Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

91

— Пел каза, че си искал да ме видиш — обърна се към него Блис.

— Да — отвърна Тривайз.

Бяха в малкия апартамент, който му предостави Гея.

Блис грациозно седна, кръстоса крака и проницателно го погледна. Красивите й кафяви очи сияеха, дългата й тъмна коса блестеше.

— Не ме одобряваш, нали? — каза тя. — Не ме одобряваше още от самото начало.

Тривайз продължаваше да стои прав.

— Ти си наясно с умовете и тяхното съдържание — отвърна той. — Знаеш какво мисля за теб и защо го мисля.

Блис бавно поклати глава.

— За Гея умът ти е забранена територия. Твоето решение беше необходимо и то трябваше да бъде решение, взето от ясен и недокоснат разсъдък. Когато завладяхме кораби ви, поставих теб и Пел в успокояващо поле, защото това беше много важно. Паниката или гневът можеха да те унищожат и вероятно в решителния момент щеше да се окажеш безполезен. Толкоз. Никога не бих прекрачила тази граница, така че не зная какво мислиш.

— Решението, което трябваше да взема, вече е взето. Реших нещата в полза на Гея и Галаксея. Защо тогава са всички тия приказки за чистия и недокоснат ум? Получи онова, което искаше, и сега можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.

— Нищо подобно, Трив. В бъдеще сигурно ще потрябват още решения. Ти трябва да останеш такъв, какъвто си и докато си жив, ще бъдеш рядък природен ресурс за Галактиката. Несъмнено в нея има и други като теб, други като теб ще се появяват и занапред, но въпреки това не можем да те докоснем.

Тривайз се замисли.

— Ти си Гея, а аз не искам да разговарям с Гея. Искам да разговарям с Блис като с отделен човек, ако това изобщо е възможно.

— Възможно е. Ние не съществуваме само в някаква обща маса. Аз мога да блокирам Гея за определено време.

— Предполагах, че можеш — каза Тривайз. — Сега направила ли си го?

— Да.

— В такъв случай, нека първо да заявя, че според мен ти играеш игрички. Може би не си влизала в ума ми, за да не повлияеш на решението, но положително си шетала из ума на Янов. Вярно ли е?

— Мислиш ли, че съм го направила?

— Да, мисля. В решителния момент Янов ми припомни собствения си възглед за Галактиката като за жив организъм и тъкмо това ме накара да взема своето решение. Мисълта може и да е била негова, но умът, който я задейства, беше твоят, нали?

— Мисълта беше в неговия ум — рече Блис, — ала там имаше и много други мисли. Аз изгладих пътя пред този спомен за живата Галактика, но не и пред останалите. Поради туй конкретната мисъл лесно се изплъзна от съзнанието му и се оформи в думи. Имай предвид обаче, че не аз я създадох. Тя съществуваше.

— И все пак, това е непряка намеса в пълната независимост на моето решение, нали?

— Гея сметна за необходимо.

— Така ли? Е добре, може да се почувстваш по-спокойна или дори по-благородна, ако знаеш, че макар забележката на Янов да ме накара да взема решението в онзи момент, смятам, че щях да взема същото решение, дори ако той не беше казал нищо или ако се бе опитал да ме убеди в друго. Искам да го знаеш.

— Удовлетворена съм — каза хладно Блис. — Това ли искаше да ми съобщиш, когато помоли да ме видиш?

— Не.

— Какво още има?

Незабелязано за самия себе си Тривайз бе седнал на стол близо до нейния, така че коленете им почти се докосваха. Той се наведе към лицето й.

— Когато наближихме Гея, ти беше на космическата станция. Ти беше онази, която ни хвана в капана, която излезе и дойде при нас, която оттогава насам е била винаги с нас, освен когато ядохме с Дом, а ти не сподели храната ни. По-специално, ти беше на „Далечната звезда“, когато се взе решението. Винаги ти…

— Аз съм Гея.

— Това не обяснява нещата. Заекът е Гея, камъчето е Гея. Всичко на планетата е Гея, но не всички са Гея поравно. Някои са по-равни от другите. Защо именно ти?

— А защо мислиш, че именно аз?

Тривайз почувства, че трябва да направи решителната крачка и каза:

— Защото мисля, че ти не си Гея. Мисля, че си нещо повече.

Блис подигравателно изпръхтя. Той невъзмутимо продължи:

— В момента, когато взимах решението, жената с говорителя…

— Гендибал я нарече Нови.

