да бъде невероятно разширена, без в същото време ненужно да се увеличават възможностите за откриването й, ето защо Палвър създаде наблюдателския корпус.

Компор не знаеше колко наблюдатели има в Галактиката и дори на Терминус. Не му беше работа да го знае. В идеалния случай между двама наблюдатели не би трябвало да има връзка, която да може да се проследи, така че загубата на единия да не доведе до загуба на който и да било друг. Всички връзки бяха с висшите ешелони на Трантор.

Амбицията на Компор бе някой ден да иде на Трантор. Въпреки че му се струваше твърде невероятно, той знаеше, че понякога един наблюдател може да бъде заведен там и произведен в по-горен чин, макар то да се случваше рядко. Необходимите за наблюдателя качества не съвпадаха с онези, които откриваха пътя към Масата.

Ето например Гендибал, който бе четири години по-млад от него. Гендибал също трябва да е вербуван като дете, но е бил взет направо на Трантор и сега вече бе говорител. Компор не би могъл да му противостои и секунда.

Той не се сещаше особено често за ниския си статус. Почти никога нямаше повод да размишлява над това. В края на краищата този пост бе нисък само по транторианските стандарти. На собствените им светове и в собствените им нементалически общества за наблюдателите не бе трудно да достигнат високи постове.

Компор например никога не беше имал затруднения да попадне в елитни училища или да си намери добра компания. Бе способен по елементарен начин да използва собствената си менталност, за да увеличи вродената си интуитивна способност (беше сигурен, че е вербуван именно заради нея) и по този начин се оказа звезда в хиперпространственото преследване. Стана дори нещо като колежански герой и това постави крака му на първото стъпало на политическата кариера. Щом отминеше настоящата криза, никой не би могъл да каже колко още може да напредне. Ако кризата от само себе си се решеше успешно, както вероятно щеше да стане, нямаше ли да си спомнят, че точно Компор за пръв път бе забелязал Тривайз — не като човек (всеки би могъл да го направи), а като ум?

Беше се сближил с Тривайз в колежа и отначало виждаше у него само приветливия и схватлив компаньон. Една сутрин обаче лениво се бе размърдал от съня си и в потока на съзнанието, който окръжаваше ничията зона на полудрямката, бе почувствал колко е жалко, че Тривайз не е бил вербуван.

Разбира се, Тривайз не би и могъл да бъде вербуван, тъй като бе роден на Терминус, а не като Компор на някой друг свят. Но дори и това да се пренебрегнеше, вече бе прекалено късно. Само съвсем младите умове бяха достатъчно пластични, за да бъдат обучени в менталиката; болезненото въведение в това изкуство — то действително беше нещо повече от наука — на възрастни мозъци, заръждавели в мисловния си калъп, беше спомен само от първите две поколения след Селдън.

Но в такъв случай, ако Тривайз беше негоден за вербуване, а бе и надраснал възможната възраст, какво предизвикваше съжалението на Компор?

При следващата им среща той проникна дълбоко в ума на Тривайз и откри онова, което изглежда интуитивно го тревожеше. Умът на Тривайз имаше характеристики, неподчиняващи се на правилата, на които самият той бе обучаван. Този ум непрекъснато му убягваше. Колчем започнеше да проследява начина, по който той действаше, Компор откриваше пустота — не, това не можеше да е истинска пустота, а по-скоро скокове в несъществуващото. Места, където дейността на ума на Тривайз се раздвояваше прекалено дълбоко, за да може да бъде проследена.

Компор нямаше как да определи какво означава всичко това, но започна да наблюдава поведението на другия през призмата на откритото и да подозира, че той притежава обезпокоителната способност да стига до верни заключения от данни, които изглеждаха недостатъчни.

Дали тази му способност имаше нещо общо с пустотата? Това положително бе въпрос за менталист, въпрос, който надвишаваше собствените му сили — може би въпрос за самата Маса. Имаше неприятното усещане, че способностите на Тривайз за вземане на решения не са изцяло известни и на самия него и че той може би е способен да…

Да направи какво? Познанията на Компор не можеха да дадат отговор. Той почти — но не напълно — виждаше значението на онова, което Тривайз притежаваше. Имаше само едно интуитивно заключение — или по-точно предположение — че потенциално Голан Тривайз може да се окаже личност с изключително значение.

Трябваше да се осланя на догадката, че това е така и да поеме риска да изглежда недостатъчно квалифициран за поста си. В края на краищата, ако беше прав…

Като си припомняше всичко сега, не бе сигурен как е успял да събере смелост, за да продължи да действа. Не би могъл да проникне през административните бариери, които заобикаляха Масата. Почти се бе примирил с разрушената си репутация. Бе се принизил в отчаянието си до най-младия член на Масата и накрая Стор Гендибал бе отговорил на повикването му.

Гендибал го бе изслушал търпеливо и оттогава между тях възникна особена връзка. В интерес на говорителя бе Компор да поддържа взаимоотношенията си с Тривайз и точно по указанията на Гендибал той внимателно изгради ситуацията, която доведе до прокуждането на съветника. А тъкмо чрез Гендибал Компор все още би могъл (той започваше отново да се надява) да постигне бляна си да бъде повишен на Трантор.

Всички приготовления бяха предвидени така, че да изпратят Тривайз на Трантор. Отказът на изгнаника да отиде там бе съвършено изненадващ за Компор, а и Гендибал — можеше да се предполага — също не бе предвидил това.

Във всеки случай сега Гендибал бързаше към мястото на събитията и според Компор това засилваше усещането за криза.

Той изпрати своя хиперсигнал.