Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

44

Като че ли за пръв път лицето на Янов Пелорат не беше лишено от силни чувства. Не че в него личеше някаква особена страст или каквато и да е друга от по-бързопроменливите емоции. Просто очите му се бяха присвили и яростна напрегнатост бе изострила всяка бръчица.

Той каза с глас, напълно различен от обичайната му колебливост:

— Откъде рекохте, че знаете всичко туй?

— Нали ви обясних — отвърна Компор. — То ми е по наследство.

— Не ставайте глупав, млади човече. Вие сте съветник. Това означава, че трябва да сте роден на някой от световете на Федерацията — струва ми се, че споменахте Смирно.

— Точно така.

— Тогава за какво наследство говорите? Да не искате да ми докажете, че притежавате сириуски гени, които ви изпълват с вродено знание на тамошните митове за Земята?

— Не, разбира се, че не — Компор изглеждаше леко объркан.

— Тогава за какво става дума?

Известно време другият мълча, сякаш подреждаше мислите си, после каза тихо:

— Моето семейство има стари книги за историята на Сириус. Външна памет, не генетична. Това не е нещо, за което се говори извън семейния кръг, особено ако човек иска да напредне в политиката. Тривайз изглежда ме мисли за непоправим кариерист, но повярвайте ми, говорил съм за това, макар и само с добри приятели — в гласа му се появи горчива нотка. — Теоретично всички граждани на Фондацията са равни помежду си, но онези от старите светове все пак са по-равни в сравнение с хората от новите, а тези, дето идват от световете извън Федерацията, са най-малко равни. Както и да е, в случая това няма особено значение. Като оставим настрани книгите, аз посетих веднъж старите светове. Голан, хей, какво има?

Тривайз разсеяно бе отишъл в единия край на помещението и гледаше през триъгълния прозорец. Отворът вероятно трябваше да позволи на окото да съзерцава небето и да ограничи гледката към града — повече светлина и по-голямо усамотение. Тривайз се повдигна на пръсти, за да види повърхността.

Върна се през пустото помещение.

— Интересна конструкция за прозорец — рече той. — Викаше ли ме, съветнико?

— Да. Помниш ли какво пътуване направих след колежа?

— След получаването на дипломите? Много добре си спомням. Бяхме приятели, приятели завинаги. Двамата срещу света. Ти замина на своето пътешествие, аз постъпих във флотата, зареден с патриотизъм. Кой знае защо не ми се искаше да пътешествам с теб — някакъв инстинкт ми казваше да не го правя. Ще ми се този инстинкт да не ме беше напускал.

Компор не отвърна на предизвикателството.

— Посетих Компорелон. Семейната традиция твърди, че моите предци са дошли оттам, или поне тия от бащина ми страна. В древни времена, преди Империята да ни погълне, ние сме били от управляващия род и името ми е производно от името на нашия свят — поне така твърди семейната традиция. Съществува едно старо поетично название за звездата, около която обикаля Компорелон — Епсилон Еридани.

— Какво значи то? — попита Пелорат.

Компор поклати глава.

— Не знам изобщо дали има някакво значение. Просто традиция. Там много се държи на традицията. Светът е стар. Притежава пространни и подробни архивни записи по история на Земята, но никой не говори много-много за тях. Свързано е с някакво суеверие. Всеки път щом споменат думата, вдигат двете си ръце нагоре с преплетени показалец и среден пръст, за да отблъснат лошия късмет.

— Разправял ли си за тези неща на някого, след като си се върнал?

— Разбира се, че не. Кой щеше да се заинтересува? А и аз не исках да натрапвам впечатленията си. Не, благодаря! Трябваше да правя политическа кариера и последното нещо, което желаех, беше да подчертавам чуждоземния си произход.

— Ами спътника? Опишете спътника на Земята — остро каза Пелорат.

Компор се изненада.

— Нищо не знам за него.

— Тя има ли спътник?

— Не си спомням да съм чувал за това, но съм сигурен, че ако направите справка в архивите на Компорелон, можете да откриете отговора.

— Но вие не знаете нищо?

— Не и за спътника. Не си спомням.

— Ха! А как Земята е станала радиоактивна?

Компор поклати глава и не отговори.

— Помислете! — настоя Пелорат. — Трябва да сте чували нещичко.

