Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

80

Гендибал гледаше втренчено фигурата на Бранно, настанила се в пространството точно, пред стената. Беше неясна и трептеше поради намесата на менталния щит. Чертите на мъжа до нея бяха почти напълно замъглени, защото говорителят нямаше излишна енергия за него. Трябваше да се концентрира върху кмета.

Тя със сигурност не разполагаше с неговия образ и нямаше как да знае, че си има спътница. Не можеше да прави заключения от израза му, нито от езика на тялото. В това отношение Бранно бе в неизгодно положение.

Всичко казано от Гендибал беше истина. Той можеше да я смаже с цената на огромен разход на ментална сила, а вършейки го, едва ли би избегнал непоправимото разрушаване на ума й.

От друга страна, онова, дето бе казала тя, също беше вярно. Унищожавайки я, щеше да навреди на Плана — така, както и Мулето беше направил. Новият провал можеше дори да е по-сериозен, защото нещата бяха в по-късен етап и времето за поправяне на грешния ход щеше да е по-малко.

А което бе още по-лошо, съществуваше Гея — една напълно неизвестна величина, чието ментално поле тепърва предстоеше да бъде разкрито.

За миг той докосна ума на Нови, за да се увери, че сиянието все още съществува. Там беше, и то непроменено.

Демянката по никакъв начин не можеше да е усетила докосването, но се обърна към него и прошепна със страхопочитание:

— Учителю, има тънка мъгла. За нея ли говориш?

Трябва да беше я почувствала чрез слабата връзка между умовете им. Гендибал постави пръст на устните си.

— Не се страхувай, Нови. Затвори очи и се отпусни.

— Кмете Бранно — внезапно повиши глас той, — в известно отношение играта ти е наистина добра. Аз не желая да те унищожа веднага, защото мисля, че ако ти обясня нещо, ще се вслушаш в разума си и никой от нас двамата няма да има нужда да ликвидира другия. Да предположим, кмете, че ти победиш, а аз се предам. Какво ще последва? С огромна самоувереност и разчитайки неоправдано много на своя ментален щит, ти и твоите последователи ще се опитате прекалено бързо да наложите властта си над цялата Галактика. А извършвайки това, вие всъщност ще забавите създаването на Втората империя, защото ще нарушите Плана на Селдън.

— Не се изненадвам, че не желаеш веднага да ме унищожиш — каза Бранно, — и мисля, че твърде скоро ще бъдеш принуден да осъзнаеш, че изобщо не смееш да го сториш.

— Не се самозалъгвай заради горделивото си безразсъдство. Слушай ме. По-голямата част от Галактиката все още не е присъединена към Фондацията и дори в известна степен е против нея. Има и части от самата фондационна Федерация, които не са забравили времето на своята независимост. Ако в резултат на моята капитулация Фондацията се придвижи прекалено бързо напред, тя ще лиши Галактиката от най-голямата й слабост — нейното разединение и нерешителност. Вие ще принудите световете да се обединят от страх и ще подхраните отвътре тенденциите към недоволство.

— Заплашваш ни с въображаема опасност — възрази Бранно. — Ние имаме сили да победим всички врагове, та дори непринадлежащите към Фондацията планети да се обединят срещу нас, подпомогнати от бунт в половината от световете на самата Фондация. Няма да е особен проблем.

— Няма да е непосредствен проблем, кмете. Не прави грешката да виждаш само бързите резултати. Ти можеш да създадеш Втора империя просто като я провъзгласиш, но няма да успееш да я задържиш. На всеки десет години ще трябва отново да я завладяваш.

— В такъв случай ще го правим, докато световете се уморят да се съпротивляват, както и ти вече се уморяваш.

— Няма да се уморят повече от мен. Нито пък процесът ще продължи твърде дълго, защото пред псевдоимперията, която ще провъзгласиш, стои втора, още по-голяма опасност. Тъй като тя би могла да се поддържа само от постоянно нарастваща военна сила, която непрекъснато ще упражнява функциите си, генералите на Фондацията за пръв път ще станат по-важни и по-силни от цивилната власт. Псевдоимперията ще се разкъса на военни региони, където отделните командири ще станат върховни господари. Ще настъпи анархия и връщане към варварството, което може да продължи повече от тридесетте хиляди години според прогнозата на Селдън отпреди прилагането на Плана.

— Детински заплахи. Дори ако всичко това се предвижда математически в Плана на Селдън, изследват се само възможности, а не неизбежности.