— Да, тази Нови каза, че Гея била насочена по своя път от роботите, които вече ги няма, и че се смятало, че тя е приучена да следва свой вариант на Трите закона на роботиката.

— Това е напълно вярно.

— И роботите не съществуват вече?

— Нови каза така.

— Нови не каза така. Спомням си точните й думи. Тя каза: „Гея е била образувана преди хиляди години с помощта на роботи, които някога, за кратък период, служили на хората, но вече не го правят.“

— Е добре, Трив, това не означава ли, че те повече не съществуват?

— Не. Означава, че вече не служат. Не биха ли могли вместо туй да управляват?

— Какъв абсурд!

— Или да контролират? Защо ти беше там, когато се взимаше решението? Не изглеждаше да си необходима. Нови ръководеше нещата и тя беше Гея. Каква нужда имаше от теб? Освен ако…

— Продължавай. Освен ако какво?

— Освен ако си надзирател, чиято роля е да следи Гея да не забравя Трите закона. Освен ако си робот, толкова умно направен, че не може да се различи от човека.

— Ако тук не могат да ме различат от човека, как мислиш, че ти ще ме различиш? — попита Блис с нотка на сарказъм в гласа си.

Тривайз потъна назад в стола.

— Не ме ли уверявахте всички, че съм имал дарбата да бъда сигурен, да взимам решения, да виждам изхода от различни положения и да вадя правилни заключения. Не аз твърдях това, ти го твърдеше за мен. Е, в мига, в който те видях, се почувствах неловко. Нещо при теб не беше в ред. Със сигурност съм поне толкова чувствителен към женския чар, колкото и Пелорат — мисля, че дори и повече, — а ти изглеждаш привлекателна жена. Но въпреки това нито за миг не почувствах и най-леко привличане.

— Ти направо ме унищожи.

Тривайз не обърна внимание на подигравателния й тон.

— Когато за пръв път се появи на нашия кораб, Янов и аз обсъждахме възможността за нечовешка цивилизация на Гея и щом Пелорат те видя, съвсем невинно попита: „Ти човек ли си?“ Вероятно един робот трябва да говори винаги истината, но — разбира се — може да бъде и уклончив. Ти каза само: „Нима не изглеждам като човек?“ Да, Блис, съвсем като човек изглеждаш, обаче аз ще те попитам отново: ти човек ли си?

Блис не каза нищо и Тривайз продължи:

— Мисля, че още в онзи първи момент съм почувствал, че не си. Ти си робот и аз някак съм успял да го доловя. Поради това мое усещане всички последвали събития имаха особено значение за мен и по-специално отсъствието ти от вечерята.

— Смяташ ли, че не мога да ям, Трив? Забравил ли си как хапнах от скаридите на вашия кораб? Уверявам те, че мога да го правя и да изпълнявам всички останали биологически функции, включително — бързам да изпреваря въпроса ти — и сексуални. Въпреки това и аз мога да потвърдя, че само по себе си то не доказва, че не съм робот. Роботите са стигнали върха на съвършенството още преди хиляди години. Още тогава те са можели да бъдат различени от човека единствено по мозъка си, и то от онези, които умеят да работят с ментална полета. Говорителят Гендибал навярно щеше да открие дали съм робот или човек, ако дори само веднъж си беше дал труда да ме разгледа. Той, разбира се, не го направи.

— Да, но въпреки че не разбирам от менталика, аз съм убеден, че ти си робот.

— И какво ако е тъй? — попита Блис. — Не признавам нищо, просто съм любопитна. Какво ако наистина съм робот?

— Не е нужно да признаваш каквото и да било. Аз зная, че си робот. Трябваше ми едно-единствено последно мъничко доказателство и то беше спокойната ти увереност, че можеш да блокираш Гея и да разговаряш с мен като отделен човек. Не смятам, че ако беше част от Гея, щеше да имаш възможността да го правиш. Ти обаче не си. Ти си робот-надзирател и, следователно, си извън Гея. Чудя се само колко ли роботи-надзиратели са й нужни…

— Повтарям: не признавам нищо, но съм любопитна. Какво ако съм робот?

— В такъв случай искам да зная как ще постъпиш с Янов Пелорат. Той ми е приятел и в известна степен е дете. Мисли си, че те обича. Мисли си, че иска само онова, което ще му дадеш и че вече си му дала достатъчно. Той не знае и не може да си представи колко боли, когато загубиш любовта си, или — ако вземем конкретния случай — колко много ще страда, като научи, че не си човек.

— А познаваш ли ти болката от загубената любов?

