Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

49

След като прекъсна менталната връзка, Гендибал остана на стола си дълбоко замислен.

По време на това дълго пътуване до Сейшел — неизбежно дълго в кораб като неговия, който въобще не можеше да се сравнява с технически съвършените продукти на Първата фондация — той бе прегледал всички доклади за Тривайз. Разпростираха се за период от близо десет години.

Като цяло и особено в светлината на последните събития вече нямаше никакво съмнение, че от Тривайз би излязъл великолепен кандидат за Втората фондация, ако политиката да не се закачат родените на Терминус не съществуваше още от времето на Палвър.

Никой не можеше да каже колко кандидати от най-високо качество са били загубени през тия столетия. Нямаше начин да се оцени всеки от квадрилионите човешки индивиди, населяващи Галактиката. Едва ли някой от тях обаче би бил по-обещаващ от Тривайз и определено никой не се бе намирал в по-чувствителна точка от него.

Гендибал леко поклати глава. Независимо дали бе роден на Терминус или не, той не е трябвало да бъде изпускан. И браво на наблюдателя Компор, че го е забелязал, макар вече деформиран от годините.

Сега, разбира се, Тривайз за нищо не им трябваше. Беше прекалено стар за моделиране, но все тъй притежаваше вродената си интуиция, тази способност да отгатва решението на основата на непълна информация и още… още…

Старият Шандис — който, макар и отминал върховите си години, беше в общи линии доста добър Първи говорител — бе видял тук нещо, дори и без свързващите данни и разсъжденията, направени от Гендибал, докато траеше пътуването. Тривайз, бе казал Шандис, е ключът към кризата. Защо Тривайз беше на Сейшел? Какво планираше? Какво правеше?

Той също не трябваше да бъде докосван! Гендибал бе сигурен в това. Докато не станеше известно каква точно е ролята на Тривайз, щеше да е абсолютно погрешно да бъде изменян по какъвто и да било начин. Една погрешна стъпка спрямо него можеше да експлодира като съвършено неочаквано микрослънце в лицата им.

Почувства нечий ум да витае над неговия и — без да мисли — го отпъди, както би пернал някое от досадните транторски насекоми. Усети как чуждата болка мигом го обля и погледна нагоре.

Сура Нови бе поставила длан върху намръщените си вежди.

— Извинявай, учителю, аз бъдеш изведнъж главоболна.

Гендибал незабавно се укори за постъпката си.

— Съжалявам, Нови. Не съобразих или по-скоро мислех прекалено целенасочено — той бързо и нежно заглади разрошените умствени ластари.

Нови се усмихна с внезапно оживление.

— Мина с моментално изчезване. Благият звук на твоите думи, учителю, ми действа добре.

— Добре! Да не би нещо да не е наред? Защо си тук? — Въздържа се да проникне по-дълбоко в ума й, за да открие сам причината. Все повече и повече усещаше, че не желае да нарушава личния й свят.

Нови се поколеба, сетне леко се наклони към него.

— Аз бъдеш загрижена. Ти гледаше в нищото и правеше звуци, а лицето се кривеше. Аз стоях тук като прът, изплашена, че падаш болен и не знаех какво да правя.

— Няма нищо, Нови. Не се бой — той потупа ръката й. — Няма от какво да се боиш. Разбираш ли?

Страх — или някаква друга силна емоция — разкриви и развали отчасти симетрията на мислите й. Той предпочиташе нейният ум да е спокоен, мирен и щастлив, но се поколеба дали да го нагласи в подобно положение чрез външно влияние. Тя бе почувствала предишната корекция като ефект от думите му и Гендибал реши, че този вариант му харесва повече.

— Нови, защо да не те наричам Сура? — попита.

Тя го погледна с внезапна тревога.

— О, учителю, не го прави.

— Но Рафирант те наричаше така, когато се срещнахме. Сега те познавам достатъчно добре…

— Зная, че той правеше го, учителю. Това бъдеш както един мъж говори на момиче, което няма никакъв мъж, никакъв годеник, което е… непълно. Ти казваш нейното първо име. За мен по-почетно, ако казваш Нови, и аз бъдеш горда да казваш така. И ако аз нямам мъж, имам учител и аз бъдеш доволна. Аз се надявам, че за теб не обидно да казваш Нови.