— Кмете Бранно — каза строго Гендибал, — остави Плана на мира. Ти не разбираш математическия му апарат и не можеш да си представиш модела му. Вероятно и няма защо да го правиш. Ти си опитен политик, при това имаш сериозни успехи, съдейки по поста, който заемаш; още повече си и смела, ако вземем предвид играта, с която се залавяш. Затова използвай своята прозорливост като политик. Проследи историята на човечеството и я разгледай в светлината на онова, което знаеш за човешката природа — за стила на действие на учени, властници и военни, — и прецени дали не съм прав.

— Дори да си прав, човеко от Втората фондация, ние трябва да поемем този риск. С добро ръководство и непрестанно техническо развитие както на менталиката, така и на физиката можем да победим. Хари Селдън никога не е планирал подобен напредък. Къде в Плана се предвижда разработването на ментален щит от Първата фондация? Пък и, в края на краищата, защо ни е Планът? Ще рискуваме да основем нова империя със собствените си сили. За нас е по-добре да се провалим без Плана, отколкото да успеем благодарение на него. Не желаем бъдеще, в което ще играем ролята на марионетки, движени от скритите манипулатори на Втората фондация.

— Говориш така единствено защото не разбираш какъв провал ще бъде това за световете от Галактиката.

— Възможно е! — отвърна ледено Бранно. — Да не би да започваш да се уморяваш, човеко от Втората фондация?

— Ни най-малко. Нека ти предложа алтернатива, за която явно не си мислила. Никой от нас няма защо да се предава на другия. Ние сме в близост до една планета, наречена Гея…

— Зная това.

— А знаеш ли, че тя вероятно е рожденото място на Мулето?

— Бих желала повече доказателства от голословните ти твърдения.

— Планетата е опасана от ментално поле. Тя е дом на много Мулета. Ако осъществиш мечтата си да унищожиш Втората фондация, ти ще се превърнеш в роб на тази планета. С какво толкова са ти навредили хората от Втората фондация — говоря за конкретна, а не за въображаема или теоретична вреда? А сега си задай въпроса какви злини ти е причинило едно-единствено Муле.

— Това все още са само твърдения.

— Докато сме тук, не мога да направя нищо повече. Следователно предлагам примирие. Дръж щита си включен, ако не ми вярваш, но бъди готова да ми сътрудничиш. Нека се доближим заедно до планетата и когато се убедиш, че е опасна, аз ще неутрализирам менталното й поле, а ти ще заповядаш на своите кораби да я завладеят.

— И после какво?

— После Първата фондация ще се изправи срещу Втората, но поне без намесата на външни сили. Тогава битката ще бъде чиста, а сега, както виждаш, ние не смеем да премерим сили, защото и двете фондации са притиснати.

— Защо не каза това преди?

— Исках да те убедя, че не сме врагове и можем да си сътрудничим. Но тъй като очевидно няма да го постигна, просто ти предлагам сътрудничество.

Бранно помълча и дори замислено сведе глава, а после отвърна:

— Опитваш се да ме приспиш с песнички. Как ще обезвредиш сам менталното поле на цяла планета с Мулета? Тази мисъл е толкова нелепа, че не мога да приема предложението ти за осъществимо.

— Аз не съм сам — възрази Гендибал. — Зад гърба ми е Втората фондация с цялата си мощ и тази мощ, насочена чрез мен, ще се погрижи за Гея. Още повече, тази мощ може по всяко време да пробие щита ти, все едно че е тънка мъгла.

— Ако е така, защо се нуждаеш от моята помощ?

— Защото не е достатъчно просто да се премахне полето. Втората фондация не може завинаги да се посвети на задачата да обезврежда ментални полета, нито пък аз мога да прекарам остатъка от живота си в танцуване на този словесен менует с теб. На нас ни трябва физическото действие, което твоите кораби ще осигурят. И освен това, ако със силата на здравия разум аз не мога да ти докажа, че е възможно двете фондации да гледат една на друга като на съюзници, вероятно тази съвместна рискована операция ще се окаже по-убедителна. Делата успяват там, където думите са слаби.

Последва втори момент на мълчание, след който Бранно заяви:

— Иска ми се да се приближим още до Гея, щом можем да го направим съвместно. Но друго не обещавам.

— То е достатъчно — отвърна Гендибал и се наведе над компютъра.

— Учителю — обади се Нови, — не предприемай нищо повече. Трябва да чакаме съветника Тривайз от Терминус.