— Имал съм подобни изживявания. Не съм водил затворен живот като Янов. Не съм пропилял дните си и не съм се упойвал от интелектуално дирене, което да погълне всичко останало, дори съпругата и детето. А при него е така. И сега изведнъж заради теб той се отказва от всичко. Не искам да го боли. Няма да го позволя. Ако съм послужил на Гея, имам право на награда и тя ще е да ме увериш, че ще бдиш над здравето и доброто душевно състояние на Янов Пелорат.

— Да се престоря ли, че съм робот, и да ти отговоря?

— Да, и то веднага.

— Добре тогава. Представи си, че съм робот, Трив, и действително изпълнявам някаква контролна функция. Представи си, че има няколко, много малко на брой роботи, че тяхната роля прилича на моята и си представи също, че се срещаме много рядко. Представи си, че наш основен принцип е необходимостта да се грижим за човека и си представи, че на Гея няма хора в истинския смисъл на думата, защото всички са част от едно цялостно планетарно същество. Представи си, че се реализираме, като се грижим за Гея, но това не ни стига. Представи си, че в нас има нещо примитивно, което жадува за човека, съществувал по времето, когато роботите са били създадени. Не ме разбирай погрешно, аз не твърдя, че съм чак толкова стара — дори ако приемем, че съм робот. Аз съм на такава възраст, на каквато ти казах, че съм, или най-малкото — ако приемем, че съм робот — на възраст, отговаряща на срока на съществуването ми. И все пак — ако приемем, че съм робот — моят основен принцип ще бъде такъв, какъвто винаги е бил, и аз ще искам да се грижа за човека. Пел е човек. Той не е част от Гея и е прекалено стар, за да се превърне в такава. Той желае да остане на Гея с мен, защото няма твоето усещане. Той не смята, че съм робот. Е добре, аз също го желая. Ако приемеш, че съм робот, ще видиш, че бих могла да го желая. Аз съм способна на всички човешки реакции и ще го обичам. Ако настояваш, че съм робот, сигурно не ме смяташ за способна на любов в мистичния човешки смисъл на тази дума, но няма да можеш да различиш реакциите ми от онова, което би нарекъл любов. Така че какво значение има то?

Тя млъкна и го погледна с непреклонна гордост.

— Казваш, че не би го напуснала? — попита Тривайз.

— Ако приемеш, че съм робот, сам можеш да си отговориш, че по силата на Първия закон никога не бих могла да го напусна, освен ако той не ми заповяда да го направя, и ако — в допълнение — аз не съм убедена, че наистина го мисли и че бих го наранила повече, оставайки при него.

— Ами ако някой по-млад мъж…

— Какво „по-млад мъж“? Ти си по-млад мъж, но аз не те възприемам като човек, който се нуждае от мен в същия смисъл, в който се нуждае Пел. Всъщност ти не ме желаеш, така че Първият закон на роботиката би ми забранил да се опитвам да бъда с теб.

— Не аз. Друг млад мъж…

— Няма друг. Кой друг на Гея освен Пел и теб може да бъде окачествен като човек в негеянския смисъл на думата?

— Ами ако не си робот? — попита по-меко Тривайз.

— Реши сам — каза Блис.

— Питам те: ако не си робот?

— Тогава аз пък отговарям, че в такъв случай изобщо нямаш право да се интересуваш. Пел и аз ще решаваме.

— Е, връщам се на първата си теза — рече Тривайз. — Искам си наградата и тази награда е ти да се отнасяш добре с него. Няма да наблягам на въпроса за твоята самоличност. Просто ме увери така, както едно разумно същество ще увери друго, че ще се отнасяш добре с него.

И Блис меко повтори:

— Ще се отнасям добре с него. Не като награда, а защото го искам. Това е най-съкровеното ми желание. Ще се отнасям добре с него. Пел! — извика тя й след малко отново: — Пел!

Янов влезе.

— Да, Блис?

Тя му подаде ръка.

— Мисля, че Трив иска да ни каже нещо.

Пелорат взе ръката й и тогава Тривайз пое хванатите длани на двамата.

— Янов — рече той, — щастлив съм за вас.

— О, скъпи ми приятелю — промълви Пелорат.

— Може би ще напусна Гея — продължи Тривайз. — Сега ще поговорим за това с Дом. Не зная кога и дали въобще ще се срещнем отново, Янов, но във всеки случай се справихме добре заедно.

— Добре се справихме — повтори Пелорат.

— Довиждане, Блис, и ти благодаря предварително.

— Довиждане, Трив.

Тривайз им махна с ръка и излезе.