— Съвсем не е обидно, Нови.

При тия думи умът й красиво се разглади и Гендибал се почувства доволен. Твърде доволен. Дали трябваше да бъде толкова доволен?

Малко засрамен той си спомни за предположението, че Мулето е бил повлиян по същия начин от онази жена от Първата фондация, Байта Даръл, за да стигне до собствения си провал.

Сега, естествено, беше по-различно. Демянката бе неговата защита срещу чужди умове и Гендибал искаше тя да служи по най-ефикасен начин на тази цел.

Не, и това не бе вярно. Неговата функция като говорител би била компрометирана, ако той престанеше да разбира собствения си ум или — което беше още по-лошо — преднамерено го изменяше, за да избегне истината. А истината бе, че му е приятно, когато тя е спокойна, мирна и щастлива ендогенно — вътрешно, без негова намеса — и му е приятно просто понеже тя му е приятна; и в това — помисли си дръзко — няма нищо лошо.

— Седни, Нови, — рече Гендибал.

Тя приседна, балансирайки несигурно на ръба на стола — толкова далеч, колкото позволяваха размерите на стаята. Умът й бе залят от уважение.

— Когато си ме видяла да издавам звуци, Нови — рече той, — аз разговарях надалеч по начина на учените.

Нови сведе очи и тъжно каза:

— Виждам, учителю, че има много в начина на ойчените, дето аз не разбирам и не въобразявам. Това бъдеш изкуство като планина високо. Аз бъдеш засрамена, че дошла при теб да съм направена ойчен. Как тъй, учителю, ти не изсмя ми се?

Гендибал отвърна:

— Не е срамно да се стремиш към нещо, дори и да не можеш да го постигнеш. Вече си твърде възрастна, за да станеш учен по моя начин, но никога няма да бъдеш прекалено стара да научиш повече й да вършиш неща, които още не умееш. Ще ти разкажа и за този кораб. Докато стигнем нашата цел, ти ще знаеш доста за него.

Усещаше истинска наслада. Защо пък не? Преднамерено обръщаше гръб на стереотипа в отношението към демяните. Какво право имаше групата на хората от Втората фондация да изгражда такъв стереотип? Самите техни деца много рядко бяха годни за висши функционери във фондацията. Децата на говорителите почти никога нямаха качества да бъдат говорители. Преди три века, например, бе имало три поколения Лингвистъри, но винаги се е подозирало, че средният говорител от тази династия всъщност не е бил годен за това. Ако туй бе вярно, кои бяха хората от Университета, та да се поставят сами на толкова висок пиедестал?

Той забеляза как очите на Нови заблестяха и усети задоволство.

Тя рече:

— Аз много старая да науча всичко, което ти учиш, учителю.

— Сигурен съм в това — кимна той и после се разколеба. Хрумна му, че при разговора си с Компор по никакъв начин дори и за миг не бе показал, че не е сам. Нямаше и намек за компаньон.

Вероятно една жена може да бъде приета за нещо нормално; най-малкото Компор, без съмнение, няма да се изненада. Жена — да, но демянка?

За момент въпреки всичко стереотипът надделя и той се почувства щастлив, че наблюдателят никога не е ходил на Трантор и не би познал, че Нови е демянка.

Отърси се от тая мисъл. Нямаше никакво значение дали Компор — или който и да е друг — знае или не. Гендибал беше говорител от Втората фондация, можеше да върши каквото си ще в рамките на Плана на Селдън и никой нямаше право да му се бърка.

Нови попита:

— Учителю, когато стигнем целта, ще се разделим ли?

Той я погледна и отвърна може би малко по-натъртено, отколкото възнамеряваше:

— Няма да се разделим, Нови.

И тогава демянката се усмихна свенливо и напук на цялата Галактиката заизглежда така, сякаш би могла да бъде всяка една жена.