— Беше преди седем години, професоре. Тогава не знаех, че ще ме разпитвате за това. Имаше някаква легенда, те я смятат за достоверна…

— Каква беше легендата?

— Земята е била радиоактивна, отлъчена от останалите светове и зле третирана от Империята, а населението й намалявало; и тя се канела да унищожи Империята.

— Един умиращ свят се канел да унищожи цялата Империя? — обади се недоверчиво Тривайз.

Компор отвърна, сякаш се защищаваше:

— Казах, че е легенда. Не зная подробностите. Знам само, че Бел Арвардан се е намесил в нещата.

— Кой е бил той? — попита Тривайз.

— Историческа личност. Потърсих данни за него. Бил е археолог в истинския смисъл на думата. Живял в ранните дни на Империята и поддържал твърдението, че Земята се намира в сектор Сириус.

— Чувал съм това име — рече Пелорат.

— На Компорелон той е народен герой. Слушайте, ако искате да научите повече за тия неща, идете на Компорелон. Няма смисъл да висите тук.

— А как разправяха, че Земята е планирала да унищожи Империята? — попита Пелорат.

— Не знам — в гласа на Компор се промъкна внезапна враждебност.

— Радиацията имала ли е нещо общо с това?

— Не знам. Говореха разни приказки за някакъв си усилвател на ума, разработен там — нещо от рода на синапсилвател[1].

— Да не е създавал суперумове? — запита Пелорат с дълбоко недоверие.

— Мисля, че не. Спомням си само, че не е бил особено сполучлив. Хората ставали много умни, но умирали млади.

Тривайз рече:

— Вероятно е притча с морална стойност. Ако искаш прекалено много, губиш дори това, което имаш.

Пелорат раздразнено се обърна към Тривайз.

— Ти какво разбираш от притчи?

Тривайз вдигна вежди.

— Твоята област може и да не е моя, Янов, но това не значи, че съм напълно невеж.

— Какво друго си спомняте за туй, което наричате синапсилвател, съветнико Компор? — попита Пелорат.

— Нищо, и повече няма да се оставям на този кръстосан разпит. Слушайте, аз ви последвах по заповед на кмета. На мен не са ми заповядвали да влизам в личен контакт с вас. Направих го, само за да ви предупредя, че сте следени, и да ви кажа, че сте изпратени да послужите за някакви кметски цели, каквито и да са те. Няма нищо друго, което би трябвало да обсъждам с вас, но вие ме изненадахте, като изведнъж зачекнахте въпроса за Земята. Е, тогава да повторя: каквото и да е имало там някога — Бел Арвардан, синапсилвателят и всичко останало — то няма нищо общо с онова, което съществува сега. Пак ви казвам: Земята е мъртъв свят. Горещо ви препоръчвам да идете на Компорелон, където ще откриете всичко, което искате да узнаете. Просто се махнете оттук.

— И разбира се, ти веднага ще съобщиш на кмета, че отиваме на Компорелон — а за да си напълно сигурен, ще ни последваш. Или може би госпожа кметът вече знае? Предполагам, че тя те е инструктирала внимателно и е репетирала с теб всяка твоя дума, която чухме тук, понеже по някакви нейни си съображения иска да идем на Компорелон. Така ли е?

Лицето на Компор пребледня. Той скочи на крака и от напъване да контролира гласа си почти заекна.

— Опитах се да ви обясня. Опитах се да ви помогна. По-добре да не бях го правил. Ако искаш, бухни се в някоя черна дупка, Тривайз.

Извъртя се кръгом и бързо излезе, без повече да се обръща.

Пелорат изглеждаше направо шашардисан.

— Това беше доста нетактично от твоя страна, Голан, стари приятелю. Бихме могли да измъкнем още нещо от него.

— Не, не можехме — мрачно отвърна Тривайз. — Не би могъл да измъкнеш от него нищичко, което той да не е готов да ти каже. Янов, ти не знаеш какво представлява този човек. До днес и аз не знаех какъв е той всъщност.

Бележки

[1] Авторски термин, образуван от „синапс“ и „усилвател“. Синапс е връзка между различни неврони, чрез която се предават импулси в нервната система. Обикновено се образува между аксона (единичното дълго влакно) на даден неврон и тялото на клетката или някой от дендритите (множеството къси влакна) на друг неврон. — Бел.пр.